В Крайдунавска Добруджа традиции в ските има и в предишни десетилетия, когато от стара бъчва се правят няколко чифта ски с най-обикновени кожени каишки, за да се използват естествените зимни условия за задоволяване на спортни мераци. Е, тогава нямаше писти като днешните, както и туроператори, които да организират зимувания в далечни дестинации.
За сметка на това най-близкият баир и без да е снабден с влек събираше дечурлигите, за да се радват на заниманията си. Справка – традицията в Сребърна продължава, макар да няма шанс за инвестиции с цел създаване на първата по рода си писта в равнинни условия, за каквото идеше реч преди няколко години.
За сметка на това обаче за 13-и път силистренските скиори се самоорганизириха, за да отидат колективно на зимен тур в планините. Този път на вече световно известния курорт в Банско, където планинските склонове са безбройни, пистите все повече недостатъчни на фона на хилядите скиори – от България, Турция, Русия, Полша, Румъния, Великобритания, Сърбия, Македония, Гърция и др. страни. Спорът с еколозите продължава – дали да има още лифтове и ски писти, за да има още по-голям приток от туристи, за да напълнят празните хотели.
В днешно време две силистренски семейства – Цветкови (Петър и Кудинка) и Игнатови (Ваня и Валентин), успяват в организационен план да сплотят добруджанците, желаещи заедно да бъдат на пързалката. А началото през 2004 г., когато прощъпулникът бе на КК „Боровец“, бе скромно – групата бе предимно от ученици средношколци, повечето от които не можеха да се държат на ските, но благодарение на Петър Цветков повечето се научиха за ден-два.
Продължението бе на Витоша, а впоследствие дълги години добруджанските скиори пориха пистите на Чепеларе и Пампорово, за да заслужат дебюта си в перлата на туризма – Банско. 130 души от 3 до близо 70 години се показаха и доказаха в първите дни на февруари, че и в равнината има любители на планината, и на екстремните снежни спортове, разбира се. В групата на научените са няколко тийнейджъри, сред които и поне един сноубордист, и половин дузина по-възрастни от тях, открили прелестта на ски спорта.
Зимуването бе съчетано и с посещение на една църква, която е без аналог в страната. Става дума за православния храм „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско, откъдето някога е минавал пътят за Рилския манастир. В нея има много на брой икони, но и няколко, които са странни по своето съдържание. Става дума за тези, в които светци са вписани в нещо като космически капсули или ракети.
Църквата е без камбанария и купол, и е наполовина вкопана в земята, а прозорчетата й са тип мазгали, поради което храмът прилича повече на малка непристъпна крепост. Добърчани компенсирали невзрачния външен вид с богата вътрешна украса. Поразителни са стенописите и автентичната архитектура, което причислява храма към най-ценните образци на българското изкуство.
На практика става дума за 460 изображения върху 160 изрисувани кв.м., сред тях 30 са на светици, вкл. Мария Египетска, което също е много рядко срещано, тъй като най-често до 7 са жените светици, представяни в православните храмове.
Паметник на културата е храмът, той е и един от 100-те национални туристически обекта, оригинален по своя вид, защото няма съществена реставрация, вкл. допълнително оцветяване и дорисуване. Реално всичко е съхранено от 400 години насам, тъй като храмът е датиран като изграждане и изографисване към 1614 г. Макар че се предполага, че църквата е по-стара.
Край нея има и чудодейно аязмо, чиято вода помага на болести на очите. Тя никога не пресъхва и нивото й винаги е еднакво. Има предание, че с нея са си мили очите ослепените войници на цар Самуил, които, прибирайки се, за останали да зимуват в този район.
Дори са знае, че тук са се установили част от тях, за да създадат прочутата първата по рода си певческа школа за слепи певци, каквато е имало чак до 1919-1920 г. Една тяхна песен се е пеела 2 часа и е съдържала 40 куплета. От подобни народни източници се предполага, че цар Иван Шишман се е венчал в тази църква, в която е идвал неведнъж. В Рилския манастир се пази негова специална Рилска грамота, подарила Добърско на Рилския манастир. Църквата никога не е опожарявана и не е разрушавана.
От зимния тур ще остане незабравимо и посещението в Дешкината къща в село Горно Драглище, където в автентична селска обстановка от 19-и век учениците от ЕГ – Силистра, както и някои от по-възрастните участници в групата, се потопиха в уникална атмосфера. Включително и с възстановката на сватбен ритуал –с „младоженци“, батнаа (кумица) и кум, и шаферки, естествено, както им казват в днешно време. И още – в направата на специална вита баница.
Всичко това, гарнирано с наздравици с ракийка, сокче и винце – домашно производство, в името на празничното настроение. И се необикновено живия и арттистичен разказ на домакинята - Елена Пъдарева, ръководител на местната фолклорна група. С една идея повече гостоприемна от много хора в този винаги буен и буден край на България.
На ски като на ски. За финал – един малко разбит нос и една контузена ръка. След безбройните спускания в името на удоволствието и здравето дадената „жертва“ е нищожна. Преживелиците и натрупаният опит са гаранция, че догодина добруджанските скиори пак ще тръгнат към планините, за да докажат, че и в равнината има изкусни майстори на белите писти.
Йордан Георгиев
Банско – Силистра
Няма коментари:
Публикуване на коментар