На кафе и раздумка в Албания

Йордан Георгиев

Тирана-Силистра

            В днешно време е идеален вариантът маршрутът за разходка из страните на Балканския полуостров да мине през Албания – страната на славния Скендербег, на остатъците от безумното отбранително съоръжение бункер и на потомците на „планинските орли“. Макар че реално на запад от българската граница албанците са навсякъде и присъствието им си личи – с къщите дворци с кепенци на прозорците, но без видимо присъствие на хора. Както и с изобилието от джамии, маркиращи с определено религиозно съдържание територии в Македония, Черна гора и пр. съседи, отделно – общностите в Гърция и Италия.

            Впрочем, двуглавият орел, символ и на византийската църква, е основен елемент на националния флаг на потомците на древните илирийци, поданици на римската империя в качеството си на провинция. Намираме го обаче и върху знамето на Доростолска епархия, в Русия – също.

Днешна Албания е държава, основана на 1 ноември от 1912 г. Противно на общата представа, в страната 40% от населението е християнско, вкл. близо 150 000 българи, жители на беден по природни дадености край. Вероятно само в Голо бърдо, например, знаят какъв „път“ трябва да извървят, за да получат заветното българско гражданство, осигуряващо билет за вход в Европейския съюз. Сигурно е обаче, че заедно с албанския етнос – православни и католически християни, както и мюсюлмани сунити и бекташи, те представляват една народна общност, назоваваща се гордо „балкански/планински орли“.

Иначе казано във верско отношение албанците са мюсюлмани, живеещи на север, православни – населени предимно на юг и в Гърция, католици – най-вече това са т.нар. мирдити в южната част на Северна Албания и в Италия, и атеисти, разбира се. Ролята на вътрешен етнически синор играе столицата Тирана – казват, живеещите на север „геги“ са весели и пеещи, докато на юг са „тоските“, които са тъжни хора.

Албанците се различават по говора, фолклора и обичаите си. Подобно на китайците и други народи това наложило създаване на обща азбука и писменост. Твърди се, че в най-усложнения вариант на съвременния писмен език има 26 глаголни времена, но къде на шега, къде на истина – знаел ги само един професор от столичен университет.

В периода 14-22 ноември 1908 г. в днешна Битоля се провежда албански „Конгрес на азбуката”. На него се приема важното решение за използване на две азбучни системи на мястото на множеството, употребявани до този момент.  През 1844 г. албанският възрожденец Наум Векилхарджи съставя малък учебник, в който предлага измислена от него азбука за преподаване на родния език. През 1879 г. сред няколко предложени варианти е избрана азбучна система, изработена от Сами Фрашери на основа на латинската азбука с добавяне на букви от гръцката азбука при запазването на фонетичния принцип „за всеки звук буква“, вкл. и 9 съчетания.

Иначе за албанците отколе се знае, че са непокорни племена, населени из планините. В 1389 г. е основано княжество начело с Гьон (Йован, Йоан, Иван) Кастриоти, просъществувало до включването му от Скендербег в т.нар. Лешка лига. Като благодарност от Венецианската република за съпротивата си срещу османците през 1413 г. княз Гьон Кастриоти е вписан в регистъра на венецианските благородници и за награда получава герб с двуглав орел. Любопитното е, че е отбелязан заедно с децата си (пет дъщери и четирима сина) като крупен дарител на манастири в Атон – днешната Света гора, вкл. и на известния „Хилендар“.

Според преданията  бил сключен договор за васалитет със султана, което предполага по-късно и преминаването към мюсюлманската религия с прагматичната сметка да не се плащат данъци. Всичко това като ефект от привилегията да си част от господстващия етнос.

Един от синовете му е Георги Кастриоти Скендербег (1405 г.-17 януари 1468 г.), първо еничар, после върнал се към християнството и възпят в множество народни песни като национален герой на Албания. Понастоящем във всяко голямо населено място на страната има негов паметник, вкл. и на центъра на Тирана. Естествено, въоръжен, напет, на кон и в активна бойна стойка. Не е изненада също, че е забележим момент и в банкнотната система на родината си. Бренди със същото име е сред най-търсените артикули за консумация и подарък – спомен от малката страна, чието население в по-голямата си част живее извън границата на страната си.

Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва с него изгоден мир. Осем години по-късно е признат за управител на Албания. Знае се, че за 10 години е предвождал войската си в 22 битки, като печели в 21 от тях.

Преди години Албания се прочу с инвестиции, вкл. и със заеми от Китай, в 800 000 бункера – по един за всеки албанец в борбата му срещу империализма. И днес те са навсякъде, вписани в дворовете на хората, а и в градския интериор на столицата. Едновременно като атракция и като пример в какви недоразумения не трябва да се вкарва народната пара. Едно подобно – сградата, наречена „Мумията“, отново в Тирана, сега пустее и е обект за нестилно рисуване. Замислена е за мавзолей, но превратностите на политическото време осуетяват първоначалните намерения на нейните поръчители.

Според историците, през 60-те години на 20 в. тогавашната политическа върхушка се отказва от социалистическата доктрина, защото не приема отношението на съветския ръководител Хрушчов към предшественика си Сталин. Разбира се, горделивият по природа народ си позволява прищявката да не признава господството на СССР и СФРЮ. Това обяснява и абсурдното желание да се отбраняват сами срещу хипотетичния си враг, включително и на цената на изсичането на всички гори – в името на видимостта, в страна, където навсякъде е планини, през които минават множество реки. Неслучайно наричат Албански Алпи стигащите до Хърватско Динарски планини. Някъде покрай и през тях минава древният римски път Виа Егнация, а сега – европейският транспортен коридор №8. Заради него се строят магистрали и пътища, които се вият по наболата брада на доскоро „плешивата планинска верига“.

Младите албанци, които сега са навсякъде по света, не помнят времето, когато предишното поколение е нямало право на лична собственост, както и да пътува в чужбина. „Някога – в края на 50-те години на миналия век, освен дипломатите само птиците са можели свободно да влизат и да излизат от Албания“, казват обикновено в такива случаи екскурзоводите. Макар че в определен период от време много албанци са получили висшето си образование в България, а някои от тях са създали семейства у нас.

Някак иронично звучи, че албанците са известни още като „бели планинци“, тъй като откъм тяхната страна скалите край морето са светли, а откъм Черна гора са тъмни, което е повод съседите им да се наричат „мрачни планинци“. Истина е също, и това е видно при обиколката из Албания, че на хората там им харесва да живеят в планинските места, колкото по-нависоко – толкова по-добре. При това на отделни общности, които си защитават интересите и отношенията. Според запознати с нравите им – и чрез средновековни фамилни принципи, най-кратко описвани като „кръв за кръв“.

Интересно нещо са новите жилищни сгради в Албания. Най-често в постройка, разчетена за 3-4 етажа, са готови покривът – направен идеално, и последният етаж. Другите под него са оставени на бетонни колони, за да бъдат запълнени с помещения, когато собственикът забогатее. Обикновено от гурбет в западни страни. Казват, че в едно семейство ако има двама братя, единият отива навън да печели, докато другият гледа и двете семейства. След време се сменят, за да разпределят равномерно тежестта на тегобите зад граница.

По тази причина не са рядкост къщите близнаци. Интересно е също, че на покрива на всяко сдание има слънчев панел и слънчев бойлер – задължително син на цвят бидон, в който по естествен природен начин водата се затопля за домакински нужди. И още нещо прави впечатление в малката страна – няма нито една чуждестранна бензинова колонка, твърди се, че този бизнес се прави само от местни хора. Плодовете и зеленчуците се продават на тротоара.

Накратко – Албания вече няма нищо общо с вица за албанския реотан, който бавно загрява, а напротив – албанците са навсякъде, имат многочислени родословни дървета, развиват родината си и спокойно могат да демонстрират гостоприемството си.