Алфатарци на национална среща на завряните зетьове

Клубът на завряния зет „Чорлан“ при НЧ „Ведрина - 1948 г.“  гр. Алфатар участва в националната среща на заврените зетьове (от 20 до 80 години) във великотърновското село. Самоводене. Тя е организирана от едноименното кметство и от Клуб „Кукуряк“ при НЧ „Извор-1873 г.“, което е сдружение на приведените зетьове. Проявата премина под  мотото „Почитай тъщата, да ти е мирна къщата“. 

В програмата: зетьов карнавал (всеки колектив с 20 минутно представяне), полагане на клетва (за вярност, подчинение, послушание и почит, вкл. „Заклевам се в идеите на баба си. Да почитам и уважавам дядо си. Да не поглеждам чуждо и на снимка…” и за финал обета „Глас бабин, глас Божи!”) и награждаване на заслужили зетьове, както и избор на „Мисис тъща“ (обичана, умна и работна или глупава, мързелива и командваща); конкурс за еротичен фолклор на тема „Зетьова орис“.

Къде на шега, къде като истина звучат пиперливи фрази по адрес на тъщата и на зетя на подобни срещи: „Тъщата е като тортата -­ най-хубава е студена и със свещичка отгоре“. „Тъщата е много добра..., когато си мълчи и не съска навита на кълбо“. „Няма сила по-могъща от любимата ми тъща“. „Зетят е оцелял, защото е мълчал“.

В още един български град - Етрополе, се провежда подобна среща, наречена "Зетрополе", в която в предишни години с успех участваха алфатарските зетьове. Там се чува следната зетьова клетва: „Аз, младият зет – новобранец, пред това многолюдно сборище, се заклевам: да забравя кой съм и какъв съм! Откъде съм роден! Кои са роднините ми. На дедо и баба да викам мама и татко. Да твърдя, че ги обичам повече от близките си. Да  казвам,  че  по-добър  избор от щерка им не бих направил. Да  кръщавам  децата  си  само с техните имена. Да пера и да гладя. Да гледам децата. Само с покана да спя при жената. Да уважавам тъщата. Да ремонтирам къщата. Да работя като магаре. Да тегля като вол. Да мълча и да трая, додето ми дойде краят.“ И след сакралните думи: „Заклех се, Бабо!“.

А какво е "чорлан", както се казва клубът на зетьовете в Алфатар - това са малки бодливи храстчета, подмятани насам-натам по полето от вятъра, също както се подмята заврян зет.