Силистренската римска колесница струвала колкото 50 вола преди 20 века

Темата за демографските промени в Североизточна България в периода VII-XVI в. бе сред основните, разгледани по време на форума, проведен в рамките на 18-ия поход „По пътя на шейх Бедреддин”, организиран от КПД „Родно Лудогорие” в зала 13 на Градската художествена галерия в Силистра. Тя бе представена от проф. д.и.н. Георги Атанасов в контекста и на други характерни моменти от развитието на Добруджа и на Силистра.  Началникът на Археологическата експозиция в Регионалния исторически музей в крайдунавския град се спря пред участниците – предимно колеги историци, сред които и много учители от цялата страна, и на нови „извори” за Дуросторум-Дръстър.

                На форума според статистика, представена в друга негова част, през 15-и в. в Добруджа живеят не повече от 30 хил. души, когато Европа е в демографска стагнация. В 17-и в. българите сме застинала маса по същите причини. Тогава по нашите земи се появява население от земите на Македония.

Според проф. Атанасов в Североизточна България е имало паритет между славяни и прабългари, съдейки по погребенията в некрополите. До 9-и в. не е имало българско присъствие на юг от Стара планина. В 10-и в. населените места в Северна България и Добруджа са два пъти повече от тези в другите части. Около 250 били старобългарските селища, а още повече в района на сегашната магистрала Букурещ – Констанца. В 11-и в. по нашите земи в СИ България са действали 20 крепости, по-късно – нито една.

Демографският вакуум продължил до 1524 г., резултат от т.нар. Карпатска валежна сянка, което определя и ролята на климата в този род процеси. Междувременно населението се е изтеглило по поречието на Дунав и по крайбрежието на Черно море. Използването на рало без плуг в условия на засушаване обяснявало и бързата амортизация на почвата. В 11-12-и в. на юг от Балкана се появява гъста мрежа от селища.

С разрастването на империята в Силистренската кааза започва населване, вкл. на сюргюни и татари, за да стигнат 300 селата само в този район, макар част от тях да са незначителни по количество на живеещите в тях хора. В условията на поредица от руско-турски войни обаче започва и преселението на българите. Първото е от 1774 г. и стартът е точно от Силистра по посока на Бесарабия в Руската империя. Най-голямата вълна е през 1829 г.

Няколко години по-късно част от тях се връщат обратно и по различни причини, вкл. по ефект от климатични ситуации – тежки зими и др., населяват Добруджа. В афористичен план е и изводът: Аспарух създава България в района на среден Днепър, после идва да изгради Дунавска България; векове по-нататък българите се връщат назад, за да се придвижат отново до новите си земи.

Погребалният обряд е определен като най-консервативен културен елемент, даващ отговор на много въпроси. По него се съди, че българинът не е с тюркски произход, а по-скоро идва от сарматски Иран, което определя генетичната рамка на нацията. В аристократичните ни родове навлезли и кумански родови жилки, които заедно с власите обогатяват нашия генетичен код, смята Георги Атанасов.

Пред аудииторията, но вече в заседателната зала на археологическия музей, проф. Атанасов разви и въпроса за новите „извори”, свързани с информация за Дуросторум-Дръстър. Преди всичко той каза, че най-добрите ни историци са завършили класически филологии.  Вкл. и румънският учен Петре Дякону, чията майка е българка, и който е погребан в манастира „Дервент”, намиращ се в близост до Силистра. За него той  е откривателят на Добруджанската държава.

В лекцията бе застъпена и темата за Дуросторум, който е сред около десетината града в Римската империя с права на муниципиуми, т.е. техните жители са със статут на римски граждани. Дуросторум е една от петте крепости, създадени след битката при Тропеум Траяни, в която побеждава император Траян. И в нея е настанен XI-и Клавдиев легион, един от четирите, разположени в Северна България и в Добруджа, но единствен несменяем в охраната на римския лимес, границата на империята от Русе до Кримския полуостров в целия период преди разпада на империята през 5-и в.

Пред гостите от близо и далеч проф. Атанасов обяви, че наскоро е станало известно, че върху римски храм е изградена сградата на РИМ-Силистра, за което свидетелствали запазени в Румъния документи на архитекта на зданието, създадено в немско-унгарско-трансилвански стил.

В рамките на срещата бе казано още, че след Плиска и Преслав в Дръстър има най-много надписи – общо 6, от времето на Омуртаг. По текст върху колона се съди за архитектурния шедьовър на Дунав – Преславния дом, подобен на този в Константинопол, но опрян на стената на една от петте крепости по нашите земи в онези времена.

В Дръстър на някомко пъти е имало монетарници. А възстановената наскоро римска колесница на генерал легат е от най-късен период и е най-хубава сред намерените в земите, владяни от Римската империя. На времето само тя струвала колкото 50 вола, което се определя като огромна за тогава сума. От 24-каратово злато са средновековните обеци, намерени при разкопки в Силистра, което също е уникална сама по себе си находка.

През септември миналата година в Археологическия музей в Силистра бе съживена уникалната римска колесница благодарение на американската фондация „Америка за България” и Американския научен център в София. „Тя блесна с цялата си достолепиe в залата на музея, където е мястото й, и ще може да се разгледа от всички, които проявяват интерес към новата находка, и са изкушени от пътуване назад в златните векове на Силистра”, както писа във Фейсбук „АРТ Силистра”.