„Смисълът да си главният
администратор в българската култура е в това да даваш решения с визия, а не
само да скалъпваш сборът на 1 и 1 да прави между 2 и 2,5”. Това заяви
министърът на културата Петър Стоянович в предаването „Неделя по три” на
Българската национална телевизия. Той се спря на няколко проблема, които се
нуждаят от кардинален преглед, за да се постигне исканият от обществото ефект
от тях – читалищата, регулирането на дейностите по отношение на културното
наследство и националната стратегия в областта на културата.
„Българското читалище е
гръбнакът, върху който се изгражда Възрожденска просветена България. То
продължава да бъде смесица между олтар и свещена крава, но рано или късно всеки
олтар има нужда от поддръжка”, коментира министър Стоянович. Според него и
държавата, и общините се нуждаят от преценка за ефективността от работата на
читалищата и за ролята им в културния, интелектуалния и социален живот на
съответното населено място. „Един обективен национален преглед ще ни позволи да
финансираме адекватно по-активните и перспективните читалища. Самата система
трябва да бъде модернизирана и да й се даде нов тласък”, каза министърът.
Съставянето на голяма работна
група за готвените промени в Закона за културното наследство той обясни с
проявения интерес от много обществени групи и желанието за прозрачност. „Моята
гледна точка при съставянето на работната група, за която сега ме обвиняват, че
включва много хора, е че винаги, когато се обсъжда нещо, то трябва да бъде
поставено толкова прозрачно и ясно на масата, че да не поражда съмнения за
задкулисие. Разбира се, че е най-лесно да събера 10 човека, които ще седнат и
ще напишат корекциите в този закон за един месец и това ще е по-бързо,
отколкото ако го въртим в барабана на обществената пералня. Но е по-добре
нещата да са малко по-бавни, но видими”, посочи д-р Стоянович като обясни, че в
работната група са включени около 70 човека – експерти и почти всички
предложени представители от гражданските организации.
По думите му, с промените в
Закона трябва да бъдат решени няколко проблема. Първият е за опазването на
културното наследство. Петър Стоянович припомни, че България е на трето място в
Европа по историческо и културно богатство след Италия и Гърция, а режимът на
регулация на този сектор е в пъти по-слаб и либерален отколкото в двете
държави. „Няма как да си позволим да оставим каквато и да е скрита или явна
форма на иманярство”, заяви той. По отношение на съвременното изкуство д-р
Стоянович се обяви за привърженик на облекчаването на регулациите. „Смешно е
картина на 5-10 години да минава през система на внос-износ като за
Панагюрското съкровище. Това е абсурдно и архаично в един глобален свят”,
коментира той. По думите му, другите промени в Закона се отнасят до статута на
Института за опазване на културното наследство, който би трябвало да се преформулира
и да му се дадат други функции, „за да не се гледа на него като на Светата
инквизиция”. Необходимо е и да се намери адекватен начин да се съхрани старият
сграден фонд в градските части.
По отношение на готвената
стратегия в областта на културата, министър Стоянович изрази задоволството си,
че тя се работи от неправителствения сектор, но подчерта, че е важно да бъде
съчетана с възможностите на бюджета. Очакванията са в началото на 2014 г. да
започне общественото й обсъждане. Според д-р Стоянович е важно в нея интересите
на културата и българската идентичност да се преплитат с тези на икономиката и
туризма. „Задължително е, според мен, да имаме културно представителство в САЩ
или в държави, населени напоследък с българска диаспора. Има търсене на курсове
за изучаване на български език и ние не можем да ги осигурим, защото статутът
им не е уреден. Това са интереси, които се преплитат с тези на икономиката и
туризма. Трябва да имаме представителства, в които те са ясно обвързани и
концентрирани”, заяви министърът на културата д-р Петър Стоянович.
Няма коментари:
Публикуване на коментар