По имената ги разпознаваме, с преференциите ги избираме, чрез делата ги запомняме

 Стара като света е максимата „По имената ги разпознаваме,

чрез делата ги запомняме“, което се отнася както за управляващите, така и за всеки от нас, техните избиратели. След изборите за 43-о Народно събрание на Република България вече можем да казваме, че „С преференции ги избираме“. Засега са десетина народните ни избраници, преодолели партийния скепсис на централите си, и намерили подкрепа от гражданите, преценили, че заслужават чавката им в дясната част на интегралната бюлетина. За отбелязване – всички те са представители на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, където статуквото най-лесно се поддържа и най-трудно се нарушава. Защото дълга е националната листа, а на много места са къси ковчежетата с мандати.

И все пак пробив има. Като се почне от София и се мине през Пловдив, Варна, Велико Търново, Пазарджик и Добрич. Значи – мъждука светлина в тунела, осветяващ като прожектор някого от последните в списъка, за да им позволи да финишират сред първите на финала. Нищо че насреща с бясна скорост се движи ръководството на съответния партиен влак, който обикновено гази наред, ако бягащият в срещуположната посока случайно не намери ниша, за да се скрие в нея. Друга е темата дали преференцията е резиденция на истинската народна подкрепа или е ефект от други механизми, зад които стоят финикийски знаци, нечий страничен натиск или друга неизвестна форма на подкрепа. Иначе казано – синдромът „любимец 15“ от изборите за европейски парламент намери своето естествено продължение в изборите за родното народно събрание, където се решават съдбините на страната.

В област Силистра преференцията също проработи, основно в големите партии и коалиции, макар това да не доведе до драстични размествания в попълването на кутийката с 4 мандата. И все пак правят впечатления няколко факта. Вторият в ГЕРБ е „харесан“ повече от водача, а четвъртият измести третия. В Коалиция „БСП лява България“ водачът остана непоклатим, а вторият успя само да се приближи до него на 200 „лайка“. При реформаторите третият в листата е нейният отличник, повел с над 100 гласа на първия, като седмият също е взел преднина пред поне трима от предята си.

Водачът на „Атака“ има два пъти повече преференции от третия, който обаче измества втория по същата причина. В Коалиция ББЦ статуквото е запазено и с преференциите, което най-малкото означава „правилна“ подредба или липсата на напъни от долната част на своеобразната кандидатска „схема“.

Най-драстична е ситуацията в Коалиция АБВ, където водачът „бие“ с по 10 пъти всеки от останалите в подредбата. В ДПС местният кандидат от №2 атакува челото и задминава водача, а зад него се нарежда директно шестият, като това не променя нищо в крайната реализация на двата мандата на движението. В „Движение 21“ кандидатът с №1 е с преференции, които са с по два пъти повече от всеки друг.

Какви други интересни наблюдения извън имената наблюдаваме в национален мащаб? Не са повече от 40 жените в 43-я ни парламент, което е далече под изискванията за равнопоставеност между половете. ДПС продължава похода си за пробив в различните райони и вече има депутати в 25 избирателни района,като 9 от тях са от български етнически произход. И като стана дума за етноси, най-много двама са друговерующите в парламентарната група на ГЕРБ и трима в Реформаторския блок.

Най-после нещата си дойдоха на мястото – разнолика в етническо и в икономическо отношение България си избра нов парламент във вид на разплетен чорап, тупнат небрежно върху стара шарена черга. На всичко отгоре с доста нескопосан  вид – правен ту с едно наопаки, ту – с две, тук там е с права плетка, някъде е тип пчелна клетка. А, казват,  чорапите били първите плетени неща на този свят, следователно не се е очаквало да има толкова брак, ама…явно майсторите са за гъби в гората или за риба край реката. На всичко отгоре чергата по краищата е малко поизядена от молците – явно дълго е стояла без нафталин в раклата на баба. А отколе е ясно – проветряване трябва – вятър да духне, за да изпъди гадините. Само преференциалният вот не стига. Освен ако не се окаже, че драстично не е нарушил партийни и лични интереси.

Проблемът е, че както казват някои политолози – големите партии се поизложиха на тези извънредни избори, а никой не може да твърди със сигурност, че „малките“ са пораснали достатъчно, за да играят сигурно за властовия джакпот. Повод за скоростен извод „Хайде на избори отново: я през януари, я през април/май…“. Току виж обаче някой кривоглед партиец се полакомил да заграби всичко наесен, настоявайки за „2 в 1“ – местен и парламентарен вот заедно. Така може някой да спечели всичко, за сметка на губещите, които да се окажат безбройни, за да има безкрайно много недоволни. Тогава на фона на международното положение и на вътрешните проблеми взривът в Горни Лом ще ни се стори единичен новогодишен фойерверк…

На времето имаше един съветски филм с многозначителното заглавие „Да доживеем до понеделник!“ Възможно е да сме се оказали на заветното място – „на марта в сряда“, т.е. на Куковден или на „Връбница в петък“. Това за финал с думи от речника на улицата, припознала този път извънредно много водачи, прокарващи пътеки към розовия хоризонт, зад който се крие есенният залез в разгара на циганското лято.