неделя, 11 октомври 2015 г.

Назаем от www.nabore.bg: Силистренските Иванчовци

Вицове:
Силистренските Иванчовци

 - Иванчо, белиш ли ябълката, преди да я изядеш?
- Разбира се.
- А къде е кората?
- Изядох я, мамо.
Семейство отива да бере гъби. Когато колата спира на поляната до гората, бащата предупреждава малкия Иванчо:
- И не се отдалечавай от колата, за да не се изгубиш!
- Защо? – попитал той. – Вие така ще се зарадвате, когато ме намерите!      
Иванчо е в кабинета "Уши, нос, гърло". Лекарят казва:
- Сега си отвори устата и кажи "А"...
- Защо само "А"? Аз зная цялата азбука!
- Вие трябва всеки ден да вършите по нещо добро!– казва учителката на класа. На другия ден ученик от първия чин казва:
- Аз вчера преведох една стара жена през улицата!
- Браво!
- И аз му помагах! – казва ученикът до него.
- Чудесни момчета!
- Аз помагах на двамата! – обадил се ученикът от задния чин.
- Прекрасно!
- Аз помагах на тримата! – казал Иванчо.
- Че защо е била нужна и твоята помощ?
- Защото бабата изобщо не искаше да пресича улицата.
Съучениците Иванчо и Марийка отиват сутринта към училище. Марийка го пита:
- Иванчо, кажи ми какво да правя, като всяка вечер сънувам, че ми говорят на чужди езици?
- Вземи ме за преводач в леглото си, Марийке!
- Марийке, какво ще си помислиш за мен, ако ти изпратя една въздушна целувка? – попитал Иванчо.
- Че си мързеливец, който избягва истинските работи...- отговорила лукаво Марийка.
Иванчо – "млад рационализатор" в дома си, показва на Марийка телефонния им апарат, на който е заменил слушалката с маша за навиване на коса. Марийка го пита озадачена:
- Иванчо, какво е това умотворение?
- Така нито татко ще плаща за излишен ток, нито мама за излишни разговори.
По време на жътва Иванчо спи през деня. Баща му го буди:
- Иванчо, хляб се пече, а ти...
- Добре де, събуди ме, като стане готов!
- Тате, искам да се уча да свиря. Купи ми един акордеон.
- А, Иванчо, акордеонът е много скъп. Аз ще ти намеря една пръчка – учи  се да станеш диригент!

Иванчо се връща от училище и заварва баща си в къщи да чете вестник:
- Тате, какво си се разчел? Сега всички пишат!
- Здравей, Иванчо! Цяло лято ли беше на село?
- Да.
- Какво прави?
- Отъпквах пътеката от дядови до дискотеката.
Иванчо лови риба на реката. Пристига Марийка и го пита:
- Иванчо, как е водата?
- Чудесна е! Рибите хич не излизат от нея...
- Иванчо, новата ми блуза е от камилска вълна.
- И вероятно от двугърба камила, познах по гърбиците!
- Марийке, хайде да избягаме от училище.
- Защо, Иванчо?
- Да изкараме един меден ... час!
Учителят пита:
- Иванчо, имате ли домашно?
- Домашното го свършихме, господин учителю, и минахме с тати на хоремашко...
- Иванчо, ти скоро ще завършиш гимназия и трябва да помислиш каква професия ще си избереш. Ние с баща ти искаме да станеш лекар.
- Но, мамо, ти много добре знаеш, че аз не мога да убия дори една муха!
Студентът Иван вечеря в шкембеджийница. Хапва си шкембе чорба и намира в нея парченце от престилката на готвача. Оплаква се на управителя, а той му отговаря:
- Ти в една чорба от 90 стотинки да не искаш персийски килим да намериш!
Студентът Иван разговаря със своята любознателна хазяйка:
- Госпожо, вие знаете, че съм се примирил с факта, че четете всичките ми писма! Но, моля ви, бъдете така добра! Поне не им отговаряйте!
Иван пътува от София за провинцията във вагон-ресторанта:
- Келнер, вече 120 км. чакам за една бира.

Ганчо ДИМИТРОВ, Силистра 

Няма коментари:

Публикуване на коментар