В Силистра се проведоха дебати за общите приоритети на България и Румъния в следващия програмен период

         Град Силистра бе домакин на дебати по темата „Общите приоритети на България и Румъния (2014-2020) – нови възможности и хоризонти“ с участието на представители на президентството, на Европейската комисия, на дипломатическия корпус на няколко страни от ЕС, на дирекции в различни министерства от двете страни, на местните власти по поречието на река Дунав, както и на бизнеса и неправителствения сектор. Гости на форума бяха областните управители на Силистра – г-н Насуф Насуф, и на Русе – г-н Венцислав Калчев. Пред аудиторията презентации имаха кметовете на общините Русе, Силистра, Видин, Гюргево, Кълъраш и Калафат.

         Дебатите бяха открити със слово на г-н Росен Плевнелиев, президент на Република България. „Инвеститорите гледат на региона като цяло“, каза президентът Плевнелиев. От 15 години насам се отчитат положителни промени на Балканите, което е потенциал за България и Румъния – една от най-важните врати към ЕС, да работят успешно по проекти. Държавният глава заяви, че само заедно България и Румъния могат да успеят в новия програмен период в усвояването на средствата от европейските програми (262 млн. евро) и от Кохезионния фонд (7,1 млрда евро за България и 21,7 млрда евро за Румъния). Следващият програмен период бил важен, защото дава възможност за надграждане, но за целта било необходимо да не се пилее финансов и административен ресурс. Дотук ефектът върху Брутния вътрешен продукт бил 3%, а през 2015 г. се планира да бъде 9,3%. Според предвижданията – 1% растеж на година.

     „Кметовете на общини от двете страни да гледат към програмния период и да се възползват от него“, препоръча на блестящ български език Антон Пакурецу, посланик на Румъния в България. Според него „двете страни са положителен тандем“. Според статистиката, представена на дебатите, 10 пъти се е увеличил стокообменът между България и Румъния в рамките на няколко години – от 350 млн. на 3,5 млрда евро. Над 1 млн. румънски туристи почиват у нас, а близо половин милион българи посещават Румъния с туристическа и делова цели.

       България и Румъния имат възможности и в контекста на местоположението си като врата към Азия, на базата на Дунав и на Черно море, както и на няколко транспортни коридора, вкл. и достигащият до тунела под Босфора в Турция. В този момент се вписват и мостовете – съществуващи и бъдещи, над река Дунав между България и Румъния. Независимо, че са били необходими 20 години и работата на по 5-6 български и румънски правителства, за да стане факт Дунав мост II при Видин – Калафат. Мостът „Нова Европа“ вече давал по-добри резултати от очакваните, което оправдавало неговото строителство. Това давало надежда да се говори по-активно за нови 4 моста: при Силистра – Кълъраш, Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, както и при Русе – Гюргево – разширение на съществуващия или изграждане на ново съоръжение. В перспектива се виждало отварянето на два ГКПП в Добруджа – по един в Румъния – срещу добричкото село Крушари, и между Липница и Кайнарджа, докъдето вече достига европейски път.

Русе и Гюргево са сред примерите за подражание предвид създаването на общ регулационен мастер план, за да станат двата града постепенно общ град. Според посланика на Австрия Герхард Райвегер, Русе трябва да използва името на нобеловия лауреат Елиас Канети, за да привлича туристи от Германия, Австрия и Англия. Както и да превърне в места за отдих и за забавления островите между Русе и Гюргево, така както е във Виена със създадени изкуствени острови. Подобно начинание щяло да предизвика интереса на населението на Велико Търново и на Букурещ, тъй като са близо до най-големия български град на река Дунав.

Сред акцентите в дебатите бе възможността да се използва река Дунав както за транспорт, така и за свободното време.  Как да стане това: чрез интеграционен подход – въвеждане на навигационни системи, превръщане на градове като Русе в интермодални центрове, за поливане и ел. енергия, градеж на защитни диги, реконструкция на пристанища и др. В крайна сметка – осъществяване на връзка „река – ж.п. – море“. В изказването си народният представител Стефан Господинов заяви: „Не бива правителствата да променят конюнктурно приоритетите в региона“. Той припомни, че 5 от 6-те български икономически региони са на дъното по стандарт в ЕС, като същото се отнася и за редица икономически региони в съседна Румъния, които са в последната десетка.

Председателят на Парламентарната комисия за приятелство между България и Румъния Петър Дулев, народен представител в 42-ото НС на Република България, определи като навременна и актуална темата на дебатите и припомни, че през 1992 г. е първият договор между двете страни, подписан в „новото време“. На национално ниво се отчита положителна динамика в търговските икономически взаимоотношения между България и Румъния, което прави северната ни съседка един от петте най-активни наши партньори в това отношение.

Фабрики за производство на „Рено“ и „Форд“, инвестирани в Румъния, заедно с „Шише джам“ в Търговище (България) – инвестиция за над 1 млдр. като най-голям производител на стъкло в Европа, вече били в партньорство, което подобрявало бизнес климата в региона. Туризъм, фармация, хранителни продукти, телекомуникации, общо банково и застрахователно дело,  влизали в портфейла на икономически взаимоотношения между двете страни.

Д-р Юлиян Найденов, кмет на община Силистра, и  Даниел Стефан Драгулин, кмет на община Кълъраш, подписаха съвместна декларация за сътрудничество за реализацията на проект „Изграждане на мост над река Дунав в района на Силистра-Кълъраш“. Документът предвижда обмен на информация между местните власти от българска и румънска страна за изграждането на съоръжението във всички етапи на проекта; за пътникопотока през река Дунав, както и координация със Смесения междуведомствен комитет между България и Румъния.