Още веднъж за Добруджанския въпрос и Крайовския мирен договор

Източник: www.bdforum.bg

Автор: Мария-Деница Георгиева

Мария-Деница Георгиева е завършила специалност „Международни отношения и европейски проучвания“ в университет „Овидиус“, град Констанца, Румъния. В момента следва магистратура в Русенския университет.

На читателите на в. „Прелом“ представяме без съкращения нейния поканен доклад във Военна академия „Г. С. Раковски“, който се открои със задълбочения си анализ на международните събития, довели до сключване на Крайовската спогодба през 1940 г.

Какво представлява Добруджанският въпрос? В българската историография е записано, че той е съставна част от българския национален въпрос, който възниква вследствие на Берлинския конгрес.

Берлинският конгрес завършва с подписването на Берлинския договор от 1 юли 1878 г. Според него се обособява едно Българско княжество, което е зависимо от Високата порта и в което Северна Добруджа не е включена; тя бива дадена на Румъния. Южна България е наречена Източна Румелия и е обособена като автономна област под военната и административна власт на султана. Македония, Беломорска и Източна Тракия са върнати на Турция, а Сърбия получава Нишката област. Подялбата на Добруджа не е случайна. На пръв поглед може да се приеме, че определянето на река Дунав като естествена граница е предопределено от улесняване на преговорите между Великите сили.

Историята обаче показва, че Добруджанският въпрос има своята предистория и че съдбата на Добруджа зависи от намеренията и интересите на Великите сили, Русия и Франция.

Петър I Велики, първият император на Русия (1721 – 1725), оставя след себе си не само една империя, но и план как нейното разрастване да продължи. Негов е Азовският завет, в който се повелява Черно море да се превърне в руско езеро. А съществуването на една българска държава на Балканите, ще бъде пречка за изпълнението на тази цел. Днес можем да приемем, че заветът е изпълнен наполовина, тъй като Черно море е наполовина руско. Добруджа е земя, граничеща с Черно море, и поради това тя попада в сферата на влияние, която е начертал Петър. В този смисъл няма как Русия като Велика сила да не се опитва да наложи своята политика по отношение на Добруджа.

В средата и през втората половина на XVIII век по стечение на обстоятелствата Русия и Франция, оформяйки своите външнополитически стратегии, решават съдбата и на българските земи, в това число и на Добруджа. За съдбата ѝ е решаващ Гръцкият проект на българина Евгений Булгар, разработен като доктрина в средата на XVIII век и приет като част от имперския план на Екатерина Велика.

Гръцкият проект предвижда възстановяването на Византия под формата на гръцко кралство, включващо европейските територии на изчезналата Византийска империя. За неговото изпълнение е необходимо прекрояване границите на Османската империя. Факт е, че Гръцкият проект получава подкрепата на Великите сила, а това означава, че нито Русия, нито Франция не предвиждат обособяването на свободна и независима България. Впоследствие Русия ревизира проекта и освен гръцко кралство решава да създаде и кралство Дакия. В границите на новото кралство е предвидено да влезе и Добруджа. Следователно още през XVIII век областта не е била разглеждана като част от независима българска държава.

На практика подкрепата на Русия и Франция по отношение на Гръцкия проект може да се приеме като решаващ фактор за съдбата на Добруджа.

Днес учебниците по история ни учат, че Русия ни е освободила, защото сме братя славяни и християни. Но дали тези безкористни мотиви не са маската, зад която се прикриват имперските интереси на Велика Русия?

Фактите показват как още преди Руско-турската война през 1877–1878 г. е започнало провеждането на една политика, която предвижда включването на Добруджа в територията на Румъния. Идеята зад Гръцкия проект, за създаването на царство Дакия, в състава на което влизат Румъния и България, не се е осъществила, но външнополитическите интереси на Великите сили не са се променили много през столетията. От геополитическа гледна точка едно Българско царство би било пречка, защото българският народ е доказал, че вековното робство не е успяло да сломи националния му дух и самосъзнание. Историята показва, че за интересите на Русия е по-добре да се разделено още в зародиш новото българско царство. Поради това териториите на България биват разкъсани, а културното влияние на Румъния в Добруджа започва още преди Освобождението.

В тази връзка фактите показват, че още през 1869 г. румънците са имали свое дружество за култура и език в Силистра. В Южна Добруджа, където не е имало румънско население, са били създавани румънски училища още преди Освобождението на България, а през 1874 г. Костаче Петреску, виден румънски учител, създава румънско-турски буквар, по който учи децата в Силистра. Това са доказателства как Добруджа, още преди Освободителната война, е била предвидена за съставна част от Румъния.

Ако разглеждаме Освобождението на България от гледната точна на интересите на Русия и Великите сили, може да видим, че зад Освободителната война се крие първата стъпка към реализирането на късния вариант на Гръцкия проект. Българите са заобиколени от независими държави – Сърбия, Гърция, Румъния, тогава защо Великите сили не допускат създаването на независима българска държава? Тъй като на практика българските територии остават под протекцията на Османската империя, те биха могли да бъдат средство за преговори в по-късен етап, при едно ново преразпределение на европейската част на Турция.

Историята показва, че ние, българите, не сме допуснали нашата земя да бъде дадена на независимите ни православни съседки и с това не сме позволили осъществяването и на този вариант на Гръцкия проект. Нещо, което не бива да забравяме.

Имайки предвид гореизложените аргументи, не бива да се учудваме, че Северна Добруджа попада в територията на Румъния. Факт е, че северната ни съседка придобива при първа възможност и Южна Добруджа през 1913 г.

Първата световна война дава възможност на България да си върне Добруджа. С подписването на Букурещкия мирен договор, с който Румъния излиза от войната, България получава обратно Южна Добруджа. Няколко месеца по-късно, на 25 септември 1918 г., е подписан Берлинският протокол между България, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа е върната обратно на България. За Българското царство това е успешна стъпка към разрешаването на националния въпрос.

На 29 септември 1918 г. между България и Антантата е подписано Солунското примирие, с което Царство България излиза от войната и по силата на което българската администрация е запазена в Южна Добруджа. Но тази клауза не се изпълнява. С подкрепата на Франция Румъния установява своя администрация, подлага на терор българското население, арестува видни български дейци и ги изпраща в затвора в Букурещ. Насилствено български граждани биват записвани като румънски поданици и често пъти преселвани в централна Румъния, а на тяхно място заселвани румънци. Така се утвърждава едно фалшиво демографско преобладаване на румънски граждани в Добруджа. За да се наложи културното влияние на Румъния, властите изхвърлят от училищата българските ученици или закриват повсеместно български училища.

Всичко това показва как Добруджа в голяма част е била българска само на обещания.  В действителност тя е била разменно късче земя, с което Великите сили са търгували на мирни конгреси. Ньойският договор, подписан на 27 ноември 1919 г., на практика узаконява вече наложилата се романизация на Южна Добруджа.

И така до 1940 г., когато се създават благоприятни условия за връщането на Южна Добруджа. Към усилията на цар Борис III и българската дипломация се включват и бившият цар Фердинанд и генерал Никола Жеков – двама българи с изключително силно влияние в Германия, включително и върху Хитлер. Така българската страна успява да въздейства основно върху Хитлер, който е главният фактор за натиск върху Румъния по това време. И така се стига до Крайовската спогодба, подписана на 7 септември 1940 г.