Първите правителства
Правителството на Луканов не знаеше какво да прави. И съвсем нормално си замина след Лукановата зима. Правителството на Димитър Попов беше преходно правителство, което икономически целесъобразно освободи цените и те скочиха близо три пъти. Филип Димитров беше честен човек, неподкупен и интелектуалец. Но не беше достатъчно волеви и икономически подготвен, за да започне бърза търгова приватизация и изграждане на пазарен капитализъм с привличане на огромни чужди инвестиции. А и за лош късмет партньор му беше ДПС. Практически за една година нямаше приватизация – само се отпечатаха на книжки нормативните актове за приватизацията. А в онзи момент Дойче Телеком искаше да купи БТК 3а 2 млрд. долара - около 3,7 млрд. евро в днешно време, като се отчете и тогавашния висок курс на долара и инфлацията! И за голямата част от българските предприятия можеха да се вземат подобни високи цени. Ако това беше станало, България щеше да бъде много близо до Чехия, Унгария, Полша и Словакия. И щяхме да станем членове на ЕС заедно с тях. Невероятното раздробяване на земята при връщането й в реални граници на над 2,5 млн. собственици и ликвидационните съвети разсипаха земеделието ни. Само разходите по водените дела за земеделски земи са съпоставими с тяхната стойност. Не се отчетоха елементарните изисквания за комасация на земята, което прави земеделието ефективно. Колко по-лесно щеше да бъде собствениците на земя да получат акции, като ТКЗС-та и прочие подобни образования се превърнеха в търговски дружества.
Правителството на Беров ускори корупцията и снижи държавността до символика. Силовите групировки богатееха с какво ли не – рекет, маги¬стрални грабежи, тотално завземане на входа и изхода на държавните предприятия. Приватизацията беше символична. Корупцията стигна уникални размери. Почти всички Берови министри и заместник-министри след края на мандата си изведнъж станаха крупни бизнесмени. Беровото правителство беше резултат от компромиса между ДПС и БСП. А уж ДПС беше тогава непримиримо към БСП. Все пак трябва да се отбележи, че тогава бе направена сравнително успешна 50-процентова редукция на външния ни дълг. Но специалистите смятат, че беше възможна и редукция със 70%. Кредиторите щяха да са доволни да получат нещо. А и много от тях вече бяха продали вземанията си на рискови фондове и то на цена под 30% от стойността им. На практика фалиралите по тези тежък начин държави постигнаха такава редукция. Например частните кредитори та Гърция се съгласиха на 80% редукция през 2012 година.
Никое от тези първи три правителства след 10 ноември не се погрижи да осигури временно средства за препитание и придобиване на професии за голямото количество спортисти в непечеливши спортове като борбата. Това спомогна стотици от тях да се захванат по борбен начин с организирана престъпност като единствен начин за прехрана, тъй като те не умееха друго към онзи момент. След като БСП прецени, че Беровото правителство е свършило мръсната работа, като например обезценяването на лева, реши да вземе властта. Жан Виденов бе изтласкан начело с подкрепата на Илия Павлов. Очевидци разказват как Илия Павлов е плувал в басейна си в резиденцията в Бистрица и Жан Виденов е ходел край басейна, за да го убеждава. След една година Жан Виденов реши, че Илия Павлов прекомерно му диктува какво да прави и вече укрепнал, реши да се отърси от него. След това Виденов започна лична война с Павлов. За разлика от други групировки „Мултигруп” на Илия Павлов не се занимаваше с насилие, рекет и магистрални грабежи. Нещата, които правеше, не се различаваха като цяло от нещата, които правят и в последните години близките до властта фирми. При това той имаше и редица успешни чисто бизнес дейности – туризъм, производство на захар, износ на български стоки и др. В холдинга му най-близо до него беше Бояна Попова – с магистърска степен от авторитетното бизнес училище на Мичиганския университет. Бояна Попова и сега успешно управлява туристическото направление на бившия „Мултигруп”. Не е случаен и фактът, че все пак Илия Павлов получи американско гражданство, на фона на факта, че повечето шефове на съмнителни групировки даже не можеха да получат американски визи. В момента успешно действат фирми, които са били подразделения на “Мултигруп” – управляваните от Бояна Попова „Бороспорт” и редица хотели по Черноморието ни и в Боровец, миннодобивната и миннопреработваща индустрия на Николай Вълканов (последната й придобивка е „Горубсо – Мадан”) и редица други. Интересното е, че Виденов бе също един от много, много малкото некорумпирани премиери. Но той не знаеше как да управлява. Приватизацията вървеше със символични темпове. Държавата и в частност БНБ с рехавия си регулаторен контрол допусна за 6–7 години да се източат немалко банки, включително и частни. Тръгна се към икономически умишлено нескопосано направена масова приватизация и РМД-та – направени с цел да се ограбят редовите граждани (виж повече за пагубните последици от двата вида приватизации при правителството на Иван Костов). Не се предвидиха никакви гаранции за обикновените хора – дребните акционери в масовата приватизация. Разиграваше се някакво жалко съчетание между социализъм и капитализъм. Допусна се кардинална грешка – да се печатат пари, за да се покрива държавния дефицит. Естествено, резултатите не закъсняха - хиперинфлация и тотален икономически срив. Смешно е, че и сега в България някои от най-богатите хора и управляващи в момента натрупаха парите си покрай източените банки – като например ТСБанк. Даже финансовият министър на Жан Виденов е действаш подуправител на БНБ и то втори мандат. Нещо, което в някои държави би било немислимо.
Иван Костов умело яхна вълната на народното недоволство и дойде на власт. Да, той е умен и добре образован човек, при това решителен и относително комуникативен. Двойните стандарти не са му чужди - доказано е, че се е опитвал да стане член на БСП. В което няма нищо лошо, защото промените по соцвреме можеха да дойдат само отвътре на БСП като отговор на масовото недоволство. Вместо Костов да разиграе търгова приватизация с привличане на много чуждестранни инвеститори, се направи възможно най-разбойническото приватизиране. По времето на Виденов Костов яростно критикуваше работническо-мениджърската приватизация. И правилно – тя даде възможност да се присвоява по безобразен начин. Накрая в почти всяко РМД един-двама мениджъри вдигаха капитала (примерно с кредит срещу залагане на предприятието) или изкупуваха акции и овладяваха при¬ватизираните предприятия за символични пари. След като дойде на власт, Костов „забрави” за критиките и използва стотици пъти повече работническо-мениджърските дружества на негови приближени и симпатизанти за приватизация. Това е кражба в огромни размери, за която е виновен лично Костов и кликата около него. Костов запази и наследената от Виденов „масова приватизация“. Това беше вторият начин да се окраде държавата в огромни размери. Така наречените приватизационни фондове се държаха от организаторите на фонда, които притежаваха миноритарни дялове в размер до 2–3%. Представителни на организаторите обикаляха гражданите и изкупуваха за жълти стотинки дадените на гражданите ваучери. Така мнозинството има се увеличи до 6–7 и даже някъде – до 10 и над 10%. Но тъй като гражданите бяха пък със съвсем малки дялове, равни на дадените им от държавата ваучери, дори малкият дял от няколко процента им осигуряваше мнозинство при вземането на решения. Тези, които създадоха и контролираха приватизационните фондове, след приватизацията направиха увеличение на капитала, като използваха средства от приватизираните дружества. Така управляващите фонда си осигуриха пожизнено мнозинство, без да вложат съществен финансов ресурс. Тъй като почти не се разпределяха дивиденти, миноритарните акции на масово прецаканите български граждани бяха допълнително изкупени за жълти стотинки. Тази схема вече беше проигравана в други държави, т.е. вредните последици се знаеха предварително и въпреки това умишлено не се взеха мерки за предотвратяването им. Това означава, че Иван Костов умишлено направи тази ограбваща хората приватизация и лиши България от свежи чужди инвестиции. Много от политическите съратници на Костов и Софиянски създадоха приватизационни фондове и по този начин източиха държавата. Чрез тези два грабителски начина на приватизация се създадоха едни от най-богатите хора в страната и се превентира идването на много повече чуждестранни инвеститори. А никоя развиваща се държава по света не е дръпнала бързо напред без достатъчно чужди инвестиции.
За немалка част от най-апетитните предприятия при касовата приватизация практически не се разпространяваше информация до чуждестранни инвеститори. Кредитите се отпускаха със съдействието на властта или самите собственици на банки участваха в приватизацията. Като резултат много предприятия бяха купени за смешни пари, въпреки че по сметките си имаха милиони. Какво значи да се купи реално печелившо предприятие примерно за 14 млн. долара, при положение че по сметките му има над 12 млн. долара? Оценките се правеха по измислени начини, които не отчитаха кражбите на входа и на изхода му. Така се получаваха занижени оценки, а и се създаваше невярна представа пред потенциалните чужди инвеститори за слабо предприятие. Това даде възможност за безконтролно ограбване на държавата. При касовата приватизация се правеха конкурси, при които се поставяха изисквания, които да са изгодни за точно определен купувач. Важен механизъм да се решават нещата бяха и взаимоотношенията с фондацията на съпругата на Костов. Е, вън от съмнение е, че той е добър съпруг. Сигурно е и добър баща. Близки до Костов, като притежателят на ресторант Славчо Христов, реализираха огромна приватизация. Славчо Христов придоби и банка. Масовата, и практически безконтролна реституция също върна икономиката назад. Хората останаха без детски градини. Забави се приватизацията на много предприятия. Имаше достатъчно честни начини да се реституират одържавените на времето средства към наследниците, без да се прави реституция на обектите и без да се водят безкрайни дела. ТЕЦ „Марица Изток” 1 (новото му име е ТЕЦ “AES Гълъбово”) е създадено на основата на лиценз, който е даден на една офшорна компания, регистрирана в Делауер, чиято собственост е неясна. Договорите за „Марица” 1 и „Марица” 3 са подписани от Иван Костов през юни 2001 година - дни преди края на мандата на правителството му – което само по себе си навежда към корупция. Според договора трябва НЕК трябва да плаща в продължение на 15 години една изключително скъпа енергия. Изграждането на централите се забави и всъщност тези 15 години текат от 2011 година държавата не се възползва от забавянето на изграждането на централата, за да намали цената на тока по договорите с двете централи. Средната изкупна цена на тока от „Марица Изток” 1 е към 116 лв. за мегаватчас, докато ТЕЦ „Марица Изток” 2 продава за 39 лв. за мегават. Дори ако „Марица” 1 въобще не работи, НЕК трябва да й плаща за бездействието към 500 млн. лв. годишно или за 15 години – над 10 млрд. лв., тъй като цената се актуализира с инфлацията. Това е толкова неизгоден договор и поради това очевадно е корупционен. В началото идеята беше изграждането на „Марица” 1 да струва 500 млн. долара, но реалната цена беше безобразно раздута до 1,2 млрд. долара под корумпирания поглед на държавата. Това доведе до още по-голямо поскъпване на закупуваната от ТЕЦ-а енергия. По времето на Костов окончателно бе овладяна съдебната система. Назначиха се верни, но корумпирани хора. Оттогава до сега това тегне върху нашето правораздаване. Само промяна в конституцията, детайлен и честен подбор на магистратите и използване на детектор на лъжата (полиграф) биха могли да решат тези проблеми. Не че има кой да го направи. Интересно, че сред най-влиятелните политици има немалко хора, натрупали десетки милиони евро, но мислещи само как още повече да забогатеят, а не да останат в историята, като оправят бакиите на държавата.
