Още не е късно да честваме 150 години от рождението на Луи Айер

Луи Айер е роден на 17 ноември 1865 г. в Хомберг, кантон Берн, Швейцария. Получава добро образование в Лозана, Женева и Ньошател, след което сам започва да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Повратна точка в живота му се оказва 1893 г. Тогава по покана на българският просветен министър Георги Живков, Луи Айер, заедно с още девет други швейцарски педагози, е поканен в България, за да положи основните на спорта и спортното образование в страната. 

Едва ли тогава самият Луй Айер е предполагал, че това решение ще предопредели живота му и ще направи така, че името му да остане завинаги в историята на България и да звучи далеч по-българско, от което и да е българско име.

За останалите деветима се знае, че Даниел Бланшу е бил изпратен в Кюстендил, Алоис Бюнтер – в Търново, Жак Фардел – в Казанлък, Шарл Шампо – в София, Август Бехер – в Пловдив, Виктор Роберти – в Силистра, Емил Кюпфер – в Габрово, Шарл Дюванел – в Русе. 

Има сведения, че на 14 май същата година Жорж де Режибюс демонстрира за първи път играта футбол в двора на Мъжката гимназия във Варна, откъдето тръгва и становището, че най-популярния спорт в България тръгва от морето.

Луй Айер се отнася изключително сериозно към дадената му задача и скоро след пристигането му в България се основават и първите Юнашки дружества – местата, в които българите спортували. Може да се каже, че тези дружества са предвестниците на днешните спортни клубове. Официалното им наименование било клубове “Юнак”, а при избухването на Балканската война през 1912 година тези спортисти доброволно образуват “Юнашки легион” от 205 човека, който се включва активно в бойните действия. 

Командир на тази част е Луи Айер, който след началото на военните действия веднага изявява желание да се включи в армията и именно по негово усмотрение е организиран и този “Юнашки легион”. За проявения героизъм в хода на войната Луи Айер е произведен в български офицерски чин подпоручик и два пъти е награждаван с кръст “За храброст”.

След края на Междусъюзническата война Луи Айер не се отказва от желанието си да помогне всячески на България.Той използва целия си авторитет на известен в цяла Европа спортен деятел и издава на френски книгата “Pro Bulgaria” (от латински “За България”). 

В нея Айер защитава яростно българските интереси и заклеймява пропагандата на тогавашните български съседи, които по всякакъв начин се опитват да злепоставят България и да и изградят образ на агресор. Всички приходи от книгата пък, Луи Айер дарява на българските ветерани от войната.

При началото на Първата световна война швейцарецът отново изявява желание да се включи като доброволец в българската армия. Осъзнали важността му и искайки всячески да запазят живота му обаче, българското командване го зачислява към обоза. Луи Айер яростно протестира срещу това и в крайна сметка отново се включва активно в бойните действия като офицер в редовете на 33 пехотен полк. 

Именно тази му постъпка и желанието му да застане редом до българите срещу французите, които говорят майчиния му език, е последното доказателство за огромната любов на Луи Айер към България. Последното, защото именно по време на боевете край Дойран Луи Айер губи живота си на 2 септември 1916 година. 

Погребан е в село Чаушли (днес Македония, без жители). Днес неговото име носят стадионът в Силистра и улици в София и Лом. История на живота му преплита по един необикновен начин спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България.

На 12 ноември т. г., наследниците на основателя на спортното движение у нас Луи Айер, дариха негови лични вещи в четвъртък на българската държава. Дарените лични вещи на Луи Айер ще бъдат изложени в Националния военноисторически музей и в Музея на физическата култура и спорт.

През 2014 г. бе направен филм за Луи Айер, който се прожектира и в Силистра. Създателите на българския филм "Швейцарецът с българско сърце" Марио Мишев и Иван Кънчев разказаха за това, как един швейцарец може да бъде истински български патриот.

Те са се вдъхновили от историята на Луи Айер, който е швейцарец, но е взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Идеята на филма е да покаже на хората, че от българите има какво да се научи и да ги обикнеш до такава степен, че да умреш за тях.

Из биографията му: спечелил е 5 лаврови венци на съборите от 1887 до 1893 г. Участвал е в 33 спортни срещи и 7 събора в Швейцария; почетен член на дружеството във Веве; провъзгласен за почетен член и на Швейцарския гимнастически съюз. В българия пристига 29-годишен. Преподава в Лом преподава 9 години до 1903 г., после идва в Силистра през 1903 г.  учителствайки 5 години до 1905 г., мести се в Русе с.г., когато се откриват Вишитте педагогически курсове и е назначен като преподавател по гимнастика преподава (до 1916 г.).  Там написва се и издава със собствени средства книгата "Про Булгария".

Делегат на Учредителният когрес на д-во "Юнак" в София през 1898 г. Издава заедно със С. Табаков едно от първите в България "Ръководство по гимнастика", отпечатено в печатницата на Димитър Табаков в гр. Лом през 1901 г. Създател на първия в света юнашки, т.е. спортен доброволчески легион.

Имал е три деца: Луи Сезар умира на 3 гдини и е погребан в гр. Лом;   Луиза Айер става милосърдна сестра и загива трагично  в Русе през 1920 г. ; Марсел Айер е роден през 1902 г. в гр. Лом. 

В България е два пъти кавалер на орден "За храброст". През 1915 г.  е назначен в 9-и маршеви полк, но по негово изискване е преназначен като полуротен командир на -а5 рота  в 33-и Свищовски полк. Като офицер от Българската армия с чин подпоручик загива за свободата на България в Македония на 51 г. (2 септември 1916 г.) до село Чаушли, при гара Дедели край Дойранското езеро, Струмишка околия. ПРеди това е участвал в Междусъюзниеската война.

В Силистра има улица и стадион, носещи името на славния швейцарец. В продължение на години действаше и Дружество "Луи Айер", създадено в Русе, но с поделение и в Силистра.

•  По материали на РБ "П. Павлович" Силистра и интернет