За наздравиците между властта и медиите, преодоляващи невидимото було над информацията в администрацията

През последните десетилетия живеем във формално разделение на властите – религиозната е самостоятелна спрямо светската, освен в случаите, когато има нужда от рамото й; законодателната е различна от изпълнителната с малката подробност, че я избира и би трябвало да я контролира; медийната – с минимални изключения – БТА, БНР и БНТ – е частна, и също е независима от всички останали властови структури, вкл. съдебната.  

Въпреки това преди няма и 20 лета някъде в централна България се роди изразът: „Нахранете журналистите”. И толкова години по-късно народът продължава да смята, че щом журналисти и властимащи седнат на една маса, на която липсват камера и диктофон, иде реч непременно за спорната максима, обясняваща, че нещо се случва без регламентация. За да последва многозначителното: „Тъй, значи…”.

Така е, може би защото медиите винаги са изкушени да дадат гласност на своите отношения с всички, с които си казват „Наздраве!”. Изключенията са свързани обикновено  с негласни договорки на "високо ниво", в което участват собствениците на медийните групи, а по правило там нямат място редовите репортери и редактори. Разбира се, сред тях са и т.нар. журналистически разследвания, които не винаги са в полза на истината, която, впрочем, според рекламен клип в голяма телевизионна станция е…въпрос на гледна точка.  

Напоследък все повече твърдим, че големият проблем на българския политически и икономически преход е отсъствието на приемственост. На практика щафетата не се подава между упражняващите властта, може би по тази причина някои само я консумират за чужда сметка.

В това отношение и Силистра не прави изключение. Общуването между представителите на медиите и различните структури е все по-редко и по-мъчително. Някои от тях разчитат изключително на пиарската кореспонденция, а други изобщо не са чували за пиар-агенции, автори на новинарски есенции.

И все пак – има една традиция, която оцеля във времето – веднъж в годината медийните хора да общуват неформално с общинарите от първия ред на трибуната. За да си кажат между наздравиците кое им липсва, от кое отношение ги боли, къде ги стяга чепикът и колко малко още трябва, за да се случват добрите репортажи – нечий отговорен глас, няколко подходящи снимки и едно видео от мястото на събитието, осъществено в реално време, за да бъде поднесено на тепсия във фурната на журналистическата кухня.

За пореден път вездесъщата „Стара къща” в Силистра посрещна за следновогодишна среща с екипа на кмета на общината двадесетината мохикани, работещи в или за национални и местни медии. В началото на последната година от мандата си за четвърти път в неговите рамки неин домакин бе градоначалникът на крайдунавската община д-р Юлиян Найденов. Той бе придружаван от заместник кмета Емил Гойчев и от своите пиари.

В същия ден в почти пълен състав кметът бе дал вече пресконференция, в която дълго и упоително се отчете за дейността на община Силистра през изминалата 2014 г. Отчетът освен в интернет е налице и на хартиен носител в специална брошура, издавана за пръв път, с надеждата, че ще послужи за повече журналистически материали, почиващи на верни факти и събития, някои от които за съжаление споделени постфактум.

Словото на кмета Найденов бе за загрявка на настроението, а прелюдия към неофициалното общуване – двата делови момента – връчването на поздравления на най-младата журналистическа групировка – „Дръстър медия груп”, навършила една година, и за 55-ата година на журналиста Йордан Георгиев – настоящ пиар в Областна администрация Силистра.

По необичаен начин пиаротделът на Община Силистра провокира „своего и нашего брата”, задавайки въпроси по жребий – от сериозни по-сериозни, при това изискващи автоматичен отговор.

И в своеобразната игра на думи, предизвикана от разнообразните питания, обогатявани от ехото на околната реакция, стана ясно, че в един момент д-р Найденов може да се „окаже” личен лекар на голям световен лидер, а „Стара къща” – офис на нашия държавен глава.

Накъде без въпрос за казармата – „За или против?” Естествен категоричен, зареден с отрицание отговор дава колежка, чийто син е студент, защитаваща идеята да продължим да имаме професионална армия. Включително – по идея на друга нейна връстница, петимна българският войник да пази границите ни, вместо това да правят полицаите и жандармеристите, те пък да си гледат работа в родните места, за да намалее битовата престъпност.

Стигнахме и до парите – ако ти се падне куфар с мноооого финикийски знаци  – какво ги правиш: за колега с голям журналистически опит решението е в няколко стъпки, включително изграждане на параклис в Силистра; разбира се – и с идеята да остане за почерпка по старокъщенски. И пак в спор за нечии авоари се получи интересна словесна разигравка: „Намираш пари – какво правиш?”. И изненада: „Ако сумата е малка, обаждам се в полицията”..

Не минава и без въпрос с политически заряд, да речем – случва ти се „шанс един на хиляда” да седиш в самолет до лидер на спорна в произхода и поведението си българска парламентарна партия – как се възползваш от ситуацията? Колежка, цепила неведнъж  националния ефир, обаче смята, че ще продължи да си лети, без да обръща внимание на горкия човечец, свикнал да се изправя срещу амбразурата едновременно на десетки микрофони и камери.

Е, бива ли без питане и за новините на турски език по телевизията. Друга колежка е непреклонна – не ги „вижда” по националните медии, а по регионалните – еми, неясна работа.

И още щекотливи теми изплуваха от пороя от въпроси – примерно, ако от някого от присъстващите зависи – какво прави с паметника „1 300 години” в София, дето не знаят как да се справят с него. За млад колега няма спор – щом е създаден, трябва да остане, дори и като символ на…всеки може да довърши по свой избор изречението.

Хм, е сега си дойдохме на думата – за или против визите за САЩ: отговорът е изненадващ, защото е нещо от рода на „трябва да имаме, за хубаво или за съжаление”.

И за видеокамерите не бе подмината темата, за да се получи и каламбурът – да ги има и в колите, но да гледат…навън, за да фиксират интересни гледки.

Ха, как да отговориш и на въпрос, вече брадясал, защото се отнася до тютюна в затворени помещения. Колега обаче е железен като Матросов: „Да се намери сред властващите мъж, който да принуди всички да спазят закона”. Всъщност, какъв беше законът, сеща ли се някой?

Любопитна бе реакцията на местен телевизионер, който трябваше да каже как се справя в ситуация, ако попадне в улична шахта, а няма телефон, за да съобщи своевременно за помощ. Колегата се оказва хладнокръвен, но и безпощаден: щял да се огледа за кран, с който да спре водата, за за дойдат от „В и К”, за да оправят аварията. Но и ще се подготви да наеме адвокат, за да осъди успешно общината и да получи обезщетение за моралните вреди и, не дай си боже, за повреда в здравето.

НЛО отдавна не е посещавало Силистра, поне във въображението на нашите съграждани. Намери се обаче въпрос, който да попипа: „Ако видиш подобен обект над крайдунавския град, как постъпваш?” Отговорът бе особено ласкав и лъстив: „Ще извикам местните журналисти, за да го заснемат”.

От провокацията към участниците в празничната среща, проведена по идея на община Силистра, възникнаха няколко впечатления: силистренските общинари и журналисти знаят отговорите на много въпроси и умеят да ги изговарят по разбираем за аудиторията начин. 

И само козметична ревизия в правилата на играта може да позволи и на двете страни да се повдигне колкото трябва още невидимото було над информацията в администрацията, за да се задоволи интересът на хората към всичко, което се случва в нея в името на управлението на обикновените ни човешки дела, благодарение на „нашите пари”.