Олуф Йоргенсен сравнява законите в Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, Исландия с международните правила
 |
В студията си Олуф Йоргенсен[1] сравнява законовите правила, определящи публичния достъп до документи и данни в скандинавските държави. В допълнение авторът разяснява международните правила, създадени от ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз. Основен извод в изследването на Йоргенсен е, че в петте скандинавски държави правилата за правото на достъп са твърде различни и няма последователност на следвания модел.
Авторът анализира достъпа до информация въз основа на 8 аспекта: законова основа; институции и задачи; документи и регистри; различни форми на достъп; обществена и поверителна информация; достъп до работни документи и взимане на решения; процедури и обжалване; разнообразие на скандинавската откритост.
Под „достъп” Йоргенсен разбира право на достъп до автентична информация за дейността на публичните институции, за основанията на взетите от тях решения без участието на посредник или контрол от институция или политици.
Правна основа
Години наред скандинавските държави си сътрудничат, за да развият регулации съгласно правилата наСкандинавския съвет (геополитически междупарламентарен форум за сътрудничество между скандинавските държави, създаден след Втората световна война). Законите за свобода на информация не са били част от това сътрудничество и въпреки близките отношения между скандинавските държави, налице са важни различия между разпоредбите за достъпа до информация.
През 1766 Швеция включва публичния достъп до документи като част от закона за свобода на пресата. В останалите скандинавски държави достъпът до документи се регламентира два века по-късно: Финландия приема закон за достъп до информация през 1952 , Дания и Норвегия – през 1970, Исландия – през 1996.
На 25 юни 1998 в Орхус, Дания е приета Конвенция за достъп до информация, обществено участие в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда (известна като Орхуската конвенция). Тя е ратифицирана от почти всички европейски държави, в това число скандинавските и ЕС.
Норвегия и Швеция ратифицират и Конвенцията за достъп до официални документи (конвенцията от Тромсо, подписана на 18 юни 2009).
Скандинавските държави имат различни отношения с Европейския съюз. Дания, Финландия и Швеция членуват в ЕС, а Исландия и Норвегия участват само в Европейското икономическо пространство (ЕИО), известно като «общия пазар».
Европейската директива за защита на личните данни се прилага спрямо ЕИО и държави членки на ЕС. Европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор също се прилага в ЕИО. Идеята на директивата е, че властите трябва да насърчават повторното използване на данни като направят документи и данни, достъпни в дигитални формати.
Обхват
Правилата за обществен достъп до документи в скандинавските държави обхващат държавни, регионални и общински власти. Те се прилагат еднакво спрямо политически лидери и администрацията.
Има големи различия в правилата за достъп до до информация по отошение публично-частните компании в скандинавските държави. Определящо при правилата е какъв процент от компанията се притежава от държавата.
Наблюдава се значителна разлика в обхвата и начина, по който скандинавските държави прилагат Орхуската конвенция и европейската директива за достъп до информация за околната среда. Законите на Дания и Исландия използват същите критерии като Конвенцията и Директивата.
Документи и регистри
Скандинавските правила за достъп до информация се отнасят до документи, създадени или получени от обществени институции или друг орган. Правилата са в съответствие с Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа и обхващат документи относно дейността на публичните институции. Електронната поща и други документи, свързани с личния живот на служители и политици, не са в обхвата на правилата за достъп. Правото на достъп обхваща документи в каквато и да е технологична форма.
Правото на достъп до автентични документи изисква те да бъдат регистрирани и архивирани в непроменено съдържание и форма. Регистрацията на документи и данни служи за административна ефективност, архивиране за бъдещи справки, изследване и публична информация.
Достъпът до регистри с описания на документи е важен за ефективното упражняване на правото на достъп в скандинавските държави. От 2010 в Норвегия съществува портала Electronic Public Records, която предоставя достъп до регистри с документи на държавните институции. За развитието й се грижи Агенцията за публично управление и електронно правителство (Difi), а правната регламентация е Законът за достъп до информация на Норвегия.
Форма на достъп
Според Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа и законодателството на скандинавските държави правото на достъп до информация е право на всеки. Има три основни форми: достъп до съществуващи документи; компилация на данни в нов документ; задължение на институциите активно да публикуват автентични документи. Достъпът може да бъде четене на място, копиране, доставяне или изпращане в електронна форма. Електронният достъп е гарантиран във всички скандинавски държави, с изключение на Швеция.
