Време бе за…молебени за дъжд...и заваля

Молебенът за дъжд (*yamir duvasi*, т.е. воали от дъжд или още дъждовна завеса) – един стар обичай при мюсюлманите, се е превърнал в традиционен празник за силистренското село Листец всяка година през май-юни от 15 години насам. Негови организатори са местното кметство и джамийското настоятелство. Понеже преди по това време нямаше дъжд и решихме точно на тая дата да провеждаме ритуала, и господ ще реши дали да има дъжд, нищо не зависи от нас, в първите 10-12 години имаше ефект, тъй като заваляваше“, заявиха домакините.

В района основен поминък в продължение на десетилетия е отглеждането на тютюн – понастоящем 500 дка сумарно за всички земеделски производители в селото. Разсаждането става в края на пролетта и в началото на лятото, когато има нужда и от влага. Прави впечатление, че намаляват декарите с тютюн, тъй като доста хора вече работят и живеят в чужбина, а и все повече са ориентиралите се към т.нар. технически култури – лавандула, чубрица и др.

Молебенът за дъжд при християните най-често се нарича Герман и е обичай за измолване на дъжд, разпространен в Северна България, южните склонове на Централна и Източна Стара планина и в Странджа. Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд – пеперуда,  понякога и на някой празник – летен свети Атанас, летен свети Никола, Еремия, в дните след Гергьовден. В края на м. май подобен молебен бе проведен в село Смилец по време на поредната акция в подготовката на бостаните за бъдеща продукция от динен маджун - една инициатива на кметството, читалището и доброволци от селото.

Много са случаите в различни краища на страната, където християни и мюсюлмани заедно провеждат молебена за дъжд с надеждата, че той ще подейства и ще дари земята с небесната благодат в името на повече реколта. Обикновено молебените завършват с курбани.