Стефан Боздуганов, забравеният комита от Добруджа

17.10.2014 | автор:  Валентин Събков http://www.fakel.bg/ Заличен е и гробът на върховния ръководител на българските чети       Валентин Събков е учил в специалност "История и география" на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 2010 г. се занимава с проучвания на дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). През годините е открил редица документи в архивите на България, Румъния и Русия. Повечето от тези документи въобще не са били известни, защото темата е била забранена за изучаване. Авторът има и лични мотиви към този период от историята ни, защото дядо му Георги Иванов Събков е бил ятак на четите на ВДРО. В авторското предаване на на проф. Палмен Павлов по телевизия "Скат" има две предавания посветени на ВДРО. Настоящият очерк ще бъде включен в том XIV на „Алманах за историята на Русе“. Тук го публикуваме със съкращения.        Стефан Иванов Боздуганов е между най-изтъкнатите ръководните дейци на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). След 9 септември 1944 г. този български герой в борбите за Свободата на Добруджа е забравен от поколения наред. До преди няколко години за него се знаеше твърде малко, но след продължително издирване в архивите на България и Русия успях да събера отделни моменти от неговия интересен живот. Ще започна с думите на Росен Боздуганов, който е негов родственик: "Когато ми се обади с молба за информация, относно Стефан Боздуганов, доста се зачудих, как и с какво мога да ти помогна в изследователската работа. Единственото, с което разполагах, бе родословното дърво на рода Боздуганови. Някъде в ляво долу, се четеше името му и като малко допълнение  (буквално) КОМИТА В ДОБРУДЖА. Нищо повече! Защо толкова малко знаех за него? Никой и никога в семейството ни не се е говорело за него и за делата му. Защо? Страх! Страх от това, че този човек не е бил комунист, че комунистическата кауза му е била чужда, че е бил патриот, че не бил интернационалист, че не е бил продажник, че не е искал да види България като 16-та република, че се е борил Добруджа да се върне в границите на Отечеството ни...“       Стефан Боздуганов е роден на 3 август 1892 г. в с. Алфатар, Силистренско и е починал на 1 юли 1943 г. в Силистра. Липсва информация за детските и младежките му години. Най-ранните сведения за него са свързани с участието му в Македоно-одринското опълчение (1912-1913 г.). Бил е включен в 3-та рота на 5-та Одринска дружина. Въз основа на спомените на полк. Дървингов, може да се предполага, че Боздуганов е бил сред първите доброволци организирани и включени в македоно-одринските чети, действали преди самото създаване на опълчението. След разпускане на опълчението Стефан се прибира в родното си място, което вече се намира под румънска власт. Заедно с баща си са сред многото добруджанци отведени насилствено в лагери в Молдова.  Вероятно след освобождаването му от лагерите или след бягство му от там, той се е включва в редиците на българската армия. Според характеристика на Боздуганов, написана от Върбан Петров, се предполага, че след 1916 г. взима участие в Първата световна война. В нейния край е офицерски кандидат. Награждаван е многократно. През есента на 1920 г. се установява в Исперих, където е секретар на дружество "Добруджа". От 1 август 1921 г. се преселва в Русе. Тук става дясната ръка на Слави Алексиев в "Тайния секретариат" към Върховния добруджански комитет (ВДК). Те ръководят нелегалните структури в окупирана Добруджа. Вероятно също така двамата са били част от тайната организация "Черната ръка". Участва в много рисковани мисии на румънска територия. За дейността на Боздуганов като член на "Тайния секретариат" и един от ръководителите на ВДРО има подробно описание има книгата на Любомир Златев, посветена на историята на ВДРО. Тук ще отбележа само основните моменти и някои нови, наскоро открити факти. На 30 октомври 1922 г. Боздуганов пише доклад до "Тайния секретариат", с който отчита дейността на "Силистренска революционна група №1". От написаното става ясно, че при обиколката си в Силистренско се е срещнал с председателите на вътрешните тайни организации, раздал им е окръжни и е обяснил задачите на районната чета. Не е събирал парични средства и се е завърнал в България на 27 октомври. На 10 януари 1923 г. изпраща до "Тайния секретариат" нов доклад, в който къобщава, че според заповедите е преминал границата на 10 декември 1922 г. заедно с 3-та Куртбунарска група, предвождана от Калчо Добрев. След обиколка в района не успели да съберат по доброволен начин никакви финансови средства и отишли на север от старата българо-румънска граница и взели с принуда средства от един турчин. Следващата си обиколка Стефан Боздуганов прави от 10 до 26 март 1923 г. Представя доклад на 10 април 1923 г. В определения му район той се е срещнал с председателите на организацията и им е напомнил за активизиране на местните ядра. Събрал от селата Алфатар, Калипетрово, Срацимир и др. сумата от 10 500 леи. Част от тях разпределил между четниците, а 4 500 привел на секретаря на ВДК. В дознание от 26 октомври 1933 г. пред полицейския следовател, Боздуганов заявява, че от есента на 1922 г. до пролетта на 1923 г. е обикалял с чета в Силистренска околия и е съставил комитети по селата. Но по въпроса за това, кой е върховен ръководител на четите, намерих писмени доказателства, които опровергават всички изнесени до момента данни относно длъжността на Стефан Боздуганов в ЦК на ВДРО. В Руския държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ) открих интересен документ, който е превод на съществуващ в българските архиви оригинал и е цитиран във всички научни изследвания. В този документ черно на бяло е написано, че Слави Алексиев и Дочо Михайлов действат на румънска територия, а Стефан Боздуганов е върховен ръководител на четите. До сега тази длъжност се преписваше на Дочо Михайлов. Казаното по-горе се потвърждава и от донесенията на Върбан Петров до Чуждестранния отдел на Обединено главно политическо управление (ОГПУ). Върбан Петров съобщава, че Боздуганов, Хаджииванов и Алексиев съставят програмата на ВДРО. Определя Боздуганов като "спокоен, без излишни нерви. Винаги мисли преди да действа. Уважаван от всички". На 10 ноември 1925 г. неочаквано Стефан Боздуганов, подава заявление за напускане на организацията. Причината е тежкото му здравословно състояние. Но това е било временно решение. Юли 1926 г. той участва в акция на ВДРО в румънско. В края на юли заедно с членовете на ЦК на ВДРО Иван Хаджииванов, Слави Алексиев и Иван Макариополски е задържан от българската полиция. Принудени са да подпишат декларация за спиране дейността на организацията и са интернирани в различни райони на България. През есента на 1929 г. (от 8 до 10 ноември) в Разград, по време на XIII конгрес на Съюза "Добруджа", заедно със Стефан Симеонов са начело на въоръжена група на ВДРО и влизат в сблъсък с левицата. След сформирането на нов ЦК на ВМРО в началото на 30-те години той отново е начело на четите навлизащи на територията на Румъния. Стефан Боздуганов продължава революционната си дейност до връщането на Добруджа в границите на България, което става през септември 1940 г. Освен в четническа дейност той участвал и в пренасянето на български буквари, учебници на български и църковна литература през границата. Заради активната му дейност в защита на каузата за свободна Добруджа той подложен на редица обиски, арести, разпити, интернирания, концлагери. Всичко се отразява пагубно на здравословното и финансовото му състояние. През 1938 г. се преселва със семейството си от Русе във Варна, където остават до 1941 г. След това заминават за Силистра и там помага на сестра си в стопанисването на ресторант "Добруджа", останал от покойния й съпруг. Бил е известен като коректен търговец и многоуважавана личност от силистренци. След освобождението на Добруджа е бил представен за народна пенсия. На 1 юли 1943 г. след тежко туберкулозно заболяване, получено от престоите му в румънски лагери и български затвори и концлагери, той умира. На погребението му присъстват всички дейци на ВДРО, начело с председателя на организацията Иван Хаджииванов, който държи прочувствена реч. На 10 юли е отслужена панихида за 9 дни и отново се събират другарите му от борбата за свобода на Добруджа. Народният представител Ангел Стоянов произнася вдъхновена реч. В нея той се обръща към силистренци да не забравят гроба на българския герой. Предлага на Общината да нарече улица на негово име. За съжаление днес вече не се знае къде е гробът на Стефан Боздуганов, а години наред името му бе напълно забравено. На 4 септември 2013 г. със същественото съдействие на Община Алфатар и лично на кмета г-жа Йорданка Узунска, на мястото, където е била родната къща на Стефан Боздуганов бе поставена скромна паметна плоча. Авторът на тези редове запозна присъстващите гости с живота и дейността на Боздуганов. Присъстваха също Иван Хаджииванов, внук на ръководителя на ВДРО, и Любомир Златев, автор на книгата за ВДРО.