Красивата и дива природа на дунавските острови СНИМКИ: ВАНЯ СТАВРЕВА
Не е за вярване, че буквално под носа на цивилизацията, на хвърлей от брега на Дунав, на островите в реката има истински паралелен свят без следа от техническия прогрес. Там сред пясъци, вода и дива растителност съществуват птичи градове, обитавани от десетки видове водолюбиви пернати, които делят островните пространства със земноводни, влечуги, бозайници и безгръбначни. Стига да има желание, всеки може да се пренесе в този свят. Лодката ще го превози дотам не само физически, а и като своеобразна машина на времето ще го върне назад към първичното, когато животът е бил простичък и в хармония с природата.
А отдалеч островите по Дунав не впечатляват. Стотици хиляди хора от крайбрежните населени места ги гледат през целия си живот, без да изпитат желание поне веднъж да се качат в лодка и да отидат до тях от любопитство. “Какво толкова вълнуващо и уникално може да има на острова отсреща, което да не може да се види и на брега? Просто парче суша насред реката, обрасло с дървета и храсти”, убедени са повечето хора от Видин. Може би точно тази заблуда е една от причините немалко български острови от устието на Тимок до Силистра да са напълно запазени и днес да са идеално място за любителите на приключенията и на девствената природа. Другата причина е, че почти половината от нашите острови са обявени за защитени местности, територии или резервати и в тях са забранени сеч, ловуване, внасяне на неместни животински и растителни видове, всякакви дейности, с които се изменя естественият ландшафт. Има и няколко острова, като Дойчинов остров до с. Батин и Китка и Милка до Белене, в които напълно са забранени посещения на хора с изключение на такива, свързани с научноизследователска и образователна цел и провеждане на дейности по стопанисване и охрана.
За достъпа на туристи до останалите острови няма проблем, но на някои има специфични ограничения, за които пътешественикът трябва да се информира предварително. За да се стигне до остров, не е задължително притежаването на лодка, защото във всеки крайдунавски град или село все ще се намери лодкар, който с удоволствие да превози през реката желаещите. Разходката с лодка може да се осъществи по всяко време на годината, дори и през зимата, стига да няма ледоход. За робинзоновците, които не искат само да отидат и да видят, а да прекарат поне няколко дни на самотен остров, възможното време е лятото. През останалата част от годината островите са изцяло или частично залети и трудно може да се намери подходящо място за бивак. При лятното маловодие заливните гори остават на сухо, а около носовете на островите изплуват големи ивици фин пясък. Не е оцеляване на предела и не е като да си в джунглата на Амазонка, но за градския човек си е предизвикателство. Защото едно е на палатка в къмпинг, друго е справянето без ток и без каквито и да е удобства, при това пестейки питейната вода, защото тя е точно толкова, колкото си закарал с лодката и лесно може да се изпадне в ситуацията във вода да газиш, жаден да ходиш.
Десетки видове водолюбиви птици гнездят на островите.
Водата е първото и най-важното нещо, което трябва да се подсигури за лагеруването насред Дунав. Количеството на храната е според планирания престой, като трябва да е съобразена с това, че ще се съхранява на топло. Дори и да свърши, това в никакъв случай не би било фатално, защото с въдица винаги може да се улови риба (стига да имате риболовен билет), а ако не кълве - вариантът с предсрочното връщане в цивилизацията е винаги в резерв. Добре е да се вземат палатка, шалте и спален чувал, защото и в най-големите августовски жеги нощите са доста прохладни. Важно е палатката да не се опъва близо до водата и да е на по-високо място. Въпреки че през лятото обикновено няма резки колебания в нивото, трябва да се има едно наум, че Дунав може бързо да се покачи. Газова или соларна лампа и челник ще са необходими за осветление вечер. Малък туристически газов котлон също може да потрябва, най-малкото за сутрешното кафе, особено ако сте на остров, на който е забранено паленето на огън.
През по-голямата част от годината островите са залети, но при лятното маловодие се оголват дори коренищата на дърветата.
В раницата трябва да има нож, въженце, спешна аптечка, защото всичко се случва, а репелентът срещу комари е задължителен - на свечеряване няма друго спасение от рояците жилещи насекоми. Иначе нощуването на остров крие точно толкова рискове, колкото и в палатка на брега. Обитателите им не са страшни и за срещите с тях трябват единствено бинокъл за наблюдение и камера за любители и професионалисти, тръгнали на фотолов. Най-впечатляващи са огромните птичи колонии, като на някои от островите се срещат над 200 вида птици, сред които световно застрашените малък корморан, ливаден дърдавец, белооката потапница, червеногуша гъска, мочурното шаварче и други. Ята от стотици корморани, чапли и чайки могат да се видят на пясъчните ивици, други птици са скрити в зеленината на дърветата, а трети се извисяват, неподвижно кацнали върху оголените клони на най-високите дървета. Изгреви и залези, разкривени изсъхнали дънери, преплетени в причудливи форми коренища на дървета, тунели в гъстите върбалаци, миди, охлюви и жаби, пясъчни плажове и заливчета с кристална вода, наподобяващи тропически лагуни, които изкушават да бъдат запечатани с фотообектива.
С кристална вода и фин пясък островите съперничат на морските плажове.
Важно: акостирането на румънски остров е нарушение, в най-добрия случай - глоба. По течението на Дунав от границата със Сърбия при устието на река Тимок до Силистра има около 100 острова, като над 50 от тях са български. Когато се предприема плаване до дунавски остров, трябва предварителна яснота чия собственост е, за да се спестят главоболия с румънските гранични власти. Акостирането на румънски остров и дори само неволното пресичане на водната граница е закононарушение и в най-добрия случай резултатът ще е глоба. Старите речни “вълци” си познават районите и знаят кой остров чий е, но новобранците могат да се информират от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, на чиято страница в интернет са публикувани навигационни карти. С изключение на остров Ветрен, който напоследък предизвика спорове дали е наш или румънски, нямаме други конфликтни точки. Конвенция за определяне на речната граница между България и Румъния от 1908 г. определя и принадлежността на островите към едната или другата страна. Според конвенцията “речната граница следва средата на реката при най-ниските води, когато те текат в едно-единствено легло, и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато реката е разделена от острови на два или повече ръкава”. Островите надясно от границата са български, а отляво - румънски. Другото важно нещо е, за плаването да бъдат уведомени граничните власти и задължително да се носи лична карта. Какво трябва да се знае, когато се избира остров?
Само най-големият наш остров Белене е обитаван и е свързан с брега с понтонен мост - в едната му част има затвор и стопанство към него. Другата част на Белене влиза в границите на природния парк “Персина”, която включва 4 острова към Никопол и известния Беленски дунавски архипелаг, обхващащ 19 острова, 5 от които са румънски. Защитената местност Калимок - Бръшлен е разположена на територията на Тутраканската низина, но включва и българските острови Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. Други защитени острови са Кутово срещу едноименното видинско село, Малък и Голям Близнак срещу с.Цар Симеоново, Цибър, островите Козлодуй, Малък Борил до плевенското с. Байкал, Дойчов остров срещу с.Батин, Пожарево до едноименното тутраканско село, Чайка до с. Айдемир, Вардим, Лакът до Никопол. На Дойчинов остров и на островите Китка и Милка напълно е забранено посещението на хора с изключение на такива, свързани с научноизследователска и образователна цел и провеждане на дейности по стопанисване и охрана. За островите Пожарево, Цибър, Малък и Голям Близнак има изрична забрана за паленето на огън. За останалите острови, които не са в списъка на защитените, няма ограничения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар