С международна конференция за медийната култура завърши програмата на СБЖ за годишнините на българската журналистика

В продължение на два дни Съюзът на българските журналисти проведе първата по рода си международна конференция „Културата в журналистиката – журналистиката като култура“. В нея участваха със свои позиции над 10 журналисти, научни дейци и преподаватели от България. Русия бе представена от Тимур Шафир – секретар на Съюза на журналистите от Руската федерация, а Сърбия – от Небослава Станоевич от град Ниш, която направи задграничното представяне на своята най-нова книга като отговорна въпроса дали медиите обичат литературата. 

Проявата бе финал на програмата „170 години българска журналистика – 120 години организирано журналистическо движение в България“, чието начало също бе на международен форум – конференцията „Медии и издателски политики“, проведен през м. май т.г. във Варна. Там, където се роди идеята за учредяване на Балкански медиeн център (БМЦ) за журналистите от Черноморския регион, вкл. Русия, Украйна, Грузия и др. страни извън кръга на 11-те държави от Балканския полуостров. Неговата цел е да създаде нова международна медийна среда, каквато вече има в северните страни от Европа.

Целта е на територията на МДЖ във Варна да има възможност за системна организация на разнообразни форуми – конференции, дискусии, творчески срещи, културни, медийни и спортни фестивали. Намеренията на инициаторите са финансирането на първо време да стане по някоя от новите европейски програми, примерно „Медийна грамотност на населението“.

На Балканите БМЦ би създавал интелектуални иновации в контекста на европейската регионализация като контрапункт на световната глобализация. Идеята за него има подкрепата на международните журналистически организации на базата на предложения меморандум за осмисляне на партньорските контакти.

„Международният балкански център би спомогнал и за реализиране на още една инициатива – създаване на организация за синдикална защита на журналистите, с която да се застане зад еднаквите проблеми в различните балкански страни“, заяви пред близо 40-те участници в края на медийния форум в София Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ.

Тя припомни, че до края на годината екип под ръководството на Васил Сотиров, член на УС на Съюза, се подготвя проект за документ за защита на професията журналист в България.

„Сближаване и сплотяване между българските литературни сили в името на техните интереси и възпитанието на обществото“ е веруюто на журналистите и писателите, свикали първия си сбор през 1894 г., от когато датира началото на организираното журналистическо движение в България.

На старта на конференцията Розита Попова, член на УС на СБЖ, която е в основата на нейната практическа организация, обяви пред присъстващите, че 120 години по-късно физиономията на журналиста е част от представата за нацията. От неговата лична култура и от културата на медиите зависи и общият изглед на страната, което повишава ролята на естетическите им качества, ако и терминът за обозначаването й по правило да е доста „общо понятие“.

В своя доклад доц. д-р Здравка Константтинова от СУ "Св. Климент Охридски" акцентира върху прослуватата индивудуалистичност в националния ни характер, вкл. при учените, писателите, журналистите и изобщо при обществениците. При все това още в годините на Българското Възраждане имаме изградена „Община на българската книжнина“, праобраз на бъдещи професионални организации, призвана да осъществява националната еманципация на творците на словото.

Симптоматично е, че веднага след Освобождението от турско робство Стоян Михайловски предлага журналистите да се събират 1-2 пъти в годината в кой да е град, за да обсъждат обща професионална тактика и финансова система. През 1887 г. журналистите са единни в борбата си срещу създаване на законодателство за печата в името на „по-благоприятен език“.

През 1938 г. тя има своето продължение в съпротивата против Наредбата на властта за временен надзор, създаваща условия за цензура в медиите и в обществото. В нея участват над 10 организации, а в отделна подписка в подкрепа на журналистите се обявяват 170 учени, лекари, търговци, адвокати и видни представители на различни професии.

По наблюденията на Балканския медиен барометър в момента обаче липсва единност в журналистическата гилдия в условията на разширяване на алтернативността на източниците за информиране на обществото. Извежда се необходимостта от провеждане на дело на 14 каузи, сред които: правно нормиране на медиите, регулация и саморегулация, финансиране, професионални стандарти, етика и др.

Всичко това в неблагоприятни за България социални условия: според Евростат през 2013 г. 48% от българите са в графата „риск от социално изключване“. Формиран е изводът, че имаме нужда от силно виртуално общество за натиск с координиращо лидерство и конкретни каузи, защото...журналистиката е в авангарда на модернизацията.

„Културното и природното наследство в българската преса преди и сега“ бе темата, представена от проф. Д-р Минка Златева от СУ "Св. Климент Охридски".  Констатациите: културната тематика в медиите е намаляла, тревожно е културното ниво на журналистите. Не е достатъчно присъствието в медиите на културно-историческото ни наследство с 43 000 артефакта от 7 епохи, поради което то остава непознато както за самите нас, така и за света.

Има и няколко примера с два столични всекидневника – „24 часа“ (през 2005 г. са събрани 198 предложения от читатели) и „Стандарт“ („Чудесата на България“), още – „Дневник“, „Сега“, осъществили няколко народополезни инициативи и кампании, свързани с т.нар. чудеса на България, вписани по свой начин в 6-те приоритета на туризма, един от които е културно-историческото наследство. В България обаче липсва обща концепция в това отношение от страна на държавата, за да бъде разгърната целенасочена дейност.

Друг ракурс към същата тема бе разработката на доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет: „Културният туризъм през призмата на медиите“. От нея стана ясно, че едва 12% от чуждите туристи идват в България в името на т.нар. културен туризъм. При все, че в световен мащаб всяко 11-ото работно място е в тази сфера, тъй като туризмът е в топ 5 на най-развиващите се отрасли.

България е на трето място в Европа по археологическо наследство, а в същото време в медиите у нас от 20 години насам се занимават със скритата приватизация в бранша, замърсяването на „средата“, незаконното строителство по Черноморието, проблемите с алкохолния туризъм. Отбелязва се, че е богата информацията за културния туризъм от страна на авторите на блогове, но е спорна актуалността на фактите. Коментира се професионалната подготовка на журналистите в класическите медии по отношение на тази тематика – собствениците им не инвестират в тяхната подготовка.

          В доклада на Тимур Шафир – секретар на Съюза на журналистите на Русия (б.а. – 69 000 членове), се огледа темата „Култура и журналистика в руските средства за масова информация“. Той споделя, че през последните 20 години има големи изменения в руската преса и в електронните медии, тъй като се освобождават от държавния контрол, навлизат нови технологии и постепенно професията става по-конвергентна.

Проблемите: финансирането, социалният и професионален статус и не на последно място – безопасността на журналистите в Русия. Според статистиката – от 1992 г. 323 руски журналисти са загинали на „фронта“ при изпълнение на служебните си задължения, вкл. 16 в Северен Казказ. При това в цифрата не влизат убитите по време на сегашните военни „действия“. Тревожно е, че се наблюдава неразкриваемост на причините, поръчителите и извършителите.  

Колегите в Русия отбелязват още няколко свои проблема: загуба на доверие към журналистите (вкл. има действия за дискретизирането им), както и на култура в СМИ; на аудиторията се предлага огромно количество факти за политика, икономика, шоу, скандали и пр., но не и анализ; отсъства интересът към „обикновения човек“; има лобиране на интереси.

„Както и в България, и в Русия официалните медии не са единствен източник на информация за събитията в обществото. Факт е развиващата се т.нар. неформална журналистика. Има развитие и на законодателството по отношение на медиите: клеветата е углавно престъпление, както и вмешателството в личния живот. Няма цензура, предвид съществуването на опозиционни медии.

„Пресата наистина е четвърта власт, уникална власт на правдата и свободата“, заключи гостът от Русия, който потвърди интереса на СЖ на Русия към бъдещ Балкански медиен център във Варна.

В първия модул на конференцията особено място зае презентацията на Георги Найденов – председател на дружество в Пловдив, относяща се до българските медии в Източна Румелия. Той сподели, че за пръв път в Европейския медиен център е създадена специална експозиция за медиите и комуникациите. Разказа и за монумента на военните кореспонденти от 9 държави. Той припомни, че веднага след Освобождението в библиотеката в Пловдив всеки издател и автор е бил задължен да депозира по две от своите книги.

„Социално мислене и професионална култура“ бе наречена темата на доц. д-р Луливера Кръстева от СУ "Св. Климент Охридски". Според нея медиите у нас саздадоха втора реалност, която се разминава с действителността. Заключението е едно изследване на 10 медии по 10 показатели – количествени и качествени.

