Читалището в Алфатар – 120 години огнище за родолюбие и пристан за духовност

   Народно читалище „Йордан Йовков-1894г.” – град Алфатар през цялата 2014 година  чества  своя 120-годишен юбилей. Ние не знаем имената на всички хора, създали в далечната 1894 година нашето читалище, но знаем, че всеки от тях е запалил свещичка в читалищния храм. На Въльо Стефанов, Съби Колев, Драго Попов, Неделчо Танасов, Съби Караколев, Димитър Желев принадлежи инициативата за изграждането му и за създаване на първите самодейни колективи. В „Български алманах” от 1894 година е  записано, че в Алфатар се играе театрално представление в читалището, поради което и ние считаме тази година за негово начало. Читалището се помещава в изоставената вече сграда на килийното училище до църквата. То разполага с библиотека и читалня. Там („срещу неделя”) се събират по-будните хора от селото – даскалите Марко и Съби, Йордан Иванов, Неделчо Танасов, Съби Караколев...По-късно читалището вече е в Попатанасовата, в Куюмджийската, в Арабаджийската къща, в сградата на ДОСО, в старата община и най-после в собствена, специално построена за читалище сграда, открита на 2 февруари 1973 година със средства от самооблагането на цялото население.

              На 16 април 1907 година въз основа на Закона за народното просвещение и вероизповедание със Заповед № 1087 на министъра на народната просвета е утвърден Устав на читалище „Саморазвитие” – село Алфатар,

    чийто метален печат е запазен за поколенията. През лятото на 1919 година устремът на читалището е спрян от Закона за организиране на Нова Добруджа, разпускащ всички български културни, спортни и икономически организации. Но читалищното дело се пази от момите тъмнооки, които пеят по жътва, докато момците ги припяват;  от неутолимия плач на кавалите и игривата песен на гайдарите; от медните звънци на стадата и гергьовските курбани, от тежко везаните ризи върху снаги – трепетлики, от венеца, китките и песните по сборове, хора и седенки. Или пък от гайтанлиите антерии, червените пояси и бозевите потури; от белите коне, препасани с черни хамути; от безкрайната песен на Салияшаровите каруци; от чергите шарени и тежките порти, везани с ковано желязо, но най – вече от непокорната, неукротима кръв на коравите алфатарски селяни...

                  След връщането на Южна Добруджа към майката родина България още на 14 октомври 1940 година по инициатива на местните учители и свещеника в селото поп Иван Георгиев Пинтев се свиква законно събрание на читалището.

След три месеца читалището е първо по уредбата си сред селата в района. То приема името на певеца на Добруджа – писателя Йордан Йовков, увековечил името на Алфатар в българската литература с драмата си „Боряна”. За помещение на читалището се предоставя бившата кръчма на Димитър Златаров. Дърводелецът Стоян Господинов сковава пейки и столове. От сандъци и дъски е построена сцената в помещение, което е тясно. На сцената вместо прожектори светят газени лампи, вместо плюшени завеси са бозевите черги, но в очите е светло, в душите – празнично. За читалищни настоятели са избрани най-будните младежи от селото: Стоян Вълев Карамалийски, Тодор Христов Тонев, Георги Мерджанов, Тодор Колев Събев.                

      Във връзка с библиотечната дейност в изложението на окръжния управител Петър Стаменков за 1897-1898 година пише: „През изтеклата година най-добри библиотеки има в селата Алфатар, Караомур, Кайнарджа“. Днес библиотеката на читалището притежава 21 570 тома библиотечни единици. След двата проекта „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”  се реализира проектът „Глоб@лни библиотеки - България”, в резултат на което библиотеката ни е като във всички страни на Европейския съюз.

          Богатата музейна сбирка на читалището показва в снимки, документи и предмети развитието на селището от създаването му до днес. Етнографската сбирка в читалището, изградена по проект „Алфатарски багри”, с годините се обогатява и стремежът ни е там да се съхранят за поколенията автентични образци, останали като единствени в Алфатар.

       Певчески колектив в Алфатар отново е създаден през 1948 година. Първи художествени ръководители са: Минка Славова, Стефан Гинков, Хинка Николова, Роман Спатарев. Под ръководството на Мария Кундурджийска смесеният хор на читалището заема второ място на райония фестивал в гр. Русе,  а под диригентсската палка на Любомир Колев – второ място на районния фестивал в град Варна. Следват  златни медали на ІV-VІІ републикански фестивали на художествената самодейност, с диригенти Живко Василев, Никола Касабов, Йорданка Димова, Стоян Дечев, Ганка Пенчева.

Алфатарските носии поразяват с великолепния си колорит, с изумителната си пластичност и необятна дълбочина на художественото си майсторство.

