Изворът на река Дунаев

http://dunav.silistra.tv/ Река Дунав извира от планината Шварцвалд (Черна гора) в Германия, тече на изток в продължение на 2888 км и се влива в Черно море. Планината Шварцвалд се простира във федералната област Баден-Вюртемберг. На запад от нея е живописната долина на река Рейн. Поделя се на три части: Северен, Среден и Южен (Висок) Шварцвалд. Посоката на планинското било е север – юг, с дължина 200 км. От север към юг планината се разширява от 25 до 60 км. Увеличава се и височината и от 1000 до 1500 м. В Северен Шварцвалд най-висок връх е Хорнисгринде (1164 м), в средната част на планината първенец е Кандел (1241 м). Във Висок Шварцвалд над всички върхове се издига Фелдберг (1493 м). Над 1100 м височина имат върховете Белхен, Блауен и Шауинсланд, Хохкопф и др. Ледниковите форми са доказателство, че планината е била в плен на дълго заледяване (между 600 000 и 10 000 години пр. Христа).

През 1356 г. става силно земетресение (това, което разрушава Базел). Южен Шварцвалд е бил разтърсван от земетресения още и през 1911, 1926 и 1943 година. От европейския водораздел към Рейн текат реките Мург, Ооз, Ахер, Ренх, Кинциг, Елц, Драйзам, Ноймаген, Виезе, Вера, Алб и Вутах. Реките Енц и Неголд текат към Некар, Бригах и Брег образуват Дунав. През ледниковата епоха река Вутах е текла към Дунав, но след това му “изневерява” и потича към Рейн. Още от XIX век по реките Некар, Енц, Наголд, Мург и Кинциг се спускат салове с дървен материал, който след това корабите закарват по Рейн чак до Холандия. Тогава възникват параходните дружества “Мургтал” и “Кинцигтал”. Покрита с вековни гори, средновисоката планина с право се счита от географите за водораздел на Европа. В нейна власт са ония сто метра, които отделят най-близките точки от мрежите на двете големи европейски реки Дунав и Рейн. Шварцвалд е изграден от гранит, гнайс, пъстри пясъчници, както и от варовици. Дърводобивът и дървообработването са важен поминък на населението на Шварцвалд. Възникнали са много дъскорезници, работилници за изделия от дърво. Наличието на качествен кварцов материал е позволило да се развие добре стъкларството. Шварцвалд има световна слава в производството на часовници и други механизми. В град Фуртванген има интересен музей на старинни часовници. Тук е роден и е творил известния майстор на часовници Ехард Юнгхаус. Чудесен символ на Шварцвалд са кукувичките в красивите стенни часовници. Много туристи не изпускат възможността да си занесат в къщи такъв “шилдерур”.

От тази област са още Фердинанд Граф фон Цепелин –конструктор на въздушния кораб, наречен на негово име – Цепелин. Тук са живели и изобретателят на бензиновия мотор Крал Бенц, оптикът Ернст Лантиц, електроконструкторът Роберт Бош. Изработват се още детски играчки и в последно време – електротехнически уреди. Рударството и курортното дело в Шварцвалд също носят препитание на  много хора. След ледниковото време са се образували шварцвалдските езера, сега обградени с гори. Това са Мумелзее, Титизее, Гласвалдзее, Шлухзее и др. Падът на спускащите се от тях води се използва от водни електроцентрали. Шварцвалд има чудесен планински климат, който привлича много курортустите през цялата година. Лятото е приятно, слънчево, а зимата предлага хубав сняг от началото на декември до средата на март. Най-посещаваните места за зимни спортове са Фелдберг, Белхен, Шауинсланд, Турнер, Кандел, Бренд, Шлифкопф, Хорнисгринде, Баднер, Хьоен и др. Температурните инверсии причиняват мъглите и мразовете в котловините. Изглежда, в древността Тацит е идвал по тези места в такива сурови зимни дни, за да възкликне: “Та кой ли би тръгнал да се бие из тези мрачни и студени земи, покрити с мъгли, влага и студ!” Над Шварцвалд падат обилни валежи. Годишната валежна сума е 2100 мм (три пъти повече, отколкото в България).

Населението на Шварцвалд има особен диалект, за който оказва влияние близостта на Франция. За разлика от много области в Западна Европа тук хлябът играе важна роля на трапезата. Супите също са на почит пред другите ястия. Любимо питие са плодовите ракии весерле, бренди, мирабел и др., приготвяни от череши, сливи и джанки (мирабел). След тях идват вината и бирата. В сравнение с другите околни области шварцвалдци са по-религиозни. Който познава планината с многото селища с имена на светци и е чел “Шварцвалдските приказки” от Хайнрих Хансяков, лесно ще си обясни причината за това. Наследени са доста обичаи извън каноните на господстващата религия. Това е едно стародавно наследство. През пролетта, по време на прочутите швабско-алемански карнавали, става “прогонването на зимните духове”. Това правят страшните “заврен” и “хес” с дървени маски и одежди на зверовете, напомнящи българските кукери и унгарските им събратя от крайдунавския град Мохач, останали от езически времена. Такива са ханзелите и дяволите. Те се появяват на народните празненства, където могат да се видят и народните носии на жените, в които преобладаващи цветове са червеното, бялото и черното. Към тези носии са и внушителните шварцвалдски шапки “шнаупхут”, наричани още “боленхут” и “шепел” – оригинални, изкусно изработени, с безброй многоцветни, блестящи стъклени перли. Шапките представляват надглавници, които стоят над косата, без да я покриват, и имат цилиндрична форна. Ценна колекция от шварцвалдски носии има Хайматмузеум “Хюсли”, който се намира в Графенхаузен-Ротау близо до Шлузее. На много места народните носии се обличат от фолклорни групи, а в Шварцвалд те са в гардероба на жените, които ги обличат на празник. Главни религиозни празници са “Мария Химелфарт” (Възнесение Богородично),”Слерхайлиге” (Всех святих), “Николаус” (Никулден).

