НАЗАЕМ ОТ Ivailo Balabanov: ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

НАЗАЕМ ОТ Ivailo Balabanov: ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Да бъдем празнични, да бъдем здрави и да живеем в мир и благодат! В морето всяко зло да се удави, а Бог да бъде винаги със вас! Тоз, който няма, нека придобие. Тоз, който има - да го удвои. Две ризи нека всеки си ушие, ала едната нека подари. Тоз, който не е влюбен - да се влюби, а влюбеният - нека е щастлив. Болникът болестта си да изгуби, а живият да бъде здрав и жив. Доброто нека в нас да се засели, омразата докрай да изгори. Да има светли сватбени недели, любов и здраве, радост и пари.. Честит ви , братя, празник християнски и нека Бог да ви благослови!

ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ПРАЗНИКА КОЛЕДА

http://sparotok.blogspot.com

        Ние българите умеем да пазим духовното си наследство. Въпреки няколко жестоки чужди окупации, въпреки страшния геноцид извършен върху народа ни, дедите ни упорито са се придържали към старите си обичаи. Един от тях, може би най-големия е Коледата. Атмосферата по време на този празник е особена. Не само заради празничната трапеза настроението ни е приповдигнато. Има и нещо друго, сякаш всички ние инстинктивно усещаме, че се случва нещо важно. Нещо, което е много древно и се е появило в далечните незапомнени времена.

                                                http://stzagora.net/wp-content/uploads/2011/12/Koledari-25-12-2011-5.jpg

        Официално думата Коледа не е наша. Приписва й се латински произход, като се казва, че идва от латинското calendae –първият ден на месеца. Не може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Този празник е по-древен от Римската Империя! Езиковедите не са обърнали внимание, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея защото думата е от пеласгийски произход (A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehelinque, Publications Universitairs, Institut Orientaliste, Louvain, 1952, c. 143). 

       Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Вл. Георгиев (цитиран от К.Порожанов) тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа (Общество и Държавност у Траките, с.43).

Някои може да зададе въпроса – Какво ще правят пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Който е чел "Естествена История" на Плиний знае, че старият автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум – HN, VII.lvi-193. 

Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски )

Страбон разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война – Strab.XII.ii.25. Пишейки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена –Атис, Капус, Капетус –Liv.I.3...За жалост тези важни за историята ни данни са непознати на широката публика.   

Балканските колонисти са оставили много следи на Апенините. Голямо количество топоними там нямат никакво обяснение на латински, но за сметка на това не само притежават трако-пелазгийска етимология, но и имат успоредици в Тракия. Като пример могат да се посочат Адрия/Атрия, Брентесиум, Висентиум, Дола, Калатия, Калис, Каларна, Калетра, Перусия, Пирги, Полентия, Руселе, Салапия. А в названията на градовете Сентиум иСатрикум срещаме даже имената на тракийските племена синти и сатри. Плиний разказва за присъствие на племе с име дарди (в Тракия живеят дарданите) на Апенините. Те обаче били избити още в древността – HN.III.xi -104.

          Да видим обаче какво означава името Коледа? В древността се е смятало, че на този ден слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло). Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага, която има значението слънце. 

          Нашите предци са считали слънцето за върховно божество. Софокъл казва, че слънцето е най-почитаното божество на конелюбивите траки (цит. Fol, Marazov, Thrace and Thracians, p.39). Коледа е древна дума за трако-пеласгийският празник на слънцето. То е било олицетворявано с огнено колело, което светва с нови пламъци на 25 декември.  

Старото българско име Коленда съдържа наставката енд, която е само вариант на тази от тракийски и пеласгийски думи като волинт, каминд... Поне до Средновековието тази умалителна наставка е била типична и за български думи като воленте, осленте, козленте, жребенте...

Не случайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/ioan.htm