ВЕРСИНАЖ
Силистра е град с дълга история както в исторически, така и в културен план. Силистра и Крайдунавска Добруджа са сред районите в България, където музиката и песента винаги са на почит, защото са част от културната традиция на добруджанци. Една от най-представителните му формации в трети век подред е Смесен хор „Седянка“. Благодарение на него стотици певци са успявали да реализират своето музикално отношение към света. Изкуството им е показвано в най-различни страни, за да бъде изявена родната певческа школа. Чрез седенкари звучи гласът на Добруджа и на България.
Силистра е град с дълга история както в исторически, така и в културен план. Силистра и Крайдунавска Добруджа са сред районите в България, където музиката и песента винаги са на почит, защото са част от културната традиция на добруджанци. Една от най-представителните му формации в трети век подред е Смесен хор „Седянка“. Благодарение на него стотици певци са успявали да реализират своето музикално отношение към света. Изкуството им е показвано в най-различни страни, за да бъде изявена родната певческа школа. Чрез седенкари звучи гласът на Добруджа и на България.
Проследявайки историята на хоровото
изкуство в Силистра, доколкото я има написана, и конкретно на хор „Седянка“ изучаваме
изумителни факти, които говорят за спецификата на времето – в астрономическия и
в политическия му смисъл, както и за традициите в сферата на културата. Началото е
през 1890 г., когато чехът Карел
Махан, възпитаник на консерваторията в Прага, дотогава капелмайстор на
Моравската дивизия в град Ниш, става учител в Педагогическо училище –
Силистра и поема ръководството на
местния черковен хор. Същата година той създава в Силистра първото по рода си в
България музикално списание „Кавал“, отбелязващо изявите на първите хорови
прояви със светски характер в града, станали основата на бъдещата формация
„Седянка“. Махан твори и китката от народни песни, наречена „На седянка“, която
впоследствие влиза в репертоара на хор „Седянка“. През 1896 г. е първата
концертна обиколка на хора и оркестъра – в Дулово, Добрич, Тервел и Балчик, при
това с благотворителен характер – в полза на населението от Силистренския край,
пострадало от наводнение.
Впоследствие
още две дузини диригенти остават в летописа на хоровото изкуство в
крайдунавския град. Това са: Карел Махан
(1894), Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904),
Ангел Кавлаков (1904-1906), Петър Бояджиев(1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948,
1953-1955, 1959-1960),
Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев (1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957,
1959-1960),
Николай Обрешков (1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян (1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995), Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев (2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006), Димитър Боев (от 2006 г. и досега).
Дейността
на хоровете в Силистра са и символ на партньорство в най-различни начинания: с дружествата
„ГАЙДА“ и „ДОРОСТОЛ“, със спортното дружество „ЮНАК“, с женското и с
македонското дружества – в организацията на съвместни музикални програми,
вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града. И още: с
емигрантския хор в Русе, наречен „Добруджански хор“, с хоровете „Млада гвардия
и ТПК „Дунав“; с хорове, съставени на професионален и училищен принцип, с детската
формация „Дунавски славеи“, която т.г. отбелязва 50 години от създаването си, и
др.
Стотици
са хористите, отделяли с години от времето си, за да подготвят песни и да
изнасят концерти, участвайки в събрания, тържества, митинги, събори, фестивали
и конкурси. В т.нар. румънски период „Седянка“ – едноименното дружество и хорът,
са в основата на съхраняването на българската култура в Силистра. Били са години, когато дружеството е имало общо 900 действителни и спомагателни членове.
За 120 години хорово изкуство в Силистра, вкл. и най-вече благодарение на
„Седянка“, пред публика са представени над 500 произведения от повече от 250
автори. Само до 1975 г., когато е чествана 80-ата годишнина, над 20 седенкари
са били удостоени с ордена „Кирил и Методий“, а 37 – със значките „Отличник на
Комитета за изкуство и култура“ и „За
активна читалищна дейност“.
На
23 май 1910 г. е първият Събор на хоровете от крайдунавските градове, превърнал
се в общоградски празник в Дунавската градина на Силистра с участието на над
400 хористи от градовете Силистра, Тутракан, Русе и Видин. Впоследствие едни от
най-добрите хористи на „Седянка“ загиват като войници в Балканската война (1913 г.). През 1941 г. хор „Седянка“ е
приет в Българския хоров съюз. Пред 1964 г. за пръв път „Седянка“ печели лауреатско
звание и бронзов медал на втория републикански фестивал на художествената
самодейност. Година по-късно „Седянка“ чества 70 години на хоровото пеене в
града и по този повод е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен. През 1966 г. е възстановен съборът
на хоровете от крайдунавските градове. Второто му издание е проведено с 22
състава и 1 400 певци. Сред тях е и ветеранката на хора Ценка Арнаудова,
носител на орден „Кирил и Методий” III степен, участничка и в първия събор 56 години
по-рано. Засега са проведени 11 събора на хоровете от крайдунавските
градове/страни. Седенкари участват в тържествата за 1 800-годишнината на
Силистра, вкл. с „Песен за Силистра“ от Александър Райчев. Осезателна е и
изявата на хора в честването на 100-годишнината на Народно читалище „Доростол“ (1970 г.), 120 години на социалистическото
движение (2014) и
др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар