На Бабинден като на Бабинден в Силистренския край

     Българинът обича да празнува на принципа „две в 1“, ако се налага и повече поводи слага на едно място – и няма проблем, тържеството е достойно да завърши с „пюскюл“. За да забравим за всекидневните тегоби, които световната криза ни надроби, и за тъжната икономическа епикриза, дето ни пречи за всеки свят ден да си купуваме нова риза. Е, какво остава тогава – да си наденем старата народна носия-гиздосия, та с нея да си покажем милата родна хубосия.

         Бабинден – спомен за незабравеното от векове езичество, и Ден на родилната помощ – най-общо казано, вече за 55-и път – един празник – уж посветен на раждалите млади булки, но преди всичко ден за благодарност на акушерките им, бабували да се случи най-очакваната в едно семейство радост – вестта за продължението на рода български.

         Бабинден – манифестация на персонажи, подбрани според традициите на всяко населено място, но неизменна сред тях е майката с детенце на ръце, което от време на време „плаче“, защото покрай веселата игричка иска някой да даде паричка.

Тържество на духа, карнавал на жизнеността и фестивал на блажната песен. И да искаш – не си затваряй очите, а виж какво се случва в този ден. И да изпитваш смесени чувства – не си запушвай ушите, а чуй за какво се пее в песните – за нищо друго освен за всичко, което се случва в живота, когато иде реч за онези…три неща.

    На снимките - на Бабинден в град Тутракан, в селата Проф. Иширково, Сокол, Ситово, Зафирово и Сребърна, както и на общ купон в голям силистренски ресторант с участието на читалищни състави и самодейци от фолклорни ансамбли.