Открит урок по история в Двора на Кирилицата в Плиска

4/11/2015

  
         С участието на  представители на държавната и на местните власти от Шумен, Добрич и Силистра, на университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Варна, както и на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ в Двора на кирилицата в град Плиска в близост до средновековния комплекс, от който са управлявали в продължение на повече от 200 години  23-ма български царе, се проведе уникален "открит урок".

     Област Силистра бе представена от заместник областния управител Младен Минчев, който приветства в делови план организаторите – община Каспичан с кмет Милена Недева и инициатора на проявата Карен Алексанян, за проведения открит урок с участието на проф. д-р Пламен Павлов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“.

     Той премина под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, която в поздравлението си до участниците отправи посланието: „Едва ли има по-подходящо място от Двора на кирилицата за открит урок по човешка история, поднесен от даровити учени и родолюбци. В днешния ден имаме нужда от много уроци – по памет и по човеколюбие; нуждаем се от уроци за истината, любовта и уважението между хората; от уроци за състрадателност и себеотдаване“. Форумът за патриоти бе на тема „Ролята на първопрестолна Плиска в Средновековния свят“.

     В началото на проявата ученици от ОУ „Паисий Хилендарски“ в Плиска въодушевено развяха българския флаг и с гордост представяха чрез малка програма имената на знаменити български будители, тъй като откритият урок бе в чест на отминалия наскоро Ден на будителите. Урокът приключи с възстановка на посрещането на учениците на Кирил и Методий от великия княз Борис-Михаил, осъществена от Клуб за възстановки на исторически събития от град Шумен.

    Той се вписва и в проведените през м. юли т.г. четвърти поред „Дни на предците“ в НИАР „Плиска“, дело на „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол“ град Варна и Община Каспичан със специалното спомоществователство на РИМ Шумен.

      В рамките на проведената дискусия стана ясно, че в град Варна 21-22 ноември ще се проведе поредният Велик събор на българите по света с представители на близо 50 държави.

-----------------------------------------------------------------------------------------

https://www.blogger.com

Карен АЛЕКСАНЯН, създателят на Двора на кирилицата в Плиска: Ще направим и алея на писатели, творили на кирилица

Карен Алексанян

На 3 ноември в Двора се провежда открит урок-дискусия на тема „Ролята на Първопрестолна Плиска в Средновековния свят“

– Г-н Алексанян, представете се с няколко думи. Откога сте в България и как решихте да живеете и да се развивате тук?

– Аз съм арменец. От столицата на Армения – Ереван. Арменски гражданин съм. Майка ми е филолог. Женен съм за арменка, която е родена в България. Жена ми също е филолог. Имам две деца. Преди повече от 20 години дойдох случайно в България, уж за една седмица. Но останах и досега. В момента основната ми дейност е свързана с Двора на кирилицата.

Той е част от комплекса „Стара Плиска“

В него има страноприемница с хотелски стаи, с басейн, със СПА център.

– Как се роди идеята за създаването на Двора на кирилицата?

– В Армения видях на една поляна арменската азбука. Тогава ми хрумна, че никъде не съм виждал да има подобно нещо с кирилицата. Когато се заинтересувах и разбрах колко много държави пишат на кирилица, реших да направя този двор. Даже тогава не знаех, че тази азбука е официално приета в Плиска.

Прочетох много исторически книги, жития на светци. Консултирах се. След като се запознах с историческата литература, разбрах за голямата роля на Св. княз Борис при приемането на кирилицата. Разбрах и че в света много малко се знае за това. Затова и основната идея на Двора е да се популяризира кирилицата, както и голямата роля на България в световен мащаб.

От 6 години съм замислил създаването на този музей. Но в началото не знаех и аз, че ще е в Плиска. Случайно дойдох тук. И след като прочетох научната информация, се убедих, че съм на точното място.

Картинната галерия разказва историята на кирилицата

Първо осъществих идеята с картинната галерия. Ако посетителят разгледа всички картини, ще разбере цялата история на кирилицата (картините в нея са нарисувани от български художници по идеи на създателя на Двора и са закупени от него – б.а.).

