Проф. Радослав Радев: Учениците искат внимание, уважение и зачитане на индивидуалността им

jordansilistra.blogspot.com (ВЕРСИНАЖ - VERSINAJ)

Осмата ученическа литературна конференция бе проведена в залата на Общински съвет – Силистра с участието на 47 докладчици по темата„Образите на смелостта и страха в българската литература и култура“, по която са минали обучение, заедно с почти още толкова заявени ученици от най-горните класове от Силистра, Тутракан и Дулово, представители на 8 средни общообразователни училища и професионални гимназии. На практика навръх Благовещение бе финалният етап на конференцията. Включилите се в него получават по традиция удостоверение от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, благодарение на партньорството на проф. д-р Радослав Радев, ръководител на катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“.

В поздрава до участниците в конференцията, дело на РИО на МОН и на община Силистра, с домакинството на зала „10 февруари“ на ОбС-Силистра, от страна на ОА-Силистра се казва: „Поздравления за всички, които имат възможност в рамките на конференцията да представят своя поглед към темата за смелостта и страха в българската литература и култура. Всяка надпревара, дори в сферата на писаното слово, е  една възможност най-добрите да се представят в достойна светлина“ (Насуф Насуф, областен управител на Силистра).

Резултати от конференцията:

Отличен 6.00 за Аделина Христова Христова, ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра,  и за Иван Красимиров Савов, ПМГ „Св. Климент Охридски”, гр. Силистра. 

Отличен 5.75 за Симона Пламенова Пенева, СОУ „Христо Ботев”, гр. Тутракан, и Йоана Славова Йорданова, СОУ „Йордан Йовков”, гр. Тутракан. 

Отличен 5.50 за Екатерина Людмилова Кралева, Гергана Тодорова Сивева и Лиляна Савова Лазарова (ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра), Димитър Данчев Димитров, ПГСУАУ „Атанас Буров”, гр. Силистра, Шенгюл Сезгин Муртаза, Ивета Георгиева Минкова и Суна Шенсез Али (СОУ „Васил Левски”, гр. Дулово), Цветозара Петрова Димитрова и Елиф Мюрен Бедри (СОУ „Васил Левски”, гр.Главиница), Атина Николаева Димитрова, Бояна Жекова Коева и Нели Пламенова Маринова (ПМГ „Св. Климент Охридски”, гр. Силистра), Елисавета Илиянова Петрова, СОУ „Йордан Йовков”, гр. Тутракан, и Симона Димитрова Димитрова, СОУ „Христо Ботев”, гр. Тутракан.

От РИО на МОН съобщиха: Конференцията се провежда в съответствие с утвърдената програма за ученически инициативи през календарната 2014 г. и по инициатива на РИО – Силистра, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – В. Търново и община Силистра. Според статута на конференцията, приет на заседание на Централната комисия за КСК, подготовката за участие е в три етапа. В първия обучителен етап тази година участниците са 82-ма от осем училища – ЕГ „Пейо Яворов”, СОУ „Никола Вапцаров”, ПГСУАУ „Атанас Буров” – от Силистра, СОУ „Васил Левски” – Дулово, СОУ „Васил Левски” – Главиница, СОУ „Христо Ботев” – Тутракан и СОУ „Йордан Йовков” – Тутракан.

      През втория подготвителен етап – създаване на текстове, редактиране и консултации под ръководството на проф. Радослав Радев, 47 от учениците създават текстове в двата ученически жанра – есе и интерпретативно съчинение, формулирайки сами проблема.

На третия комуникативен етап участниците представят текстовете си в деня на конференцията. На този етап се връчват и удостоверения от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” на учениците, чийто текстове са номинирани.

         За осем години от 385 ученици, представили свои текстове на третия комуникативен етап, 52 ученици от ХІІ клас са с оценка отличен и получават правото да ползват оценката като балообразуваща за прием във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, за специалности, в които може да се кандидатства с оценка от ДЗИ по български език и литература.

Какво сподели проф. д-р Радев: „Този литературен конкурс тръгна от един семинар с учители през пролетта преди 8 години във връзка с въведени от мен проблема в методиката на обучението по литература. Направихме извод, че децата имат от повече представителност, за да бъдат ангажирани. Още същата година през есента започнахме първия конкурс. Решихме, че е необходимо да поставим интересни и актуални проблеми спрямо жизнения опит. Действително проблеми като смях и веселие, памет и забрава в българската литература и култура, след които установихме интересни заключения. Включително и необходимостта да се обговорят неща, които се говорят помежду учениците, но обществото премълчава.

Миналата година темата бе за рода, забравата и паметта, и се установи нещо, за което не бяхме се замисляли: например, ние в поколенията след 1944 г. в българското семейство има забрана за говорене по въпросите за национализацията през 50-те години на миналия век, за кулачеството и отношението към българския селянин, и др. Откровеното поведение на децата ни позволява да се ориентираме в тяхната гледна точка. Така с времето в училище  бе забравено да се интересуваме от това, което децата чувстват и мислят.

В осмата година подред темата на конкурса „Смелост и страх в българската литература и култура“. Получиха се интересни неща, свързани с комплекси и предразсъдъци по отношение на страха, с фалшивите моменти на показност при проява на смелост, от които учениците имат нужда да се освободят. Най-радостното е, че няма изразени страхови комплекси. Страхът е свързан с реализацията в бъдеще време, което е разбираемо на базата на объркването в обществото. Става дума за ученици от 11-12 клас, поради което страхът как ще бъдат приети в обществото надделява и натежава, при това с основание. Конкурсът преминава на три етапа. Първо е срещата с учениците за разговаряне по проблема. Даваме им материали, получават се интересни диалози. Още тогава става ориентацията за писане на есетата. Пращат ги по електронната поща, за да бъдат редактирани. Впечатлен съм, че някои си връщаха есетата по няколко пъти, за да получат окончателен вариант.

Третият етап е представителността, заключителен етап, проведен на Благовещение в Силистра. Включително да се научат как да бъдат облечени в такъв момент, как ще прочетат текстовете си, което ги променя и им се отразява положително.

Децата проявяват чувствителност, която не е по- различна от тази, с която са заредени в училище. Забелязваме обаче склонността да се разказва чрез повествование – разкази. Доста от тях привнасят външни сюжети, различни от българската действителност. Вкл. героите, свързани с гледани филми и с приказност, което означава, че учениците не желаят да проектират себе си в действителността, в която сме ние. Странното е, че децата живеят тук, а съзнанието им отскача от нашата действителност. Заключението: децата имат нужда от внимание, от уважение, от зачитане на индивидуалността им.

От предишни години участници се записаха в университетите в Шумен и Велико Търново, вкл. специалности като право, връзки с обществеността и др. Конкурсът ги е прави по-активни и по-устойчиви в желанията, и целите, които си поставят в живота.“