Колелетата са небрежно изоставени пред читалището в Срацимир |
Някога имаше игрален български филм на
име „Деца играят вън” в едни времена, когато нямаше избор от телевизионни
канали, още по-малко бяха познати телефони,
големи колкото цигарена кутия и мощни като истински компютри. Майките не знаеха
във всеки момент къде са децата им, но бяха убедени, че са в сигурни ръце. Дори
и да са някъде около „дружинната” или в близост до някой учител, лишен от отпуск, за да наглежда
подопечните си.
Край голямата чешма във Войново |
Юлски ден в село Срацимир, Силистренско. Пече като за
жътва, макар и след двудневния порой на неочаквания дъжд току в навечерието на
Джулая. Фасадата на местното читалище грее в ярки жълти цветове. Пред входа му
са разхвърляни няколко колелета. Дори не са заключени. Чува се глъчка от
отворения прозорец на стая на втори етаж. Деца играят вътре. На компютърни игри
– произнасят ги като „фифа”, „cs”.
По-възрастните едва ли знаят за какво става дума точно, но май и не се интересуват. Половин дузина момчета още с
ненаболи мустачки се занимават по своему в свободното си време. Някои са
местни деца, други са дошли от града за няколко дни при баба и дядо. На въпрос
дали четат книги отговарят – даааааа, криминални, например – много са
интересни. Не им стигат явно кримките по многобройните сателитни телевизионни
канали. И смешни карикатури ги вълнуват в интернет-сайтовете. Все е нещо. Между
един чат и няколко имейла. И като загрявка зда игрите навън. Какви ли?
Познатите – гоненица, криеница..., но само за момчетата. Момичетата са в
другата махала и представителите на „силния пол” не им знаят игрите.
На PC-та в читалището в Срацимир |
Няма коментари:
Публикуване на коментар