Румен Михайлов се чуди откъде да намери работници |
В
силистренското село Войново живеят малко повече от 100 души, сред които
пенсионери и безработни. „Хората без работа не са съгласни да работят за 500
лева плюс осигуровки, дори като пастири, поради което се налага да
въвеждаме електронния му заместител”, заяви за медиите Румен Михайлов, съсобственик на животновъдна
ферма в селото. Хората предпочитали да припечелват по 30-40 лева на ден
от събиране на липов цвят, но не и да работят на щат в отглеждане на животни. Злите
езици говорят, че дори в тази работа проявявали безотговорност, тъй като
направо кършели клоните, за да оберат на земята липовия цвят. Никой не иска да усвоява и да поддържа
професия на практика. Само да дойдат, ще ги изучим, ама като чуят за трудов
договор и за осигуровки, си вземат пътя и си заминават, защото трябва да поемат
отговорност и да се ангажират”, показват наблюденията.
„Не искам да нося
осигуровки вкъщи, искам пари да си прехранвам земята”, бил честият отговор на
евентуалните кандидати за работа. Имало мющерии, които вземали по 40 лева да
пренесат бали слама за един ден и после цяла седмица лежали вкъщи. „Като свърши липата, идва ред на орехите, после тръгва рязането на дърва и така..., доходна работа, макар и без трупане на трудов стаж”, описват картината хора от селото. И още: „Липата е за 2-3 седмици, за няколко пъти по толкова другите плодове и зеленчуци, а дървата са ангажимент за цяла зима”. Останалите
проблеми за животновъдите, освен липсата на работна ръка, е недостигът на земя за производство
на собствен фураж.
Според Михайлов на него и на брат му наесен не им
остава нищо друг освен да ликвидират стадото си от 50-60 крави. Поне 5-6 души
трябвало да бъдат наети, за да върви работата, но нямало кой да се хване. Дейността
била тежка, а и условията за работа неприятни. Мислели да минат на отглеждане
на овце, но пък за тях нямало пазар. Отделен бил моментът, че изкупвачите на
мляко бавели парите с по 2-3 месеца. Цената на литър мляко е 65 ст. Определя се
като оптимална за момента, но по-важното било, че парите не се получават
навреме. Казват също, че различните мандри се наговаряли, за да задържат дори по 5 000
лева на един производител, преди да да се издължат. „Иначе няма да купуваме от
вас”, била приказката.
Над
120-годишна е най-старата чешма в село Войново. На нея пише "Тос водоисточник е правен през 1891 г. от Марин К. Иванов". Тя е една от трите в селото, но другите две са по-малки, а тази е с най-хубавата вода. И
по инициатива на общината в Кайнарджа в момента работник от трудовата заетост я
ремонтира, за да придобие поне малко от предишния си вид. Хората ползват водата
от чешмата за пиене, но се ползва и за водопой на животни от 120-те жители на
селото. „Оправям улуците й, като сам основно работя, но ми помагат и жени от
трудовата заетост”, казва Христо Николов, който е завършил средно специално
образование – икономика на селското стопанство. Работил е обаче като строител. Прави
кофражи с арматура и ги залива с бетон. Циментира коритата, които са за поене
на животни. Смята, че за 20 дни може да свърши работата. Преди е вършел
най-обща работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар