В
Художествена галерия Силистра се проведе поредното тържество на духа и
красотата – представена бе изложбата на Йордан Кисьов, който в продължение на
близо 40 години е бил неин ръководител. С присъствието си уважение към твореца,
прославил Силистра у нас и по света, показаха много ценители на изобразителното
изкуство от Силистра, Велико Търново – включително студенти, Кълъраш и Букурещ.
Директорът
н галерията Йордан Колев представи автора юбиляр: „Роден
е през 1945 г. в с. Бисерци, Разградска област, България. Завършва
Художествена гимназия в гр. София през 1964 г. През 1972 г. –
Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” – специалност
„Стенопис”. От 1972 г. участва във всички национални изложби в страната и
представителни и колективни изложби на Съюза на българските художници в:
Мексико, Франция, САЩ, Русия, Италия, Египет, Испания, Португалия, Румъния,
Полша, Унгария, Индия, Германия и др.“ Както и поздравителни адреси от кмета на
община Силистра д-р Юлиян Найденов и от областния управител Стоян Бонев.
За художника, общественика и родителя
Йордан Кисьов със свои думи към аудиторията се обърна неговият син художникът Роман
Кисьов – Енсо: „...Човек представлява
онова стъпало, на което се борят за надмощие духът и веществото; изкуството...
представя възможен път – духът да подчини веществото на своите искания.“ (Николай Райнов). Има
моменти в нашия кратък живот (колкото по-редки, толкова по-ценни), в които нещо
дълбоко в нас изтръпва, сърцето ни прескача и пулсът ни се ускорява след
сблъскване с творчеството на някой артист, изпълнител, писател или художник.
Тогава виждаме света различен – за кратко поглеждаме всичко под друг ъгъл, като
да надзърнем за миг под покривалото на Света.
Какво е изкуството? Каква е тази магия? Въпроси, на които не
може да намерим лесен отговор – изкуството е прекалено голямо, прекалено
сложно, комплексно и относително за всеки от нас. Освен това с всяка следваща
година навлизането на нова информация и възможности разширяват неговите граници
с темпове, които трудно можем да достигнем. То ни предизвиква да бъдем в крак с
него или да останем далеч назад, но колко дълго можем да тичаме с новия вятър
на промяната, когато ние – колкото и да се стараем имаме един добре познат
цикъл на живота? В началото сме преизпълнени с енергия, отворени и любопитни,
но с всяка следващата година, услужливо добавяща своето тегло върху нашия
имагинерен гръб, ставаме все по-затворени и бавно повяхваме. Тихо. Тихо се
пречупваме, като сухи клонки.
Не мога да опиша какво е изкуството,
но мога да кажа със сигурност, че то е живот. Живот отвъд отредените ни години.
Чрез всяко произведение творецът оставя отпечатък в тъканта на живота,
благодарение на нашата памет. Дали със запомняща се роля, дали с пронизващото
си перо или с майсторството на своята творба, артистът живее години, след като
вече се е превърнал в прах. И какъв е този пламък, който кара един човек да се
превърне в демиург – създател и претворител на света? Бих искал всеки да си
отговори сам – със свои думи, близки до неговото сърце.“
Аз бих казал, че творецът сключва
сделка с дуалистичните сили (каквито и да са те), за да стане друго същество.
Той няма кръв. Процесът на работа, вдъхновението – това са неговите жизнени
сокове. Но, когато артистът спре да създава, той започва да линее.
Днес – 09.06.2015 г., Йордан Кисьов
открива изложба в силистренската Художествена Галерия. Тя е по случай
навършването на 70 години, но ще имате удоволствие да видите много от новите
творби и проекти, които са отворена врата за това какво може да очаквате за в бъдеще
. Защото макар и да са минали 7 десетилетия от рождението му, но баща ми
продължава да твори с отворено сърце и вдъхновение, подобно на слънчоглед, озарен
от летните лъчи. Без умора да се разлиства и развива. Защото изкуството – това
е живот! Бъди жив и здрав татко, и не преставай да твориш.
Понеже не съм поет ще завършва с една груба перифраза на
поета Дилън Томас: „Не си отивай кротко в мрака, твори, твори срещу смъртта на
светлината...“.
Изкуствоведът Павел Шушару от Букурещ бе специалистът, „открехнал“
със специфичните термини и определения присъстващите за проявата на Йордан
Кисьов. Според него „Той работи в Силистра, както би работил в Ню Йорк. Кисьов
всеки път показва нещо ново и различно. Всяка негова творба излиза извън
границата на обикновената картина. Създава един свой личен свят. Всяка негова
творба се доближава до архитектурата. Има смесица между модерното и обичайното.
Може да се намери абстракция, сюрреализъм…Новите му платна са отворени врати
към бъдещите му творби.“
Директорът на музея в Кълъраш Мариян Нягу допълни: „Изложбата
показва един дух на Дунава. Той ме шокира. Води ни към планети, които не
познаваме. С изкуството на Йордан Кисьов сме по-близо до еврропейското
изкуство.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар