В музея в Дулово - артефакти от 4 крепости

Назаем от http://akademika.bg/

Белчо Минчев, директор на Исторически музей – Дулово, разказва в интервю за Академика БГ за интересните неща в музея и за трудностите пред работещите в тази сфера

 

– Г-н Минчев, Вие ръководите Историческия музей в Дулово. С какво тази музейна сбирка най-много привлича посетителите?

– Историческият музей в Дулово има 4 отдела: „Археология“, „Етнография“, „Нова и съвременна история“ и Художествена галерия. В експозицията над 3 хиляди артефакти разкриват миналото на региона от 5 хиляди години преди Христа, античността, траките, Средновековието и до наши дни. Именно това разнообразие на историческата картина привлича посетители – предимно ученици, както и гости на Дулово. Те остават изненадани, че регионът има такова богато минало.

– Разкажете ни за най-интересните експонати.

– В „Археология“ най-интересни са сребърните монети (тетрадрахми) на Александър Македонски, скитски пръстени и накити от четвърти век пр. Хр., артефакти (керамика, накити, монети, костни изделия и железни инструменти) от 4 средновековни крепости от Дуловския край. 

Особено интересни са двете крепости „Картал кале“- Орлова крепост и „Аязмото“ до с. Руйно, които проучихме съвместно с археолози-студенти от Тараклийския университет в Молдова. Там открихме и камък от крепостната стена със старобългарски сграфито знаци на рода Дуло, византийска златна монета „фуре“, костени инструменти и др. От същия район е и оловен амулет от Х век срещу болестта „трескавица“. 

В района на Руйно е открит и старобългарски меч (сабя), който се намира в експозицията на НИМ-София. На настоятелното ми искане към директора проф. Божидар Димитров този артефакт да бъде върнат ми беше отказано. Наскоро органите на МВР заловиха от иманяр 22 бронзови брадви (тесли) – това е домонетна форма отпреди 7 хиляди години. Те са открити в района на село П. Таслаково, община Дулово. 

За съжаление, те бяха „присвоени“ от РИМ Русе и Силистра. А според изискванията на ЗКН те трябва да се изложат в Музея на местонахождението на откритието. В случая това е крещящо нарушение на закона, но в България това не е сефте.

– Към музея има и галерия. Какви събития имаше през изтичащата година?

– Към Музея има постоянен фонд на Художествена галерия с картини-живопис, графика, скулптура и пластика от местни автори от Североизточна България. Малко галерии в страната разполагат с произведения на известния скулптор Вежди Рашидов и графика Захари Каменов, но ние имаме 2 пластики на В. Рашидов и 3 графики на З. Каменов. И те, забележете, са били изложени в гр. Осака-Япония. 

През 2015 г. ни гостува РИМ в Търговище с ретро изложба, отразяваща бита и живота на хората от региона преди един век. В изминалите над 15 години от откриването на Исторически музей – Дулово (1998 г.) са открити над 50 изложби от най-различен характер – исторически, художествени, етнографски, юбилейни и др. Музеят отрази 100-годишнината от Балканските войни през 2013 г. с научна конференция, на която гостуваха акад. Георги Марков и издателят Иван Гранитски.

– Според Вас какво трябва да се промени в обучението по история?

– В обучението по история колегите-учители трябва да прилагат повече илюстративност, нагледност и използване но исторически извори и документален материал в часовете. Много важно е да се търсят патриотичните елементи и историзъм във фактологията и по този начин да се повдига националното самочувствие на подрастващите. Това става най-вече с краеведческото изучаване на историческите факти и особено на важни личности от региона. 

За съжаление, доколкото споделят колегите-историци, в учебниците по история материалът е много съкратен и написан сухо и в академичен стил, което го прави трудно разбираем за подрастващите. Да се използват новите компютърни и електронни технологии на преподаване, което в нашата затънтена провинция по-трудно навлиза.

– Как музеите работят за патриотичното възпитание?

– Дуловският музей се старае всячески да повдигне самочувствието на местните хора чрез своята експозиция, която показва историческото минало на родния край. Като пример давам съществуването на 2 средновековни крепости, почти една до друга, което е рядко срещано във фортификационното строителство на средновековна България. 

Като друг интересен факт посочвам, че в миналото в региона е имало много реки, дори и плавателни, сега пресъхнали сухоречия, които се наричат Сребренска (вливала се в езерото Сребърна) и в „Канагьол“ (Кървава река-гьол). Името на региона Лудогорие (Делиорман) доказва, че в миналото тук е имало много гори, изсечени от хората за дървен материал и за земя. Като пример давам пътеписа на известния османо-турски пътешественик Евлия Челеби от средата на седемнадесети век, който описва региона от Силистра до Шумен с вековни гори и богат дивеч, където са ловували тогавашните султани на Османската империя.

 – Какво може да се направи, за да бъдат музеите в България по-посещавани?

– За съжаление, при настоящите реалности и финансови ограничения много малко може да се направи за повишаване посещаемостта на музеите в страната. Материалната база и музейните фондове не се обогатяват по същите причини. Няма средства за организирането на теренни археологически и етнографски проучвания (разкопки) и т.н. Посещаемостта е силно намаляла поради бедността на хората, която е силно изразена в нашия край с висока безработица и ниски заплати. 

Интервюто взе: Евелина Гечева

(Със съкращения от http://akademika.bg/)