Какви са наблюденията? Повече от половината публикации са без автори, което не дава възможност да се разбере дали написаното е редакционна политика. Липсва цитиране на източниците на информация. Преобладават информационните жанрове. Почти не са засегнати теми като европейското бъдеще на България, демографската криза и др.

В същото време от КНСБ алармират: 23,2% от българите са под допустимия праг на бедност, 1/3 от младите хора до 30 г. не работят, а 250 хил. души от 15 до 30 години нито учат, нито имат трудови доходи. И въпреки това в медиите няма публични дебати по тези проблеми.

Този род факти и констатации не намират място в медиите, където не проучват мненията на гражданите. Правят се мини социални дисекции вместо анализи. Анализите са заместени от внушения. Коментарите за социалните проблеми са намерили активна почва в социалните мрежи. И още за медийната среда: безлично поведение на „масата репортери“.

Темата за монополите от времето на протестите беше забравена от медиите. Междувременно те се превърнаха в паникьори на обществото. Копи-пейстът се налага все повече. Новинарството се прави по конспект. Гледната точка на медията е по-важна от тази на публиката. Има девалвация в социалната функция на медиите.

В техническо отношение медиите са изпреварили комуникационните си умения. Изостава се в информацията, докато в социалните мрежи все повече успяват навреме да представят факти и събития с произтичащите от спецификата на поднасянето им проблеми.

Проф. д-р Карина Лукова от Бургаския свободен университет даде началото на втория ден на международната конференция с темата „Журналистически топоси на културата“. За да стане ясно, че преди 2-3 века е началото на кореспондентското начало в журналистиката в Европа. Макар и да става дума тогава за по-скоро литературни сътрудници, събиращи новините по кафенетата. Тя разгледа и писмото като журналистическо пространство за политическа култура.

Споделено бе, че литературното списание като форма възниква в Германия през 50-60-те те години на 18 в., преди да се трансформира в политическо списание за политическа култура, а после да се стигне и до литературния „печат“.

Аудиторията научи повече и по въпроса за актуалния таблоид, към който и в България се ориентира масовият сензационен вестник, където информационната стойност отстъпва на популярните развлекателни жанрове.

В темата бе вписана представата за т.нар. джаз, рок и ъндърграунд журналистика; за блоговата култура, допълваща традиционната – с уговорката, че е журналистичека форма, която не е неин заместител.

И накрая – за салонната култура през 18 в., до която са допират малцина избраници предвид елитарността си, и за клубната култура през 21 в., достъп до която имат всички.

„Проф. Лукова ни предложи разходка из три века“, обобщи изявата на лекторката модераторът на модула доц. д-р Георги Калагларски от Варненския свободен университет, член на УС на СБЖ.

Темата за Балканското културно наследство бе разгледана в контекста на новите медии в мултимедийната презентация на д-р Мария Николова от УНСС. Тя отбеляза някои практики в тази област в контекста на динамичното и диалогично разбиране за културно-историческото наследство: ремикс култура, субкултурен микс и пр.

Според нея социалните медии имат няколко особености: лесни са за ползване, осъществяват бърза обратна връзка, отличават се с интерактивност, дълголетни и изменчиви са, разполагат с широк обсег от потребители.

Разгледани са 6 основни групи: уикипеден тип, блогове, социални мрежи, виртуални пространства – игри и „социални светове“, и др. „Балканите разглеждат своето културно-историческо наследство като свое, представящо идентичността на всяка от нациите“, констатира д-р Николова.

Поради тази причина не се подчертава наднационалността. В същото време социалните медии не се ползват за знания, а само за популяризиране. Не се използват активно видеото и кратките филми.

Важаният извод е, че има нужда от нов социално-културен контекст; от игрови елементи в името на зрелищността и оттам за предизвикване на интерес, вм. лишено от емоционалност знание.

Балканската тема присъстваше и в словесната изява на Николай Стоянов от издателство „Балканика“, което в близо 20-годишната си история на сдружение на 8 издателства от 7 страни раздава всяка година по една литературна награда на автор от тези страни.

„В момент на криза най-болният орган е литературата и писаното слово“, каза г-н Стоянов. Той съобщи за проекта „Балканските мостове говорят“, който е към ЮНЕСКО, както и че кани СБЖ при осъществяването на проекта ТВ „Балканско арте“, чиято реализация предстои.