Публична или поверителна информация
Ограниченията на достъпа се регламентират от правила, които защитават съдържанието на информацията и от правила, които защитават работния процес и процеса на взимане на решения. Само Швеция е събрала ограниченията на достъпа до информация в един законодателен акт. Финландия има специална разпоредба, но ограничения се споменават и в други закони. Исландия има няколко специални правила. Дания и Норвегия имат много ограничения в различни закони и някои от тях не съответстват на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа.
Правилата във всички скандинавски държави изискват да се прави баланс на презумпцията за откритост и поверителност, когато става дума за ограничаване на достъпа.
При изключенията, свързани с лична информация има три категории: чувствителна, социална и обща информация. Информацията за здравето, сексуалната ориентация, социалните проблеми, религиозни и политически убеждения са примери за чувствителна лична информация. Социалната информация засяга хора с роля в обществото, например заемащите ръководна позиция в политически, религиозни, социални, търговски организации. Общата лична информация е между тези две категории и се отнася до работа, доходи, данъци, образование, притежаване на акции, резултати от изпити, домакинство, коли и т.н.
Границите между това какво е поверително и какво е открито варират в скандинавските държави. Швеция предоставя по-голям достъп до лични данни - до пенсии, студентска помощ, училищни оценки и образование. Дания е единствената скандинавска държава, в която идентичността на кандидатите за работа в обществения сектор се пази в тайна. Навсякъде, с изключение на Дания, се предоставя достъп до информация за облагаемите доходи и платените данъци.
Различни са правилата в скандинавските държави по отношение предоставянето на информация за обществени поръчки. Като цяло такава информация се предоставя, но на различни етапи от процедурата за възлагане на обществената поръчка. Във Финландия достъп до информация се дава, когато вече има сключен договор, в Норвегия – когато е избран доставчик, в Швеция – от момента на отваряне на процедура за набиране на доставчик. В Дания и Исландия няма специални правила за предоставяне на информация за обществени поръчки.
Работни документи и информация за взимане на решения
Законите за достъп до информация включват документи, свързани със задачите на публичните институции. Самото заглавие на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа ясно показва, че става дума за достъп до официални документи. Електронната поща и други документи, засягащи личния живот, са извън обхвата на правилата за достъп.
По отношение на политиците на ръководни постове, когато става дума за достъп до информация, се прави разграничение от тяхната роля. Например, министърът е ръководител на министерство, член на правителството и представител на политическа партия. Правилата за достъп се прилагат спрямо ролите на административен ръководител и член на правителството, но не и спрямо партийния функционер.
Във всички скандинавски държави има висока степен на откритост по отношение на законодателния процес и достъпа до проектозакони.
Процедури и обжалване
Във Финландия и Швеция достъпът се предоставя веднага, понякога известно забавяне е неизбежно, ако се преглеждат много материали. Според финландския закон максималният срок за отговор е от 2 седмици или 1 месец. В Норвегия информацията се предоставя най-късно след 3 дни. Норвежкият закон дава право на обжалване, ако решението за достъп отнеме повече от 5 дни.
Отказът да се предостави информация може да се обжалва пред административни съдилища (Финландия, Швеция, Норвегия) или пред специален съвет, който разглежда жалбите, свързани с достъп до информация. В повечето скандинавските държави има парламентарен омбудсман, разглеждащ жалбите срещу решения на най-високите нива на държавната администрация. Единствено в Швеция не е възможно преразглеждане на решенията, взети на най-високо ниво на държавната администрация.
Наблюдават се значителни разлики между източните (Финландия, Швеция) и западните (Дания, Исландия, Норвегия) части на скандинавския регион. В Дания и Швеция се държи повече на традициите в държавната администрация и законодателството, което неминуемо рефлектира върху правилата за достъп до информация. Въпреки различията, скандинавските държави винаги са приемани като модел за развитие на свободата на информация. В Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа се казва, че правото на достъп до официални документи започва първо да се развива в северните европейски държави.
Основната цел на правилата за достъп до информация е да засили основата на демократичния контрол върху упражняването на власт и участието на гражданите в демократичните процеси. Това е и базата на правилата за достъп до информация във всички скандинавски държави.
Публикацията подготви
Ралица Кацарска, ПДИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар