Гъдулкова мелодия с фатален край

Битката за селото и височината край нея беше завършила с успех за българската военна част, изпратена от командването на Първа българска армия, за да удържи важна позиция на границата между Сърбия и Унгария във втората фаза на Втората световна война. Наоколо войниците, уморени от почти еднодневните стрелби, събираха останалите неизползвани муниции, за да се подготвят за поредната дислокация.

Доскоро в района свистяха куршуми и се чуваха бомбени ехтежи. Изведнъж стана тихо като на дъното на кладенец. Възцари се неочаквана тишина. Пушекът от догарящите пожари по постройките и поразените машини закриваше от погледа отделни елементи от пъзела на хоризонта.

Танк 34, в който 22-годишният добруджанец Йорго бе мерач, бе поел пътя си за изтегляне от заетата позиция. Роденият в силистренското село Поп Кралево младеж бе оставил на село майка и баща, жена и малка дъщеря, за които от месеци не бе чувал нищо.

Екипажът на танка се раздвижи, получил уверение от командирите си, че битката е окончателно завършена и може да се излезе на светло. Пръв Йорго отвори люка и си показа главата навън, за да огледа обстановката. Стори му се, че вече всичко е спокойно и няма никаква опасност. Свали си от главата омазнения шлем и извади скритата в теснотията на танка малка гъдулка, наричана в Добруджа копанка.

В дългите часове на изчакване на началото на поредните бойни действия той засвири любимите си мелодии, за да разнежи, макар и за кратко, закоравелите сърца на другарите си по съдба. Бавната добруджанска мелодия се разля над дима и тишината като ласка над плачещо от болка и обида дете. Преминаващите забързани хора гледаха с почуда и не вярваха на очите си, че броени минути след кръвопролитния бой е възможен този абсурден концерт.

Йорго се въодушеви от оказаното му внимание и подкара по малко от всички свирни, които знаеше, все едно е на седянка или на хоро на мегдана. И изведнъж, когато поредните трели се разпростираха в пространството като птици, току що освободени от кафеза, отнякъде отекна изстрел. Единичен, но точен. Гъдулката изцвили последен тон, главата на свирача се килна, а тялото му увисна на раменете му. От уцеленото слепоочие на танкиста шурна кръв.

…Вместо аплодисменти заваляха  едри капки дъжд, които затропаха по танка като чаткане на копита на забързани коне, препускащи да отнесат тъжна вест до поредното опечалено семейство. 

Като от нищото просветна светкавица и удари гръм. Заприлича на заря, преди каквато след години на всеки 2 юни в България щяха да споменават имената на героите, дали живота си за Родината.

---

Разказът е написан за участие в литературен конкурс на Посолството на РФ в България по повод 70 години от края на Втората световна война.