Относно буквите, които са разположени в двора – те се произведени в Армения. Каменната резба се владее много добре от арменците. Нямаше кой нито в България, нито в Европа да го направи. Затова реших да говоря с арменски скулптори.

Поканих майстора в България – Рубен Налбандян. Показах му територията. Исках всяка фигура да има и друг символ, не само буквата, за да е ясно и на другите славянски народи. Например, на „П“ сложихме паун (на рус. ез. – павлин), на З – земя (на рус. ез. – земля). „В“ припомня свещения смисъл на виното, „О“ представя опрощението на греховете и вечния кръговрат на битието. Не всички букви имат символи. Интересно беше като казах на майстора, че с „Щ“ в българския език започва думата „щастие“. Той каза – върху камък щастие не може да се изработи.

В Двора се намират и паметниците на Св. княз Борис и на Св. Св. Кирил и Методий. Те са правени в България от шуменски скулптор – Бехчет Данаджъ.

Княз Борис седи на трон, дясната му ръка е на трона

Нарочно паметникът му не е много висок, за да може, ако искат българи и други православни да му целуват ръката, защото заслужава. Лявата му ръка стои върху Библията, която е на коленете му. Паметникът му е на изток. А на запад, като видение пред него се появяват Кирил и Методий, с глаголица в ръце. Понеже Борис е и покръстител, сложих голям 12-метров кръст зад паметника на Кирил и Методий

– Ще се разраства ли Дворът на кирилицата?

– Да. Тъй като има голям интерес към галерията, плануваме да направим втора зала, също с картини за кирилицата. Предвиждаме да направим и алея с бюстове на писатели, които са творили на кирилица, независимо от каква националност са, за да покажем величието на тази азбука. И да е познавателно, най-вече за децата.

– Дворът беше открит през месец май тази година? Кои бяха най-вълнуващите срещи в него? Какви са впечатленията на посетителите?

– Хората посрещнаха с голяма радост това събитие, даже неочаквано за мен. Радваха се, палиха свещи в параклиса 

Дворът на кирилицата

(намира се също в Двора на кирилицата и носи името на Св. княз Борис). Например, дойде една жена със забрадка и споделила на съпругата ми: „Две деца погребах, смятах, че няма да имам вече радост. Но ей го, дойдох тук и се зарадвах“.

Идват много деца – от детски градини, снимат се до буквите. Обикновени хора, българи от всички възрасти, от всички краищата на страната.

Идват и чужденци – румънци, американци, евреи, но не организирано. Това също е изненадващо, тъй като се оказа, че по необясними за мен причини в Плиска туризмът не е толкова добре развит. Смятам, че трябва да се окаже съдействие от страна на министерството на културата, на туризма. Някои гледат на Двора като на регионален музей, но той е и национален, и световен.

Параклисът

Милиони хора и в Европа, и в Азия пишат на кирилица…Предвиждаме и други подобни събития, за да превърнем Двора на кирилицата в духовно средище у нас.

– Г-н Алексанян, идвал ли сте в Стара Загора и какви са впечатленията Ви от града?

– Не съм идвал в Стара Загора, но имам приятели от там. Старозагорчани са като всички жители от юга на България – приветливи и гостоприемни хора.

– Старозагорецът Христо Танев, художник-хералдик, автор на герба и знамето на града, заедно със свои съмишленици, има идея за създаване на Световен музей на писменостите в Стара Загора. Как гледате на това?

– Това е интересна идея.

Ще се радвам да се запозная с Христо Танев. Пожелавам му успех и искам да му кажа, че винаги е добре дошъл в Двора на кирилицата. Разбира се, това важи и за всеки, които реши да се поклони на буквите. Може да звучи патетично, но съм напълно искрен – сили да продължа моето начинание ми дават срещите с посетителите, тяхната радост и техните послания в книгата за впечатления, които непрекъснато препрочитам.

НБП, Радослава РАШЕВА

Снимки: архив от фейсбук „Двор на Кирилицата“