Автентичните ни песни, хора и ръченици разказват за богатата душевност, изключителен вкус и експресивност на творческия гений на нашето население. Затова от І-я до Х-я национални събори на народното творчество в Копривщица нашите самодейци са удостоени с десетки само златни медали.

Не могат да се изброят всичките високи отличия през последните години в изяви на празници, концерти, местни, окръжни, зонови, републикански прегледи, няколкократни международни самостоятелни концерти и участия в Олшанка и Летичев – Украйна, Браила и Букурещ – Румъния и най-високата награда на Международния фестивал „Листопад на спомените” – гр. Варна  – статуетката „Златен лист” за музикално-танцовата композиция „Мегдански песни и хора от Алфатар” в съревнование с 300 художествени колектива.

       През 2013 година истински фурор предизвика участието на Фолклорния ансамбъл „Алфатар” на Международния фолклорен фестивал „HORA MARE” в Румъния. В годините сред нас израсна младата народна певица Боряна Валентинова – солистка на ФА „Алфатар”, носителка на награди от много фестивали. Корепетиторът и солист на ансамбъла Димитър Пехливански е носител на първи награди от България и Румъния.

   Изящество, финес и красота внесоха в читалищната дейност балетните състави – един нов жанр през последните години. Много аплодисменти за ритъм, свежест и, в крайна сметка – младост. Няколко пъти те участваха в националните празници на балета в гр. Варна, откъдето имат втора награда през 2009 г.              Малките  грации  на  балет  „ЛИ?-ДА“ под ръководството на Лидия Ценкова очароваха  русенската  публика на международния танцов фестивал  „Танцуваща  река“, изявявайки  се  на голямата  сцена  на  русенската  опера.

  Театрален  състав  в Алфатар има от 1894 година със създаването на читалището.

В годините тук работят куклено-театрален състав под ръководството на Иванка Бабаяшена и Иван Анчев, както и  детски театрален състав с ръководител Петър Чапкънов. Театралните ни състави в годините са лауреати на всички републикански фестивали на художествената самодейност с общо 27 златни,18 сребърни и 9 бронзови медала.  През 2006 година театралният състав е отличен с призовото второ място на балканския фестивал на комедийните театри в Тополовград за постановата „Нашенци” с режисьор Димитър  Кочланов. Между 2006 и 2013 г. награди в различни театрални конкурси имат доайенът на колектива Стоянка Неделчева, Галина Енева, Николета Иванова, Доротея Живкова, Любен  Стоев, Петър Иванов, Ивайло Димитров. Награда, Димитър Пехливански, Марин Иванов и др. Съставът участва в международно турне в Украйна по проект „С българия в сърцето” с представления за алфатарци в селата Олшанка, Станковата и Добра.

    През 1975 година група ентусиазирани младежи – Стоян Златев, Марчо Узунски, Ангел Атанасов, Георги Менакиев, Стоян Данков под ръководството на Марин Желязков създават вокално-инструментална група „Траките”, продължител на групата от преди десетина години – Пенчо Желев – барабани, Тодор Атанасов – тромпет, Константин Дончев - китара. Следващи ръководители на ВИГ са Ванко Калчев, Иван Радев, Спас Спасов. Историята на танцовото изкуство в Алфатар няма начало. То се е развивало и усъвършенствало  още с виенето на трите реда хора на трите мегдана, когато въодушевление и преклонение будят  алфатарският ръченик, ръчката, сборенката, говорещи за вечно богати, изпълнени с достойнство  хора! Високите художествени постижения на танцовите ни състави са отличени със златни и сребърни медали на републиканските фестивали на художествената самодейност и много други отличия от различни конкурси. Ръководители на съставите през последните 50 години са Кръстьо Чернев, Иван Маринов, Иван Гарабински, Стефан Димитров, Кръстьо Петков, Иван Лечев, Румен Лечев, Димитър Стоянов, Кольо Яламов, Йордан Филипов, Димитър Джамбазов. Една нова формация радва очите и сърцата ни. През този творчески сезон се роди в нашето  читалище - Клуб за народни танци „Добруджанка” под  ръководството на хореографката Николинка  Филипова, който наскоро се завърна със специалната  награда на кмета на Николово.

       Удостояването на НЧ „Й. Йовков” с орден „Св. св. Кирил и Методий” е признание за вековните   борби и въжделения на миналите поколения, всяко едно от които е прибавило своя неоценим дял за  развитието на читалищното дело в Алфатар. Нашето читалище е било винаги в хармония, дори е изпреварвало развитието на обществото в  Алфатар. И днес то е истинско огнище на родолюбие и пристан за алфатарци, които го обичат.  Днес читалището ни е с мисия да съхрани българската идентичност и да подпомогне активизирането на ползотворния диалог с европейските народи!

                                    Материала подготви

ГАНКА  ПЕНЧЕВА,

СЕКРЕТАР НА НЧ „Й. ЙОВКОВ-1894Г.“ – АЛФАТАР