700 хумористи от различни възрасти с песни и скечове на фестивал в Сребърна

   В силистренското село се проведе седмият хумористичен фестивал "Сребърна пее и се смее", пръв и единствен по рода си в областта и в Североизточна България. Негови организатори са кметът на селото Георги Иванов и НЧ "Възраждане". Проявата е в културните календари на община и област Силистра. Строг регламент - по предварително условие: репертоарът да е свързан само стемата - хумора, такъв, какъвто го знае народът.

    На сцената - кобилици, герани, нагиздени моми и ергени (не коментираме годините на изпълнителите на "ролите" - на любовта всички възрасти са подвластни); инструменталисти ентусиасти, певци и танцьори - представители на различни поколения. Звучат стихове и разкази, дори на класици като Чудомир.

      Малки и големи скечове, поставяни по усмотрение на участниците, без външна намеса и професионален "натиск". Защото режисьор е самият живот - многолик, разнообразен и непредвидим. Достатъчно интересен, за да се преобрази всеки читалищен секретар, съчетаващ организационни и артистични ангажименти. За да се превръща много често едновременно в човек век оркестър и в шут, който също обича зрителските аплодисменти.

      Чест прави на читалищата в Богданци, Искра, Голеш и някои други населени места, които доведоха на сцената в Сребърна представители на интернет поколението. В името на изявата в един жанр така богат във всекидневието, но така дефицитен на телевизионния екран, в театралната зала и в кръчмата - някога обект за сбор на всичко най-интересно за публиката, а днес предимно място за разпивка и прозявка.

       И така - фестивалът за автентични хуморески в Сребърна има своите първи седем години. Достатъчно, за да се види дали маята е позволила на тестото да втаса, т.е. дали все повече самодейци са готови да подчинят концертното си представление на шегата и сатирата. И дали няма нужда от промяна в подхода, в изискванията и регламента, в начина на организиране на проявата, с цел към нея да проявят внимание все повече хора от близо и далеч.

      Дотук - ръкопляскания и усмивки - на принципа на Мечо Пух - колкото повече - толкова по-добро настроение.