Как се прави вестник за култура в днешно време пред публиката разказа Христо Буцев от в. „Култура“. За него този въпрос е клопка, тъй като се разбират различни неща („култура е всичко“). Единият проблем е тясната социална публика, който обаче е преодолим. Другият – няма кой да пише, тъй като е отънял авторският портфейл.

И може би най-важното: започва да изчезва нуждата от „критика“, което не е ново, тъй като е е характерно за англосаксонския модел, съгласно който консуматорът не изпитва необходимост от насочване към определени естетически ценности.

В рамките на конференцията д-р Марин Бодаков от СУ „“Св. Климент Охридски“   се спря на темата „Литературната критика и медиите на 90-те години“. „Няма нищо уникално – време за амнезия в почти всички изкуства“, каза литературният журналист, който предстои да издаде в книга от 300 стр. задълбочения си труд.

Той смята, че литературните критици сами са предали позициите си, за разликата от своите предшественици десетилетие по-рано, които са имали самочувствие в своята област. Отбелязва още, че литературната критика обвинява медиите, където пък се забелязва отсъствие на визия за книгите – като тяло и дух, представяни често чрез скандални форми.

Характеризират се два типа отношение на медиите към литературните критици: аполиптичен плач и весела карнавална игра. Деестетизира се отношението към изкуството като ефект от елитарност.

Последният голям проблем в това отношение е битката с блогърите, които силно любят и мразят изкуството, започвайки с първата прочетена от тях книга, битка, която предварително е загубена.

Журналистката Райна Йотова, водеща на културно предаване вече 20 години в „Дарик радио“, сложи край на темите в международната конференция в СБЖ с темата: „Специфични характеристики и ролеви функции в изкуството, културата и културно-историческото наследство в новата информационна и медийна среда“. Тя предложи настоящата конференция да се превърне в постоянен международен форум, тъй като има нужда от подобни прояви.

В разработката си радиожурналистката заяви своето наблюдение, че шоумените заеха мястото на критиците. Както и че всички успехи и неуспехи в медиите идват от от комуникациите. Споделено бе за проблема на държавата – липсата на официална културна политика.

От 10 години се пише Стратегия за развитие на културата, най-често отразявана по негативен начин в медиите. Документът бе определен като приоритет с политически, държавен и икономически характер.

Още наблюдения: в медиите се канят едни и същи хора. Защото са известни, така е по-лесно, а и защото са свързани с минала, настояща и бъдеща власт. В медиите се влиза в зависимости и интереси, а не се робува на ценности.

В широкия план на новините в големите печатни и електронни  медии отсъстват новините за култура и това от невинно клише се е превърнало в зловеща орисия: културата не носи приходи в медиите. Рецензията е също изчезнал вид в българското медийно пространство.

По темата за Стратегията в дискусионен план академик Асен Богданов от секцията за наука в СБЖ допълни, че в БАН се подготвя 30-годишна визия за развитие на България, но в нея няма раздел за култура. Той призова СБЖ да настоява пред „академиците“, автори на стратегията, да вкарат този раздел в разработката си, за да не остане като проблем, пред който си затваряме очите.

По отношение на критиците и тяхната изява в медиите в края на конференцията Розита Попова от УС на СБЖ заяви: колеги, секцията „Медия критика“ в сайта на СБЖ от година е празна, отправям към Вас покана за участие, за да я запълним с интересни материали.

В заключение доц. д-р Георги Калагларски напомни, че в България има две електронни медии за медийна критика, благодарение на проф. Милко Петров и на проф. Любомир Стойков, и разбира се, на Комисията за професионални стандарти и етика в журналистиката, на която той  е председател.

Приключва програмата за двете големи годишнини на българската журналистика, чийто пръв жалон е сп. „Любословие“ от 1844 г. И честването на половинвековния му юбилей, превърнал се в начало на организираното журналистическко движение в България.

Освен двете международни конференции – през м. май във Варна и през м. ноември в София, бяха реализирани няколко мащабни и достойни прояви под патронажа на Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО.

Програмата включва: молебен в храма „Св. Неделя“ със съдействието на Светия синод на Българската православна църква; валидирана бе марка по проект на проф. Тодор Варджиев; в Народното събрание в София  и в културния дом във Виена бе представена фотографска изложба за българската журналистика и медиите у нас в рамките на три века, както и др. регионални събития, обхващащи богата палитра от инициативи, към които съпричастни станаха неправителственият сектор и властта по места.