Някога, някога на хиподрума в Сокол

Профил във Фейсбук на Дончо Дончев:
На хиподрума в Сокол

Преди 1989 г. един от най-добрите хиподруми в България бе в силистренското село Сокол. За него припомни наскоро във Фейсбук секретарят на НЧ „Освобождение“ – село Сокол, г-н Дончо Дончев, а поводът бе отминалият Тодоровден, един от най-големите празници в народния ни календар.

Какво научаваме от публикацията? 

„През лятото на 1987 г. от КЗ „Стефан Караджа” в гр. Балчик от кметството са закупени първите три спортни коня от източно българска порода. Целта за тяхното закупуване е двата коня да се впрягат в катафалката за погребения, а третият кон да се ползва за производство на елитни кончета. Но така са се стекли обстоятелствата, че конете започват да се тренират и подготвят за яздене и състезания.

След една година се закупуват още 4 коня от чистокръвна английска порода и през 1988 г. се учредява Клуб по конен спорт. За конете е отреден обор и е подсигурена храна в животновъдната ферма, и те започват редовно да участват в състезания в областта, печелейки награди и първи места. Като собственици на коне и по регламент би трябвало селото ни да стане домакин на поне едно състезание през годината.

Две години подред се провеждат състезания в обработваеми земи, където се унищожават селскостопански посеви и растения. Това налага ръководството на клуба по конен спорт в лицето на неговият председател Дончо Желев Дончев да постави въпроса на съответните инстанции за отреждане на земя в която да се изгради хиподрум.

През 1982 г. е отреден парцел на площ от 270 дка на изток от селото, след спортния комплекс в посока с. Суходол. Въпреки голямата криза за цимент и строителни материали , още през същата година хиподрумът е завършен. Идеята и проектът по строителството са на самия Дончев, началник на финансова служба в кметство с. Сокол и председател на клуба по конен спорт. Хиподрумът разполага с двуетажна сграда със стая за ръководене на състезанията, голяма тераса и складово помещение.

Трибуните му са с 5 реда пейки пластмасови за 1 000 зрители; има и писта с олимпийска ширина, дълга 1 800 м.  В пистата е изграден плац, предназначен за дисциплината конкур-ипик (прескачане на препятствия), изложби и др. изяви. Макар и на 1 500 м от регулацията на селото, хиподрумът беше водоснабден и електрифициран, а от главния път за с. Суходол до входа за хиподрума беше асфалтирано.

На 2 октомври 1988 г. е направено официалното откриване на хиподрума, именуван „Хиподрум Хан Крум с. Сокол”. На тържеството при откриването са наградени всички участници в строителството. Пред многохилядната публика е изнесен концерт от местните самодейци и ансамбъл „Добруджанче” от Силистра с тогавашен хореограф и ръководзител Иван Иванов.

В състезанието бяха включени две дисциплини – конкур-ипик и гладко бягане на 5 гари 1 000 м., 1 200 м., 1 800 м. 2 400 м. и 3 200 м. На откриването са присъствали гости от цялата страна София, Шумен, Русе, Разград, Плевен, Силистра, Балчик, Варна и др. 

Хиподрумът в с. Сокол се оказа, че за времето си е един от най-красивите, най-уредените и най-големи в цяла България. Тогава имаше хиподруми само в гр. Русе и в гр. Шумен, които с нищо не го превъзхождаха – хиподрумът в Русе беще 1 400 м., а в Шумен – 1 600 м.

Победител от "доброто старо време"!

Това породи благородна завист сред колегите, но за нас беше гордост. На хиподрума в Сокол за пръв път в страната беше предоставено на зрителите да участват в залагания преди старта на всяка т.нар. гара. Благодарение на тогавашния председателя на поземлената комисия г-н Коста Милушев хиподрумът не беше засегнат от възстановяването собствеността на земеделските земи. Собствениците, които притежаваха земя в това землище, бяха оземлени в друго землище. Този парцел стана общинска собственост и до днес. Хиподрумът просъществува 18 години до 2000 г. 

