Мариус Куркински обра аплодисментите на публиката в Силистра

Над Дунава слънцето се скрива при Силистра в поредния си незабравим залез. Над парка дреме непривична за последните дни хладина. А в салона на Големия театър при „отворени врати“ заради жегата завършва моноспектакълът на актьора Мариус Куркински – „Юбилей“ на А. П. Чехов. Класика в жанра. Класика и в изпълнението – 70 минути сам на сцената сред черни завеси, част от сценографията и мизансцен, един стол, обърнат с гръб към публиката и троен свещник до него. А на авансцената други 20 свещи блещукат като светулки в нощта.  Зрителят е забравил, че в залата няма климатик, и вдъхновена от актьорското изпълнение, избухва в аплодисменти, докато изпълнителят е изиграл финалната си сцена в инвалидната количка.

http://inews.bg/ : „Няма никакво свято изкуство“, признава горчиво актьорът. Но Куркински не е съгласен: „Актьорът играе винаги. Дори когато е сам. Той няма живот извън играта. А когато го разбере, приема това за нова роля“. Близо половин година се играе постановката на столичния Театър „Открита сцена“, в която героят е актьор, проспиващ юбилея си на сцената, провеждайки въображаем разговор със Смъртта.

Куркински е в образа на 68-годишния комедиен актьор Василий Светловидов – стар неженен и бездетен пияница, останал напълно сам, забравен и ненужен. Потънал в пиянския си сън, той пропуска своя бенефис. Събужда се в гримьорната си с тежък махмурлук, заключен в театъра. Смъртта в празната зала изглежда близо и неизбежна. Останал сам на сцената, той се връща назад в живота и в някои от най-добрите си роли.

„Колкото и да хитруваш, да се репчиш, каквито и щуротии да правиш, животът си отива, – казва Чеховият герой. – Кога хвръкнаха тези 68 години? Бутилката е допита, останала е само утайка на дъното… И сега уважаемата Смърт се задава и ще се пресегне с мършава ръка към твоето лято. Вярата, младостта, пламъкът, любовта, жените… къде отидоха?“. Василий Светловидов осъзнава, че е твърде стар дори за роля от свитата на Фортинбрас, стар и сам „като вятър в полето“.

Аплаузите замират. На сцената е само актьорът – уморен, но доволен. Вклюйчително и от оказаното му от властта внимание: кошница с цветя – по традиция – от кмета на общината д-р Юлиян Найденов, поздравителен адрес от народния представител Алтимир Адамов, и още един – от областния управител Стоян Бонев, и заслужен букет – от заместник областния управител Янка Господинова.

Така е напоследък с българския театър – силистренският състав играе в Девин, Тервел и Варна, а в Силистра напоследък гледаме Александър Кадиев с разградския театър, Искра Радева, Асен Блатечки. Предстоят още летни театрални предизвикателства.

…А залезът над река Дунав ще става още по-красив и завладяващ. Дано гостуващите актьори имат възможност да им се любуват, за да разкажат за своите впечатления от древния ни град.