Оперната певица Стефка Евстатиева е вокален педагог в българското училище „Гергана” в Ню Йорк. Звездният й път тръгва от Русенската опера.
Звездният път на сопраното Стефка Евстатиева тръгва през 70-те години от русенската опера, за да премине през най-големите оперни театри по цял свят – „Метрополитън“, „Арена ди Верона“, парижката „Гранд опера“, „Ковънт гардън“…
Пяла е с най-големите гласове на нашето време – Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Шерил Милнс. Певицата е носител на отличията „Арена ди Верона“ за най-добър изпълнител и на Голямата награда за изпълнение в дует на конкурса на белгийското радио и телевизия. Преди няколко години сопраното се сбогува със сцената и се захвана с преподавателска дейност.
Влизам в дома на Стефка Евстатиева в Ню Йорк, само час след като се е събудила. Да живее Skype!
Графикът на оперната дива е запълнен до минута, макар че тя е приключила с музикалната си кариера. Реших да спра с пеенето. Предпочитам, ако някъде запея, да ми кажат: о, ти можеш още, отколкото да говорят, че не мога, а не слизам от сцената, смее се г-жа Евстатиева.
 |
| Материалът е от http://www.bnews.bg/ |
Дните на примата са динамични и изпълнени с много срещи и ангажименти, но най на сърце са заниманията й с децата в българския хор и училище „Гергана“, в който тя е вокален педагог от първия ден на неговото създаване. В началото „Гергана“ е само хор. Там Стефка разпява малките, учи ги на солфеж, обяснява им какво е форте, кресчендо. Оказало се обаче, че много от децата не знаят добре български език и часовете минавали в обяснение какво е сърп, нива. Така се родила идеята да се създаде и училище. Първите години работехме на доброволни начала, днес нещата се промениха. „Гергана“ има финансовата подкрепа на Министерството на образованието. Невероятно удоволствие е работата ми с малките. Уча ги да се усмихват, да бъдат артистични, да слушат модерна музика, споделя оперната дива. За първи път пред „Аз Буки“ именитата българка сподели, че с децата започват работа по мюзикъл, написан от композитора Хайгашот Агасян, който им е чест гост в Щатите.
Стефка Евстатиева има и големи ученици, на които иска да предаде своя сценичен и вокален опит.
През лятото в рамките на "Академия на изкуствата" в Созопол тя проведе майсторски клас по оперно пеене. Догодина отново имам покана от организаторите и с радост ще приема да гостувам. Аз съм оптимист за бъдещето на оперното изкуство. Операта стана много достъпна. В „Метрополитън“ преди години, когато имаше премиери, всички бяха облечени с фракове, с официални тоалети, а
днес хората идват с пуловери и дънки. Има такива, които пътуват отдалеч, но знаете ли, сякаш те са истинските ценители, а другите, с тоалетите, идват само да се покажат.
Не искам да допусна, че операта ще си отиде. И не е в вярно, че няма млади български певци, които да продължат нашия път. Аз следя афиша на „Метрополитън“ и в него много често присъства името на Красимира Стоянова – една изключителна певица със световна кариера. Орлин Анастасов също е чест гост там, с гордост споделя Евстатиева.
Не харесвам комерсиалните постановки. Още си спомням спектакъл на „Трубадур“ в Щутгарт, където действието се развиваше в кабинета на някакъв началник.
Имаше и телевизор, по който вървяха новини. Не ми харесва този прочит на режисьорите. Искам операта да е приказка, да ме пренесе в друго време. За какво са ни фрагменти от ежедневието!? Понякога мераците на режисьорите да бъдат забелязани, да блеснат, стигат до крайности, категорична е примата.
В спектакъл на „Бал с маски“ певицата категорично отказала на режисьора да облече прозрачна дантелена рокля. Аз ако имам самочувствие, че съм с перфектна фигура, няма да е проблем. В сцената от второ действие, която се играе в гробище, трябваше да минавам по начупени стъкла, които бяха осветени отдолу и все бягах от светлината, за да не прозира платът на роклята ми, с ужас си спомня примадоната.
Певицата не харесва подобни постановки, но пък е за експерименти в музиката, като смесване на стилове и жанрове, но определено е против чалгата, която се шири в България.
Идват тук разни певици, пеят по ресторанти. Беше дошла и моята любимка Йорданка Христова. Пя в заведение, не ми хареса, тя е голяма певица, не й е мястото по ресторантите.
Стефка не може да открои само един звезден и ярък миг от кариерата си. Имала е много такива. Триумфирала е с централните партии от „Тоска“, „Отело“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“, „Андре Шение“, „Трубадур“, „Селска чест“ и още, и още…
Нейната стихия са женските образи като Тоска и Адриана Лекуврьор.
Най-много съм пяла Леонора от „Трубадур“, но така и не я заобичах, много тежка и много неблагодарна партия. Съжалявам, че не изпях „Манон Леско“. Последният ми спектакъл на сцена беше „Дон Карлос“ в Канада, допълва примата.
Близка приятелка предложила на Стефка Евстатиева да напише книга за кариерата на златния ни сопран. Отказах, не знам, нямам нагласа. Иначе често разлиствам един албум, в който съм събрала артистичната си дейност. Първата снимка е на майка и татко, които участват в мюзикъл. Мама е бременна с мен, което смятам за първата си сценична изява. После съм в училищния хор, после свиря на контрабас, следва дебютът ми в Русе, световната ми кариера, реди спомените си Стефка Евстатиева.
В последните дни на отиващата си година певицата пожела на читателите на „Аз Буки“: „Обичайте музиката! Тя няма как да ви отнеме нещо, а само ще ви даде, ще ви обогати духовно, ще ви поведе в други светове. Бъдете здрави и добри! Много ми липсва България. Оказа се истина, че с възрастта носталгията става по-силна. Обичайте любимата ни татковина и се гордейте, че сте българи“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар