През последните години до
България и до Русия достига малко информация за живота на обикновените хора в
двете страни. Ние, българските журналисти се чувстваме отговорни за това
състояние. Затова нашата цел е да развием по-активно отношенията между двете
държави. Това заяви Снежана Тодорова, и.д. председател на Съюза на българските
журналисти (СБЖ), при откриването българо-руската журналистическа конференция
на тема 135-та годишнина от освобождението на България от турско иго, която се
проведе в Международния дом на журналистите в курорта „Златни пясъци” край
Варна. Според Тодорова се забелязва възстановяване на традиционно близките
отношения между Москва и София, които преживяха известно захлаждане от началото
на 90-те години, когато започнаха обществено-политическите промени в двете
страни.
На сн.: Сн. Тодорова, А. Соколов и В. Баженов |
Според Виктор Баженов, ръководител
на представителството на „Россътрудничество” в България, напълно естествено е
да се поддържат приятелски връзки между всички народи, които са съхранили
славянската писменост. Игор Броварник, кореспондент на ИТАР – ТАСС в София, разказа за работата на руските журналисти, които отразяват събитията в България.
Наталия Стребнева от радио „Русия” обясни междуетническите взаимоотношения в
многонационалната й родина. Тя представи и етичния кодекс на журналистите,
отразяващи междуетническата тематика в Руската федерация. С доклад „За
дейността на АРС – ПРЕСС и задачите на регионалните средства за масова
информация в Русия” в конференцията участва и Алексей Нечаев, генерален
директор на Издателска къща „Каспий” от Астрахан. Позицията на руските медии
в отразяването на руско-турската освободителна война изрази и Александър
Сисоев, кореспондент на вестник „Златен пръстен” в Ярославъл и други.
По време на конференцията Ирина
Циплякова, журналист от радио „Гласът на Русия”, получи три награди за
отразяване на българската тематика в родината си. Тя бе удостоена с медал,
който й бе връчен от името на Федерацията за приятелство с народите на Русия и
ОНД с председател Захари Захариев. Ирина бе удостоена и с почетен знак – медал
за принос в развитието на хуманизма на планетата, който й се дава от фондация
„Помогни”. Циплякова е първата руския, която получава високото отличие.
От българска страна свой доклад как бе отразена от нашите
медии темата за 135-ата годишнина от Освобождението на България от турско
робство представи колегата – международник от вестник „Стандарт”, Любомир
Михайлов. В конференцията участваха още преподавателят от Варненския свободен
университет доц. Георги Калагларски и Пламен Николов, председател на фондация
„Руско делово слово”. А също така журналистите Екатерина Павлова от изданието
„Дипломатически обзор”, Йордан Георгиев, член на Управителния съвет на СБЖ, Росинка Проданова от радио „Благоевград”, Мехмед Юмер, зам.-главен редактор на
вестник „Заман”, Калина Грънчарова, главен редактор на „Тутракански глас”, Елица
Виденова от радио „Варна”, Мариан Карагьозов, блогър, и други.
Българо-руската журналистическа
конференция се осъществи с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка
и любезното съдействие на фондация „Руско делово слово”.
Игор Броварник, кореспондент на
ИТАР – ТАСС в България: Основен принцип в работата на
кореспондента трябва да бъде: не вреди! В България чуждестранната преса
предизвиква голям обществен интерес. На българите им е любопитно какво пишат за
тях и как отразяват събитията, случващи се в тяхната страна. Не са изключени и
„сблъсъци” със субективното мнение на аналитиците и експертите за това или
онова събитие. Най-често разминаванията са с местни експерти, които смятат, че
една или друга партия или отделни личности са бандити или престъпници. Старая
се да избягвам подобни формулировки, тъй като не разполагам с доказателства.
Защото вмешателството във вътрешните работи на страната не краси чуждият
кореспондент. В това число и от гледна точка на закона. В подобни остри моменти
най-добре е да се работи с факти, докато не излезе съответното решение на
официалните институции.
Затова за мен водещ принцип в
работата на чуждестранния кореспондент трябва да бъде „не вреди”.
Тази година България отпразнува 135-ата годишнина от освобождението от османско владичество. Тук редовно се провеждат културни мероприятия с руско участие, които намират място на нашите ТАСС-овски ленти. В България има близо 700 паметника, посветени на българо-руската и българо-съветската дружба. 2013-а година е богата на събития в България, които извикват значителен интерес в Русия. Към тях трябва да отнесем проведения референдум за строителството на новата атомна централа АЕЦ „Белене”. Предсрочните парламентарни избори също предизвикват интереса на руските дописници. В това число и в контекста на реализацията на газопровода „Южен поток”. А също и новите антиправителствени протести, които внимателно следим в момента.
В България работят двама
постоянни кореспонденти на руски средства за масова информация – ИТАР – ТАСС и
„Российская газета”. Кореспонденти на Балканите на ИТАР – ТАСС има още в
Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.
Участие в българо-руската журналистическа среща във Варна
взеха Александър Соколов, председател на международната работна група за международно
сътрудничество и обществена дипломация на Обществената палата на Руската
федерация (в средата) и Виктор Баженов, ръководител на представителството на
„Россътрудничество” в България (вдясно). Домакин на срещата бе Снежана
Тодорова, и.д. председател на Съюза на Българските журналисти (вляво).
На сн.: Сн. Тодорова, А. Соколов, В. Баженов, вдясно е Ир. Циплякова |
Игор Броварник, кореспондент на ИТР – ТАСС за България предава в Русия само проверена информация, за която има доказателства
или източници, на които може да се позове. Любомир Михайлов от вестник
„Стандарт” (вдясно) е един от най-добрите познавачи у нас на темата за
руско-българската освободителна война.
Ирина Циплякова, журналист от радио „Гласът на Русия”, получи три награди за отразяване на българската тематика в родината си. Тя бе удостоена с медал, който й бе връчен от името на Федерацията за приятелство с народите на русия и ОНД с председател Захари Захариев. А също почетен знак – медал за принос в развитието на хуманизма на планетата, който й се дава от фондация „Помогни”. Циплякова е първата руския, която получава високото отличие. Пловдивският журналист Денчо Владимиров (в средата) връчи лични подаръци от колегията в града на Ирина. Доц. Георги Калагларски, председател на СБЖ във Варна и преподавател във Варненския свободен университет изнесе доклад на тема: Тенденции в развитието на медийната индустрия в България.
Таня Кърджилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар