Предизборната кампания в извънредния вот за нов
парламент в България е в началото на края си. Едни от кандидатите се показаха мащабно
за пореден път пред лицето на „врага“ – негово величество избирателя, за да
стане ясно, че почти същата кохорта от върли партийци напира да получи имунитет
и да захрани пиетета си към облаги с участие във властта. Други така и не тръгнаха
по пътя към коравото сърце на гражданите от знайни и незнайни градове и села на
милата ни родна страна, с надеждата, че ще се доберат на автостоп до заветния
1%, за да са наредят на опашка за държавна субсидия. Има и такива партии, които по традиция участват за „цвят“, защото
изпълняват нечия поръчка, без да имат илюзиите, че ще останат в историята.
Случват се и прощъпулници, чрез които се проверява електоралната нагласа за
бъдещ период, когато пък може да се окаже, че е дошъл моментът да кажат: "Времето е наше“.
Както се казва обаче – за всеки влак си има
пътници. Тези, дето имат запазени места в първа класа – те си знаят за кого да
гласуват – по семейна традиция, по навик или въпреки, че купуването на гласове
е престъпление. Онези за втората класа, където има и места за правостоящи, още
разчитат, че ще се случи най-хубавото за тях – все някой може в последния
момент да се откаже да пътува и ще пусне билета си но "черния" пазар. А там,
както от опит вече знаем – „борбата е безмилостно жестока – какво тук значи
някаква си личност?“
В контекста на предизборната борба по ярък начин
се вписват думите, употребявани от кандидатите, дори и някои от тях да не знаят
значението им поради липса на достатъчна подготовка. Изведнъж обаче се оказа,
че българската дума слог („Необработена ивица
земя между две ниви“ или „Място
в нивата, обрасло с треви и храсти около едно или няколко дървета“, но като остаряло
значение и „Израз, фраза, стил“) се оказа братовчед на
английския термин слоган (запомнящи се лозунг, девиз, сентенция, фраза или
мото, представляващи водещ мотив в политическа, търговска, рекламна или друга целенасочена кампания.) Накратко: иде реч за кратък иносказателен текст за връзка
между казаното и целта на кампанията. Слоганите се менят с времето, но трябва винаги да
са много ефектни, за да привлекат вниманието.
Или както се пееше в една стара песен:
„Пароле, пароле…“: „Отново думи, винаги думи, същите думи: карамели, бонбони,
шоколади… Думи, които сееш на вятъра! Думи магични и тактични, които звънят
фалшиво…Ако знаеш как искам малко тишина?“
ПРЕДИЗБОРНИТЕ ДЕВИЗИ –
ОТ НАЙ-ТРИВИАЛНИ ДО НАЙ-ОРИГИНАЛНИ
По молба на Vevesti.bg
бившият депутат от НДСВ и дългогодишен изборджия Владимир Дончев направи
преглед и оценка с коментар на предизборните слогани на по-известните
политически формации с шанс да попаднат в парламента. Според него: „Беглият прочит на предизборните слогани на
политическите сили показва, че повечето от тях са като самата кампания – кухи,
тривиални и скучни! Големите играчи с гарантирано място в парламента са
естествено и най-предсказуеми. От „девизите“ им лъха на пиарско безсилие.“
Герберите облъчват
избирателя с обещание за стабилност и благоденствие. Зад „Стабилна България. Време е!“ наднича
предчувствието за власт на лидера на ГЕРБ.
Със слогана
си „Създаваме по-добро бъдеще!“ столетницата
БСП като че ли се стреми да заличи следите от собственото си лошо
управление, предизвикало предсрочните избори.
ДПС е вярно
на природата на двамата си председатели – почетния и говорителя, избирайки
философски, увъртени и неразбираеми за електората си лозунги. „Свободата е в теб!“ е
толкова понятен за избирателите от Кърджали и Делиормана, колкото „Нека силата
бъде с теб!“
По-малките
партии и коалиции като че ли са вложили повече мисъл и смисъл в слоганите си.
Реформаторите са избрали доста разумното обръщение към избирателите си – „Всичко е в твоите ръце“! То
е твърде близко до манталитета на хората, които ги подкрепят и напълно разбираемо
като политически и личен избор за тях.
Обръщението
на „Република БГ“ – „25 години стигат. Изборът е промяна!“ също е разбираемо и
разумно. То е и в съзвучие с програмата им, която е доста модерна и агресивна
спрямо традиционните големи партии.
Двете
националистически формации преливат от самочуствие и месианство, но не и от
оригиналност. Патриотичният фронт си е присвоил „България
над всичко!“, а „Атака“ – „С
нами бог!“
Новият
политик Николай Бареков първо обещава да изкара ГЕРБ и ДПС от играта, а освен
това и да открие 1 млн. работни места, плюс впечатляващото „Държавата с грижа за народа“. Какво да му коментираш на това освен
да си дадеш CV-то?
„Народният
глас“ Светльо Витков е избрал необичайно обмислено и твърде
съдържателно обръщение към симпатизантите си: „Живей свободно, избирай трудно“.
Последните
две малки сестрински партии – НДСВ и „Новото време“, са шампиони по
оригиналност. Бившата царска партия с нескрита носталгия по властта
обещава „Отново спокойствие!“ на хората – нещо, което няма
да имат скоро. Нововремци са верни на палавия си нрав, от който царят си изпати
навремето, и направо подстрекават избирателя с призива си „Подивей!“.
Този слоган парадоксално точно отразява
състоянието на обществото. В условията на перманентна политическа и духовна
криза нагли, посредствени и безскрупулни хора, облечени с политическа,
съдебна и банкерска власт, спокойно разграбват националните ресурси пред очите
на всички. На гражданина остава ролята на безгласен наблюдател, който и за
когото да гласува, все същите ще продължават да го дерат – с данъци, такси,
сметки, партийни субсидии и класически рекет. При това положение какво му
остава освен да подивее, каквото и да означава
това. За едни това може да означава да се сбият със съседа, за други да откажат
да платят редовния рекет – на катаджията, на данъчните, на ЕРП-то, на
управляващата партия, за трети – да излязат пак на улицата, но без сценарий и
режисура. Всъщност това е единственият разумен избор на хората – да подивеят и
да направят това, което инстинкта им за самосъхранение им подскаже! Всичко
останало са просто тривиални лозунги!
Със съкращения от 359 NEWS.BG
и VEVESTI.BG
Няма коментари:
Публикуване на коментар