Назаем от сайта на СБЖ: за доверието към вестниците в Русия
Днес можем с увереност да кажем, че предизвестената смърт на печатните издания в Русия не се състоя. Това заяви Любов Петрова, зам.-главен редактор на списание „Журналист”, на българо-руската журналистическа конференция, организирана от СБЖ, която се провежда в Международния дом на журналистите край Варна. Според Петрова големите надежди, които са възлагани на интернет изданията и новите медии, се оказали неоправдани. ”По данни на Асоциацията на периодичния печат от началото на 2013 г. в Русия са регистрирани 65 хил. издания, т.е. 73% от всички средства за масова информация в Русия. В същото време електронните издания са 22 хил.”, аргументира изводите тя. По думите й руският читател е консервативен, той предпочита добре познатите вестници. Разбира се страната също преживява срив на печатните издания. В началото на 2008 г. се забелязва 10% спад на средствата за масово осведомяване. Спадът не подминава и електроните, като там е регистрирано намаление с 5%. По думите на Петрова на руския пазар се появяват и частни издание, но държавните стабилно запазват позициите си. Последен писък на модата е създаването на медийни холдинги, които обединяват в себе си регионалните медии. Те са създадени от регионалните власти и чрез тях се разчита на координация на управлението им.
Регионалните писмени медии в Русия са около 10 хил.. От тях 3 741 са обществено-политически вестници. По тираж те обхващат почти половината от тиражите. Основните от тях са републикански, краеви, областни, градски и районни вестници. Исторически, организационно и икономически те са тясно свързани със съответните органи на властта. И в Русия, както и в България общинските издания заемат сериозни позиции в местните средства за осведомяване. Техният брой е над 2 880 вестника, като някои са и частни. 15% от вестниците са държавни регионални печатни медии, съобщи Петрова. Други 8% се явяват регионални вестници на „съветите”, които се издават от 13 федерални и междурегионални издателски къщи. В типично руските региони има около 30-40 общински издания и 5-10 регионални вестници, по данните на Фотсът за развитие на информационната политика, цитира изследването зам.-главният редактор на сп. „Журналист”. Според Петрова авторитета на местните медии в някои региони е по-голям от този на централните издания. Това има голямо значение за техните издатели, които се стремят да предоставят информация, която е от значение за читателите от съответния край. Някои от тях вече са финансово независими от държавата и могат да съществуват независимо от финансирането на централните власти. По думите на Петрова като пример за най-големите независими издателски къщи могат да бъдат посочени „Алтапрес” от град Барнаул, Алтайски район. А също така „Крестянин” от Ростов на Дон, „Арбак прес” от Екатерининбург и други. За разлика от България в Русия разчитат за разпространението на вестниците основно на националната пощенска служба. Особено много върху тиражите влияе абонамента, твърди зам.-главният редактор на сп. „Журналист”. Въпреки отличните традиции през последните години се забелязва срив на абонаментите между 3% и 7%.
Днес можем с увереност да кажем, че предизвестената смърт на печатните издания в Русия не се състоя. Това заяви Любов Петрова, зам.-главен редактор на списание „Журналист”, на българо-руската журналистическа конференция, организирана от СБЖ, която се провежда в Международния дом на журналистите край Варна. Според Петрова големите надежди, които са възлагани на интернет изданията и новите медии, се оказали неоправдани. ”По данни на Асоциацията на периодичния печат от началото на 2013 г. в Русия са регистрирани 65 хил. издания, т.е. 73% от всички средства за масова информация в Русия. В същото време електронните издания са 22 хил.”, аргументира изводите тя. По думите й руският читател е консервативен, той предпочита добре познатите вестници. Разбира се страната също преживява срив на печатните издания. В началото на 2008 г. се забелязва 10% спад на средствата за масово осведомяване. Спадът не подминава и електроните, като там е регистрирано намаление с 5%. По думите на Петрова на руския пазар се появяват и частни издание, но държавните стабилно запазват позициите си. Последен писък на модата е създаването на медийни холдинги, които обединяват в себе си регионалните медии. Те са създадени от регионалните власти и чрез тях се разчита на координация на управлението им. 
Регионалните писмени медии в Русия са около 10 хил.. От тях 3 741 са обществено-политически вестници. По тираж те обхващат почти половината от тиражите. Основните от тях са републикански, краеви, областни, градски и районни вестници. Исторически, организационно и икономически те са тясно свързани със съответните органи на властта. И в Русия, както и в България общинските издания заемат сериозни позиции в местните средства за осведомяване. Техният брой е над 2 880 вестника, като някои са и частни. 15% от вестниците са държавни регионални печатни медии, съобщи Петрова. Други 8% се явяват регионални вестници на „съветите”, които се издават от 13 федерални и междурегионални издателски къщи. В типично руските региони има около 30-40 общински издания и 5-10 регионални вестници, по данните на Фотсът за развитие на информационната политика, цитира изследването зам.-главният редактор на сп. „Журналист”. Според Петрова авторитета на местните медии в някои региони е по-голям от този на централните издания. Това има голямо значение за техните издатели, които се стремят да предоставят информация, която е от значение за читателите от съответния край. Някои от тях вече са финансово независими от държавата и могат да съществуват независимо от финансирането на централните власти. По думите на Петрова като пример за най-големите независими издателски къщи могат да бъдат посочени „Алтапрес” от град Барнаул, Алтайски район. А също така „Крестянин” от Ростов на Дон, „Арбак прес” от Екатерининбург и други. За разлика от България в Русия разчитат за разпространението на вестниците основно на националната пощенска служба. Особено много върху тиражите влияе абонамента, твърди зам.-главният редактор на сп. „Журналист”. Въпреки отличните традиции през последните години се забелязва срив на абонаментите между 3% и 7%.
Няма коментари:
Публикуване на коментар