Национален възпоменателен събор при Военна гробница - Шуменци

       НАЗАЕМ от Боян Бобев: След вероломното заграбване на Южна Добруджа от Румъния през юли 1913г. и последвалият го Букурещки мирен договор, който предава тази изконно българска земя на окупатора, румънското командване полага неимоверни усилия завинаги да задържи тази прекрасна и богата област. Решено е да се изгради “непревземаемата” Тутраканска Крепост. Най-добрите френски инженери проектират укреплението във формата на полукръг, използвайки умело естествената защита на река Дунав от север и особеностите на терена. Петнадесет мощно укрепени форта са разположени в две успоредни линии с 151 укрити в блиндажи оръдия и вградени картечни гнезда. Те са разделени от дълбок овраг и съединени с ходове за съобщения и няколко реда окопи с бойна ниша за всеки войник. Теленото заграждение е над 10 метра в дълбочина и е предхождано от вълчи ями с набити вътре колове. Подстъпите към крепостта в близката гора са осеяни с огромни ями запълнени със смола и сухи клони, които е трябвало да бъдат запалени със снаряди за да бъде изгорена жива българската войска, която се осмели да навлезе в района. Командващият Трета Румънска армия Генерал Аслан надменно заявява: “-Тутракан е нашият Вердюн!”*

      На 27 август 1916г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, а на 1 септември България и отвръща със същото. Срещу 1916 - Тутраканска крепостнас се насочва Трета Румънска армия в състав от 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона., в това число и три руски дивизии ( две пехотни и една кавалерийска). България, която води изтощителни боеве на южния си фронт изправя срещу окупатора командваната от генерала от пехота Стефан Тошев Трета Българска Армия в състав от 63 дружини, 55 батареи и 24 ескадрона. Преимуществото на Румъно-Руският противник в жива сила и техника е трикратно и това го знаем добре и ние и те. Настъплението започва на 3 септември и е посрещнато с небивал възторг от изпълнените със справедлив гняв войнски сърца. Най-доволни все пак остават в 4-та Преславска Пехотна Дружина, командвана от генерал-майор Панталей Киселов. Дружината е сформирана от добруджански бежанци, които добре помнят вражеската окупация с всичките и издевателства.

Граничните постове на противника са направо пометени и врага панически се оттегля в Тутраканската Крепост. Цялата налична Българска артилерия е предадена под командването на генерал Киселов, комуто се пада честа да командва атаката над крепостта. Време за губене няма. Тридесет хилядният гарнизон е подсилен с още десет хиляди и с всеки ден се очаква пристигането на още неприятелски подразделения. На 4 септември е направена разстановката на артилерията ни. Това са почти всички артилерийски части, които преди три години и половина смазват отбраната на Одрин. На 5 септември в 6.30 часа Българските оръдия започват прецизно убийствена канонада върху фортовете на крепостта. Ефектът е ужасяващ. Под удара на тежките запалителни снаряди фортовете един след друг се сриват, погребвайки защитниците си. В 7.50 часа командващият генерал Киселов издава кратка заповед, която няма аналог във военното изкуство: “-Всички командири да застанат начело на своите бойни единици!”

         В 8.20 часа българската пехота раздира въздуха с гръмовно “Ура!” и неудържимо налита напред. Посрещната е от стена от куршуми и взривяващи се снаряди. Тутакси отговаря и нашата артилерия. Телените заграждения са достигнати и се започва да се правят пробивите в тях. До 11.00 часа след неудържим устрем са превзети трите форта по посока на главният ни удар (5-ти, 6-ти и 7-ми). Два часа по-късно пада и форт номер 8. Вместо да помогнат на загиващите си другари румънските части се оттеглят към втората отбранителна линия. На другият ден командващият отбраната на крепостта генерал Тодореску заповядва да се проведе генерална контраатака, която да възстанови първата отбранителна линия. Атаката е удавена в кръв от втурналата се напред наша пехота. Пред очите им се открива апокалиптична картина. Румънските войници панически скачат в лодките си и се опитват да избягат. Пръв естествено е командващият генерал Тодореску. Българската артилерия премества своя безмилостен огън върху реката, която се покрива от трупове и плаващи отломки. В 16.30 часа на 6 септември 1916г. Тутракан е освободен. Тази част от Румънската армия, която не успява да се качи в шлеповете и лодките остава жива. Пленени са 450 офицери, 28 000 войници, цялата артилерия и няколко склада с дрехи и боеприпаси.

       Така за 36 часа българската армия унищожава 40 000-на румънска и за пореден път удивява света със своите войнски качества. Психологическият ефект от тази грандиозна победа е сковаващ. В последвалите дни българската армия ще освободи цяла Добруджа и ще превземе Букурещ. Първа Софийска Дивизия с гордост ще дефилира по улиците на румънската столица. Това е маршът на победата. Румъния е сразена.

      Тутраканската епопея е ярък пример за героизма и саможертвата на нашите деди, готови на всичко за да обединят разпокъсаното ни отечество. И нека днес да преклоним глава пред този чутовен подвиг на нашия народ. На всички тях, които загинаха с името на майка България на уста - ДЪЛБОК ПОКЛОН!