нагоре

Дунавските извори

Откъде идва, къде започва Дунавът? Дълго време хората са си задавали този въпрос. Отговорите са били противоречиви и дори фантастични. Навярно затова в миналото великата река е изобразявана като жена, забулена с воал, държаща урна в ръцете си – символ на тайнственост, загадъчност и неизвестност. Тази романтика вече е останала в историята, защото географията е разкрила тайната на шварцвалдските извори. Река Дунав се образува от сливането на шварцвалдските ручеи Бреге (Брег) и Бригах.Фактически Дунав има три извора. В усоен лес на източните склонове на Шварцвалд край Росек е изворът на Бреге. Той е най-големият от трите извора. Бронзовата плоча, поставена върху камък, има надпис със заглавие “Донауквеле”, който дословно гласи: “Тук избликва главният приток на Дунав – Бреге, на височина 1078 м от вододела между Дунав и Рейн, между Черно море и Северно море”. Наблизо е параклисът Мартинкапеле, построен от бенедиктински монаси. Ручеят Бреге е дълъг 48,5 км. На 924 м височина извира другият дунавски извор – река Бригах, дълга 42,6 км. Преди четири века тук се е появило селското имение (чифлик) Хирцбауер. До извора, върху камък, има надпис като този при извора на Бреге. Според предания, тези извори – в Росек на Бреге и в Хирцвалд на Бригах, през IX век били почитани като култово място, където са се извършвали обредни церемонии. Един стар училищен стих гласи “Бригах унд Брег бринген ди Донау цувег” (Бригах и Брег образуват Дунав), а две строфи от стиховете на Йоханес Бехер посочват:

“В Шварцвалд, в полумрака зелен, Дунав под вековна ела е роден.”

Официалният представителен извор, главата на река Дунав, е на изток, в парка на Шлос (замък, дворец) Фюстенберг в град Донауешинген. В името на този град се съдържа и немското название на река Дунав, и думата “ешен”, което значи ясеново дърво. Към града се събират пътища и планински пътеки от Шварцвалд и Швабски Алб, от Юра и платото Баар. Главата на Дунав представлява карстов извор с дебит 120 литра в секунда. Тук е иззидан кръгъл белокаменен басейн, ограден с железен дантелен парапет с много красива изработка. Около него има обходна тераса, откъдето посетителите се наслаждават на бистрите води, навеждат се над мраморната люлка на младенеца Дунав и го даряват с монети. В този ритуал се крие надеждата човек отново да дойде тук, където се ражда великата река, да чуе най-хубавите песни на шварцвалдските славеи.

нагоре

Върху един камък е издълбан надпис: “Донауквеле” (Дунавски извор), а под него има пояснителен текст – “Над морето 678 метра. До морето 280 километра”. Водата от извора се влива в Бригах, а тя, от своя страна, се съединява с Бреге на 673 метра надморска височина. Най-голямо внимание е отделено на този трети извор. Красивата скулптурна група, дело на Адолф Вайнбренер, изобразяваща жена, младеж и дете. “Майка Баар сочи на младия Дунав пътя на изток”. Баар е плато, високо 730 м, разположено между Шварцвалд и Алб, в което се вливат водите на карстовия извор при Фюрстенберг с Бригах. От сливането на ручеите до Черно море река Дунав изминава 2783,4 километра. Изворите на Дунав са изобразени в една дърворезба, изработена през 1538 г. от Себастиан Мюнстер. Обявени са със святост и тайнственост. В една картина на Мориц фон Швинд дунавската речна фея е заеднос две деца – двата изворни притока Брег и Бригах. Една легенда гласи, че след лов, когато владетелите на околните феодални княжества се събрали на трапеза, и под влияние на изпитото рейнско вино всеки започнал да се хвали с нещо изключително, за да смае останалите, домакинът–фюртенбергския княз, мълчал сконфузено, защото нищо не му идвало на ум. Изведнъж накрая го осенила мисъл – “А аз имам в този двор извор на една река, и то не каква да е, а самия Дунав”. Всички отишли при карстовия извор и признали предимството на щастливия домакин в спора. На желязната врата на парка днес има надпис “Частно притежание”, вратата е отворена за всички. Хората идват тихо, мълчешком, с нескрито вълнение. Чуват се само щракания на фотоапарати и падащите във водата монети. За хората, които живеят до великата река, да идат при изворите, да видят младенеца Дунав, е било една толкова силна, колкото и далечна, неосъществима мечта. Когато човек е пропътувал цялата река, достигнал е до нейния вълшебен извор и е застанал над нейната люлка, той вече е повдигнал воала на тайнствеността и изпитва неописуемо чувство на опиянение от изпитото до дъно ведро със загадъчните дунавски тайни.

нагоре

Източници: "По Дунав" /автори - доц. д-р Васил Дойков и инж. Николай Генчев/http://www.sivosten.com/content.php?review.128 html://www.schwabenteuer.de/reisen/donau07 http://www.sagen.at/doku/quellen/quellen_dl  http://www.danubebridge2.com/ Дунав е втората по дължина река в Европа (след Волга). Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 km, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m3/секунда. Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът ѝ заема общо 817 000 km2. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава — Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният — Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав — Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият. Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.