НА КАФЕ И РАЗДУМКА В НЕОСЪЩЕСТВЕНИТЕ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Поздрав от Охрид

С територията си от около 500 хил. квадратни километра Балканският полуостров не е географска единица с хипер размери. Нито е старо понятие на картата на Европа и света, тъй като е едва на две стотици години, благодарение на хрумка на немския географ Август Цойне. За сметка на това земите му се мият както на Мраморно и на Черно море, така на Адриатика и на Средиземноморието. Достатъчен повод за всяка балканска страна да лелее мечта границите й да опират бреговете на няколко морета едновременно. И ако това не се окаже възможно, приемайки определението „Велика“, да се осъществи като нещо голямо и забележимо от приятели и врагове. Това се отнася както за стари и патили, така и за новопоявилите се държави.

Крепостта в курорта Улцин в Черна гора

Макар че етнолозите добре знаят как от стотици и хиляди години тук живеят народи, близки помежду си по общи белези на природата, културата и кухнята си, ако не и с кръвния си произход. В продължение на векове на Балканите най-различни етнически групи са си комшулували без синори в рамките на обща империя, доминираща с власт и враждебна на традиционната за тази територия религия, но осигуряваща им контакти за обмен на познания за света и човешкото съществуване.

ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА ОБАЧЕ СРЕД НАС, БАЛКАНЦИТЕ, НЕ СА ОСОБЕНО ПОПУЛЯРНИ ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ДЕСТИНАЦИИ ИЗ ПОВЕЧЕТО ОТ СТРАНИТЕ НА ПОЛУОСТРОВА, ОПРЕДЕЛЕН ПРЕДИ ВЕК КАТО „БАРУТЕН ПОГРЕБ НА ЕВРОПА“.

С изключение на Гърция, може би заради курортите на многобройните й екзотични острови и предвид славата на елинската митология, към която днешните гърци, казват, нямат нищо общо, без да им пречи да я експлоатират за благото на хазната си.

Православен изглед към Охридското езеро

През последните десетилетия, особено след края на Студената война и падането на Желязната завеса, и Турция привлича на достъпни цени и с традиционно за Ориента гостоприемство достатъчно народ, жаден за разходки из руините на миналото и за приключения край морето. Българското Черноморие също е в кръга на най-посещаваните, а планините ни, част от онази верига, дала името на полуострова, са сред малкото, подходящи едновременно за масов пешеходен и за елитарен ски туризъм.

В Румъния един граф Дракула и делтата на Дунава са достатъчни да компенсират друга инфраструктура, от каквато има нужда всяка страна, за да бъде посещавана. Някогашната столица на едноименна средновековна република Дубровник в Хърватия е туристическа перла и авторитет без конкуренция, защото с природна даденост, наследено богатство и предприемчивост на хората си остава безспорен хит за посетители от най-различни страни.

Спомен от времето на бункерите в Албания

Напоследък малката по размери, но претенциозна нова държава Черна гора дръпна руските олигарси за кесията и все повече се опитва да влезе в така необходимото конкурентно русло, осигуряващо билет за туристическия рай. За Словения е достатъчно да кажем, че е един превъзходен славянски мост към Средна Европа, която все още е притегателен център за туризма, развит с изпреварващи темпове още преди 130-140 години.

ДОСКОРО ЗА АЛБАНИЯ ЗНАЕХМЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВИЦОВЕТЕ ЗА БАВНИТЕ РЕОТАНИ И ДЪРЖАВНИЯ СИ РЪКОВОДИТЕЛ С ФАМИЛИЯ НА ДУХОВЕН МЮСЮЛМАНСКИ ВОДАЧ, КАКТО И С БЕЗУМНИТЕ СИ ИНФРАСТРУКТУРА, ИЗВЕСТНА КАТО „БУНКЕР“.

И тя обаче се отваря към гости от близо и далеч, решили да приемат предизвикателството да се приютят в полите на Динарите, доскоро най-плешивата планина, по плохите на която вече е избуяла ниска растителност.

Университетът в град Ниш в Сърбия откъм крепостта

Стигаме и до Македония, в столицата на която човек загубва представа къде се намира, не само защото очите се насищат отведнъж с архитектурна еклектика, но и с множество паметници гиганти, поръсени с лустрото на комплекса малкото да изглежда голямо и непременно забележимо. За новата държава Косово засега не можем да говорим нищо конкретно, тъй като все още малцина са пресекли земите й, за да разказват впечатления за древното й съществуване и за нейното съвременно излъчване. По подобни причини Босна и Херцеговина засега остава загадъчна и непозната. За разлика от съседа си Сърбия, доскоро център на несъществуващата вече СФРЮ. Една държава, която също извървява своя труден път към реализация на приоритетите, осигуряващи едновременно завидна слава и сигурен фиск в името на добър живот на нейните граждани.

Центърът на Албания

Силистра е от малкото на брой наши градове, успял да събере достатъчно желаещи за бърза разходка из столиците на неосъществените велики балкански държави, за да си гарантира чудесно кафепитие и раздумка в позната езикова и културна среда. Посетилите Балканите знаят, че пътят не е дълъг, но за сметка на това е труден и това не е изненада за никого, включително и за пътешествениците от Средните векове. Да не говорим за кръстоносците и завоевателите, срещнали трудности не само при преминаването си през тези територии. Както и враждебност, орисала ги на сложно общуване с местното население, в което всеки втори е войвода, независимо от етническия си произход.

Струга

Впрочем нещо доста спорно, особено в разбиранията на нас българите, които обикновено твърдим, че сме вероятно единствените, граничещи като държава отвсякъде със себе си. Друг е въпросът дали по всички места в Македония това ще бъде прието и признато, макар ние винаги да казваме, че тамошните хора са наши братя, изкуствено създадени като нация през 1945 г. барабар с езика си, произлизащ от българско западно наречие. По поръчение на Коминтерна и в името на бъдеща, но нереализирана Балканска конфедерация.

Накъде без Скендербег в Албания?

И какво от това, че в Албания живеят близо 150 000 българи, жителите на беден по природни дадености край. Вероятно само в Голо бърдо, например, си знаят какъв път трябва да извървят, за да получат заветното българско гражданство, осигуряващо билет за вход в Европейския съюз. Сигурно е обаче, че заедно с албанския етнос – православни християни и мюсюлмани бекташи, те представляват една народна общност, назоваваща се гордо „балкански орли“. По време на разходката усещаш, че те са навсякъде – в Македония, в Черна гора и в Сърбия. Многобройните джамии, може би повече, отколкото в родината им, са едновременно обозначителен знак за друговерско присъствие, ала и опит за маркиране на територии, припознати като свои в чужда държава.

ИНТЕРЕСНА РАБОТА Е ЧОВЕШКОТО НАБЛЮДЕНИЕ В РАМКИТЕ НА ЕДНА КРАТКА ЕКСКУРЗИЯ, В КОЯТО ВСЯКА НОЩ ПРЕСПИВАШ В РАЗЛИЧНА СТРАНА И СИ ПИЕШ КАФЕТО В ДРУГ ГРАД.

Залез над Охридското езеро

Една възможност по вкуса му да съхраниш спомена за най-разнообразни впечатления. Например, че колкото по на запад отиваш, толкова повече намаляват графитите по сградите, а магазините „втора ръка“ просто изчезват, без това да е гаранция, че тамошното население живее значително по-богато. Макар изключително новият сграден фонд в тези страни да е доказателство, че в тях живеят достатъчно млади хора, имащи нужда от нов и съвременен дом. А дали парите за тях са изкарани някъде на труден гурбет в чужбина, включително и в резултат на съмнителни занимания, това знаят само участниците в този интернационален процес. Истината обаче е, че новите стари страни на Балканския полуостров са в режим на видима промяна по отношение на инфраструктурата, градоустройството и поведението си, в което са набиват на очи достойнството и надеждата в бъдещето на своите държави, някои от които и със завидно минало, но с противоречиво настояще.

(следва продължение)