За Самотната Теменуга с Роза и Еделвайс в ръце

Назаем от интернет:

Наскоро стана ясно, че около 100 са кандидатите за народни представители, някога служили или били съпричастни на ДС. И на принципа – по имената ще ги познаете, да надникнем зад име, презиме, фамилия и агентски прякор, за да си представим с какви хора имаме работа. Или по-скоро те някога са имали нещо общо, макар и задкулисно с нас, а днес – наяве в едно качество, в което зависят явно от избирателя. Ако българският гражданин независимо от своя произход, пол, занятие, образователен ценз и имуществено състояние, изобщо се впечатлява още от нечия партийна и друга принадлежност. Или по-скоро си мечтаем да е така, но надали…

Да си представим като в сапунен сериал филмова сцена по сценарий на незнаен автор: „Самотната Теменуга държи в едната ръка Роза, а в другата – Еделвайс, и независимо от поредния Вихър преминава спокойно покрай градчетата Лом и Кула, а после и през река Огоста, за да ги връчи на Гунди в името на миналото. Когато Аспарухов, Якимов, Пенев,  Бонев и другите бяха звездите на оня Хоризонт, възпят от незапомнения класик Гогич“. 

Класика в жанра, в който се усмихват едновременно безсмъртници като Джеймс Бонд, Авакум Захов, Шерлок Холмс, Ален Делон зад маската на Зоро и Жан Маре чрез развихрения Фантомас…

И т.н. импровизацията може да продължи с риск някой да каже – поредна празна работа. Да, ама не…, щом някъде около нас са Иван, Спартак, Цене, Кирил, Васко, Светльо, Николай, Чавдар, Огнян, Вергил, Свилен, Хари, Павел, Янко, Християн, Филип, Роман, Станислав, Румен, Стоян, Методи. И други знайни и незнайни „герои“ с на пръв поглед познати „имена“ и неизвестни на широката публика „лица“: Терзийски, Калоянов, Алексиев, Тенев, Николов, Коларов, Петров, Иванов, Димов, Киров, Мирчев, Здравков, Иванов, Морозов, Караиванов, Попов, Соколов, Павлов, Манчев, Економов, Кобаков, Арабаджиев, Димитров… Останалите са в графата „…и др.“

Не по-малко интересни – понякога необичайни, друг път – с неочаквано звучене, са и част от истинските малки имена и фамилии на кандидатите с „прякори“. Човек има чувството, че вербовчиците са търсили под дърво и камък, за да намерят подходящи екземпляри, които се отличават и впечатляват, превръщайки се в незабравими поне за посветените в делата им.

Някои родствени имена от българския етнос заслужават свой допълнителен прочит и преразказ, за да попълнят представата за себе си – Губатов, Могилски, Задгорски, Мънчев, Пачеджиев, Чунгрушанов, Кенарев, Бабиков, Зайранов, Михтиев, Съев, Сурталов, Чинакчиваров, Чапъров, Бозуков, Дражев, Дедев; Гази, Местан, Чобан, Мендерес – на хора от втората по-големина у нас етническа общност. Съчетанието Таско Ерменков е сред шедьоврите, а Антоанет и Ленин те оставят безгласен и безсловесен.

 „Пароле, пароле…“, както се пееше в една стара песен…: „Отново думи, винаги думи, същите думи: карамели, бонбони, шоколади… Думи, които сееш на вятъра! Думи магични и тактични, които звънят фалшиво…Ако знаеш как искам малко тишина?“