Поредният
Български народен събор «Сборяново» бе проведен навръх Илинден в близост до
103-те хълма гробници от преди 25 века край Свещари и до светилището на траки,
алиани и християни, познато повече като Демир баба теке, религиозен център на
Железния баща, светец алевия от 16 век.
Съборът е организиран от едноименно сдружение с председател Стойко Николов, бизнесмен от село Паисиево, и радетел за единство на различните етноси и етнически групи в Североизточна България. Съпричастни към народната проява са повече бизнесмени от района, както обикновени граждани и в най-малка степен политици от най-различен ранг. Винаги обаче е имало участие на православни отци от Русенска епархия, този път с прощъпулника на новия митрополит Наум, който отслужи водосвет и освещаване на курбаните на участниците в събора.
Съборът е организиран от едноименно сдружение с председател Стойко Николов, бизнесмен от село Паисиево, и радетел за единство на различните етноси и етнически групи в Североизточна България. Съпричастни към народната проява са повече бизнесмени от района, както обикновени граждани и в най-малка степен политици от най-различен ранг. Винаги обаче е имало участие на православни отци от Русенска епархия, този път с прощъпулника на новия митрополит Наум, който отслужи водосвет и освещаване на курбаните на участниците в събора.
«Настоящият патриарх Неофит винаги е бил сред нас,
докато беше русенски митрополит, с което е показвал уважението си към
събора», заявява г-н Николов, който и тази година се бе постарал да разшири
кръга на изпълнителите на сцената, представители на няколко етноса от
областите Силистра и Разград. За немалка част от съборяните участието в
проявата бе възможност да посетят поне Царската гробница в комплекса «Свещари» (една от 103-те в района, от които в 20 са проведени археологически разкопки), най-посещаваният паметник в този край на родината, която е под №49 сред 100-те национални туристически обекта, както и ритуалните сгради на Демир баба теке.
Там има няколко «момента», в които се съчетават забавления и поуки: проверка на умението със затворени очи да уцелиш, показалците си в очите на Вещицата (кръгли скални дупки с диаметър около 4 сантиметра всяко, на нивото на протегнати ръце), за да провериш праведността си, например; да изтриеш греховете си, промушвайки кърпа през отворите на специален камък; да провериш здравословното си състояние, лежейки на специално място; да обиколиш три пъти алианското тюрбе, както и да пийнеш вода от лековития извор на входа на комплекса. И, разбира се, на излизане, да завържеш къс хартия или басмичка с пожелание за нещо съкровено, почти като край гроба на Дева Мария в Егейска Турция. Гробницата е най-късният артефакт в рамките на историческия резерват, обединяващ множество тракийски могилни некрополи. Демир Баба Теке е директен градеж върху светилище на траките и част от огромните скални блокове от жертвениците са вградени в дебелите стени на тюрбето, обявено за паметник на културата през 1927 година.
Там има няколко «момента», в които се съчетават забавления и поуки: проверка на умението със затворени очи да уцелиш, показалците си в очите на Вещицата (кръгли скални дупки с диаметър около 4 сантиметра всяко, на нивото на протегнати ръце), за да провериш праведността си, например; да изтриеш греховете си, промушвайки кърпа през отворите на специален камък; да провериш здравословното си състояние, лежейки на специално място; да обиколиш три пъти алианското тюрбе, както и да пийнеш вода от лековития извор на входа на комплекса. И, разбира се, на излизане, да завържеш къс хартия или басмичка с пожелание за нещо съкровено, почти като край гроба на Дева Мария в Егейска Турция. Гробницата е най-късният артефакт в рамките на историческия резерват, обединяващ множество тракийски могилни некрополи. Демир Баба Теке е директен градеж върху светилище на траките и част от огромните скални блокове от жертвениците са вградени в дебелите стени на тюрбето, обявено за паметник на културата през 1927 година.
А дотогава - току виж са
започнали да разкопават с успех поредната гробница на неизвестен до този
момент тракийски цар, без значение от кое тогавашно племе, чиято кръв тече във
всеки от нас, които тачим миналото си чрез празнични ритуали и трапези. Още повече, че в чест на св. пророк Илия се разрешава вино и елей, прясното и сладко дървено масло, с което от древността до днес се посолява храната, за да бъде осветена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар