За Левски, свободата и за идеала "чиста и свята република"

В Силистра и в голяма част от населените места в областта в чест на 18 юли – рожден ден на Васил Левски – Апостола на българската свобода, бяха проведени различни по съдържание възпоменателни събития – поклонения пред паметниците му, рецитали и др.

В 5 населени места в област Силистра има паметници на най-великия българин – в областния град, в Тутракан, Дулово, Главиница и община Алфатар. В 4 читалища (Българка, Прохлада, Боил и Царев дол) са забелязали във Васил Левски нуждата да го имат за революционно „знаме“ в името си. Няколко са и училищата, сред които СОУ „Васил Левски“ – Дулово – най-голямото в момента в област Силистра. В община Алфатар има и село, носещо името на Васил Левски.

Пред паметника на Васил Левски в Силистра бе проявата, посветена на 179-ата година от рождението на възрожденеца от Карлово, дело на общината, както и на Общински комитет „Васил Левски“. Програмата бе подготвена от Клуб „Млади възрожденци – горди българчета“ от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“с председател учителката по история Стоянка Димитрова, която изнесе тържествено слово.

Децата представиха композиция по книгата „Апостола в детските очи“ на проф. Иван Стоянов – тазгодишен носител на наградата на град Карлово. По поръчение на областния управител Стоян Бонев 20 екземпляра от книгата ще бъдат на разположение в Областна администрация, за да бъдат ползвани при бъдещи подобни прояви предвид обсъжданото предложение сред кметове на общини и на представители на бизнеса 2017 г. да бъде обявена за „Година на Васил Левски“.

Поздравление до участниците в тържеството поднесе заместник-кметът на община Силистра Денка Михайлова, в което тя подчерта ролята на Левски като родолюбец, възрожденец и идеолог на българската свобода („Животът на Апостола е пример за това колко възвишени може да бъдат човешките идеали. Да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили. Нека с общи сили пазим и предаваме на поколенията богатата духовност и здрави корени, които Левски ни е завещал"). Представители на Центъра за музика и изкуства „Мегатон“ изпълниха програма от празнични патриотични песни.

В поднасянето на венци и цветя пред паметника на Васил Левски участваха заместник областният управител Елена Томова и председателят на Общински съвет Силистра д-р Мария Димитрова, заедно с представители на община Силистра, на общински и регионални структури, сред които Регионална библиотека, Регионален исторически музей, Държавен архив, политически партии – ГЕРБ, БСП и др., както и много граждани, вкл. подрастващи.

Наскоро Общинският комитет „Васил Левски“ с председател Цветана Цанова участва в облагородяването с нови дървесни видове и цветя района на паметника на Апостола, за който по спомени на съвременници  се знае, че поне три пъти е идвал в Силистра във връзка си изграждането на структура към тайните революционни комитети в българските земи.

 Стоянка Димитрова: 

Левски – вечният идеал за българската свобода

Днес в Силистра отдаваме признателност на един от най-верните синове на нашата родина Васил Иванов Кунчев. Застанали пред паметника, белег на паметта, ние за пореден път се обръщаме към него – Апостола на българската свобода, защото Левски е мярка за човечност. Не просто еталон, а личен идеал за всеки честен, просветен, мислещ и родолюбив българин. Идеал, в който възпитаваме децата си и измерваме собствените си дела.

Вярата на Левски, че ние сами ще се освободим и сами ще решим какво да бъде отечеството ни е много силна и той пише: „От никъде не трябва да се надяваме и на никого не трябва да се молим. Нам не ни трябва подарена свобода“.

Апостолът е истински патриот, защото, за разлика от някои наши дейци, той не е искал да се обвързва с чужда държава и с чужда помощ, за което можем само да му се възхищаваме. В идеите на Левски има и друго, което още по-силно стреснало тогава българите, а именно: възгледите му за равноправие на всички народности,включително и с турците.

В ония години на всекидневни убийства, потурчвания на невръстни, грабнати деца и какви ли още не страдания, да преодолееш робската си омраза към народ и вярата му, с тази идея Васил Левски надраства своето време.

Днес ние превръщаме в знание твърде малко от неговите истини. Избирателно тълкуваме само тези, които могат да ни служат. Истината обаче има много лица и едно от тях е, че България има нужда от „добрите си синове“, както тогава, така и сега, защото тя е „богиня" за вярващите в нея, както пише Иван    Вазов.

Оценяваме Васил Левски главно като идеолог и стратег на революцията. Неговия силен характер и неизмерна смелост го правят безсмъртен. Но трябва да оценим и неговата духовна сила. Тя може да ни бъде пример да създадем един по-справедлив и човечен свят.

Левски е един от най-достойните синове на България. Силен. Истински. Той говори, пали сърца. Той е от онези, които те вдъхновяват и те карат да вървиш напред. Човек, отдал мисъл, знание, сили и време, а накрая и живота си, за цял един народ. Не дири своето, а иска общото благо. Търси съмишленици за свободата на България, без да очаква признание.

При Апостола всичко е просто и ясно – едно изключително човешко равновесие и самообладание, което внушава респект. То е присъщо само за такива велики личности като него. С примера на саможертва, човещина и нравствена чистота остава в паметта на своя народ. Една завършена личност. Носител на факел в тъмните години на робството, който изгаря в собствения с велика мисъл „Ако печеля – печеля за цял народ, ако губя, губя само себе си“ и това говори самоа за това колко велик българин е бил.

С тези думи той стои над всички и ни напомня за нашия дълг към Отечеството. Защото в онези години някои са измервали любовта си към България с предаността си към Османската империя, а днес с тази към съвременните т.нар. велики сили. Но това е твърде далече от истинското чувство за принадлежност и вярност към България.

Погледът му като че ли и днес търси народа с четирите си въпросителни. Онзи народ, който е готов да даде сърце и душа, знание и пара за „Свята и чиста република“.

Апостолът е и урок по родолюбие. У него пленява и вълнува всичко – изключителната му принципност на организатор и водач, смелост и безкористност, справедливост и политически прозрения, безгранична обич към народа. Апостолът е надежда на всички българи, жадуващи за свобода, и изпитващи гордост и вдъхновение.

Днес за мнозина от нас той не е просто обикновен лик, стоящ на нечия тениска или корица на тетрадка. Той живее в едно специално за човека място – сърцето. Уважаван е от всички през всички времена. Дори политиката през годините не е прекроила неговата лична история, не е изкривила представата ни за неговата личност.

Левски ни е безкрайно нужен винаги. Още повече в тежките моменти, когато държавата и обществото ни са в криза. Нужен ни е като упование, за да променим живота си към по-добро!

Левски е не само историческа личност и олицетворение на доброто. Той е светъл идеал на българската свобода. Затова думите са излишни. На Апостола трябва да отдадем нашата благодарност! Благодарност за неговата саможертва в името на нашето бъдеще, на нашата вяра, на нашата свобода!

За да живеем в един по-справедлив и по-човечен свят, в който нашите деца ще осъществяват своите мечти в една „свободна и чиста република“, тук в земята на Левски!