Причините за неговото умишлено унищожение беше безразличието и нехайството на местната власт, предоставила земята на частни земеделски производители. Общината продължава да предлага тази земя, а когато се правят селски кушии правят временна писта, която няма нищо общо с елементарните изисквания за тази цел.

Откриването на хиподрума: 1988 г.

…От 1989 до 1991 г. началник на конефермата е Валентин Николов, а от пролетта на 1991 г. –  Дончо Дончев. Към конефермата се назначават жокеи от различни краища на страната. За треньори в гладкото бягане са назначени – Минко Николов от гр. Шумен, и м.с. Панайот Милев от гр. Шабла, за треньор на стипълчейзните коне е назначен единственият в България майстор от международна класа Недялко Милев от гр. Балчик.

Той е и единственият жокей спечелил през 1972 г., Големият стипълчейз в гр. Пардобице, Чехословакия, за треньор в конкур-ипика е назначен м. с. Владко Пенчев от Генерал Тошево, който е и соколски зет. В тренинга на племенната конеферма през тези години са участвали над 20 коня всяка година. Жокеите са избирани също от различни краища на страната. По известните от тях са: Юксел Лютви, Димитър Ангелов, Мюждат Али и др.

…През 1991 г., поради лоша племенна работа от с. Полско Косово са прехвърлени 30 бр. коне от породата руски тежковози. Минават две години докато конете успеят да влязат в нормален начин на живот. След това започва нормалното развъждане на породата. Това са коне, които се ползват за големи товари. В Русия са ги използвали за извличане на огромни дървета от блатата. Изпитването и състезанията с тази порода коне става с шейни, натоварени  с чували, пълни с пясък. Тази порода коне се отглеждаше единствено в „Племенна конеферма с. Сокол“.

Файтонът на Сокол днес

От 1991 г. конефермата в с. Сокол премина на аренден договор между СЦЖ гр. Русе и ЕТ „Тангра – 59” с президент Красимир Мъров. На него дължим и международните си изяви в Словакия през 1992 и Чехия през 1993 г. Тези години бяха най гладните за конезаводите в страната и точно през тези години ние успяхме на се изявим извън страната. Участие в международни състезания: през 1982 г. участвахме в международното състезание – „Дербито на Братислава” в Словакия с два коня: на 1 800 м. – гладко надпрепускване с  храсти – за жребци и кобили от чистокръвна английска порода: жребец Ганаш с жокей м. с. Владко Пенчев, класирал се на пето место. Участие в „Дербито на Братислава” – в дисциплината стипълчейз на  4000 м. за жребци и кобили от чистокръвна английска порода, участвахме с жребец Гамин , който се класирахме на трето место. 

През 1983 г. участвахме в международното състезание („Големият стипълчейз в гр. Пардубице Чехия”), в което участват най-изявените коне от цял свят. За състезанието заминахме с четири коня, но поради заболяване на фаворита ни жребец Гамин, участвахме само с три коня: на 2 200 м. – стипълчейз за жребци и кобили от чистокръвна английска порода, с жребец Сингер, който се класира на четвърто место; на 1 800 м – стипълчейз за жребци и кобили от чистокръвна английска порода, с кобила Граматика, която се класира на четвърто место, и с жребец Годеник, който се класира на пето место. 

…Няма любител на конете и конния спорт да не знае за „соколските коне”, за най хубавият хиподрум и най гостоприемните добруджанци. От пет конезавода и една конеферма в момента е останал само един конезавод „Кабиюк” в гр. Шумен, за който се води ожесточена борба да се разтури и земите му да бъдат раздадени. Хиподрумите, които съществуваха, също са унищожени и разграбени. Племенната работа с конете отдавна е престанала.  Конете станаха като колите – щом се бракува нещо извън страната, то става българско. От цял свят това се случва само при нас.“

За финал отново Дончев: „Никога няма да ме напуснат приятните спомени и преживявания от този прекрасен празник – Тодоровден, когато соколци посрещаха гости от цялата страна и чужбина. Не ме напускат оптимизмът и надеждата, че някой ден отново ще си върнем старите традиции в селото.“

Оригиналът на целия материал е във Фейсбук в профила на Дончо Дончев.