Хората от бизнеса си спомнят с носталгия за времето под управлението на Царя. България започна да се развива с бързи темпове заедно с целия свят. Дойде и строителния бум. И тогава се допуснаха първите големи грешки. Правителството трябваше категорично да озапти презастрояването по морската ни ивица и завземането на значителна част от плажовете. Презастрояването надмина всякакви икономически обосновани граници – в Слънчев бряг дори се появиха хотели на безумната седма и осма линия. И много от фирмите, които ги притежаваха просто фалираха или пък хотелите пустеят. Така част от парите в страната ни отидоха на вятъра. При това презастрояване и след неголямо увеличение на доходите в България, още много хотели ще станат нерентабилни, при положение че активният сезон в България е към два месеца. Задавали ли сте си въпроса защо никой не застроява турското Черноморие? Едва ли защото в целия свят и в частност в Турция е пълно с тъпанари. Не биваше да се допуска завземането на много зелени площи в градовете. Орязаха се съществени части от софийските паркове. Не се взеха мерки да се озапти корупцията в общините и там също се стигна до безумно презастрояване. Замените на недвижими имоти (или както народът колоритно ги нарече заменките) като израз на първобитно-общинното натурално стопанство, станаха основно средство за заобикаляне на търговите процедури. Има ли заменка – има 100% корупция! Защото на търг винаги ще се вземе по-висока цена. Като резултат от всичко
това кметове, главни архитекти и посредници се оттеглиха с богатства от десетки милиони и лесно могат да се видят като пръкнали се след участието си във властта крупни бизнесмени. Управлението на София при Софиянски и Антоан Николов ще се запомни с огромния брой заменки, с подкупите при даване на право на строеж, със спекулациите с общинските имоти, с РМД приватизацията на общинските фирми, с излишно създаване на Общинска банка, с невероятните далавери с боклука и с какво ли още не. Е, нивото на корупция се запази и след това. Царят нямаше изказ на български и PR поведение, подходящо за България. Говоренето му беше многословно, приповдигнато и пълно с общи приказки. Липсваше и разбираема комуникация между него и хората от правителството и екипа му. Например неговото възпитание повеляваше, когато някой му говори нещо не особено важно за него, той от любезност да каже „много интересно“, което означаваше,че въпросът не го интересува особено. А събеседникът му го заливаше с думи и му губеше времето. Голяма грешка на Царя беше, че не си регистрира тайно партия, преди да обяви, че ще се кандидатира. Защото от СДС и лично от Иван Костов имаше изрична инструкция НДСВ да не се регистрира от съда и това решение беше прокарано от председателя на ВКС. Опоненти на Царя организираха да се регистрират и партии с подобни имена, които също отнеха няколко процента гласове. Така на Царя не му достигна един глас за мнозинство в парламента и се наложи да прави коалиция с ДПС. А именно представителите на ДПС реализираха много от корупционните скандали, които свалиха рейтинга на правителството. На някои от министерските постове имаше и професионалисти, но на много други се сложиха хора, които нямаха хабер от работата си и желаеха само да реализират по над десетина милиона евро за себе си. По време на управлението на НДСВ СиБанк по странен начин смени собственика си, като предишният собственик си осигури необезпокоявано съществуване. Банката бе придобита от тогавашната приятелка на Бойко Борисов Цветелина Бориславова. По това време благодарение на Царя в политиката се появиха няколко компетентни министри и интересни хора. Царят въведе в политиката и личния си бодигард Б. Борисов... Най-големият политически провал на Царя беше това, че реституира имотите си. Той беше заявил на времето – в самото на¬чало на прехода – в едно интервю пред Кеворкян, че няма никакви претенции към държавата. И след време му припомниха нееднократно казаното от него. Като си казал нещо, трябва да държиш на думата си. Масовият българин само на Б. Борисов прощава да говори всеки път различни неща. Вероятно поради арабийския и самоуверен начин, по който ги казва на лековерния българин. И просто защото в него масовият българин вижда себе си. А всеки човек е склонен да се самоопрощава. Съпругата на Симеон – Маргарита, е от богато семейство. Синовете му са добре образовани и с достатъчно високи доходи. Не съм сигурен, че при това положение Царят трябваше да иска имотите си. Още повече, че въпросът кои имоти са лично негови и кои на държавата е реално недобре изяснен и поради това спорен. Ако не друго, той можеше да подари половината от имотите си на държавата. Но не – той си искал бащинията – тя си била негова.
Идването на правителството на тройната коалиция под ръководството на Станишев съвпадна със световния икономически бум. И ако беше подходил правилно, Станишев още щеше да е на власт. Една от големите грешки и на Станишев, и на БСП е, че слагат за министри влиятелни партийни личности със свой обособен кръг от поддръжници без богатство. Поради това те се чувстват независими и освен това в министерстването си виждат шанса да прилапат поне няколко милиона. В България няма добре подготвена и постоянно действаща висша администрация с традиции, която да взема решения. Всяко правителство в съществена степен сменяше директорите и главните секретари на министерствата. Ето защо министрите трябва да са професионалисти и то доказали се в честния частен бизнес и достатъчно богати, за да си позволят да не крадат. Винаги един професионалист ще върши по-добра работа от човек, който си няма понятие от дейността в повереното му министерство. А политиците трябва да дават насоките и да организират подбирането на точните хора. Най-големите далавери по време на това управление се правеха от министрите на ДПС. Като резултат ДПС акумулира огромен кеш и сега има и медийна империя. При създаването на правителството на Станишев можеше спокойно да се направи коалиция само между БСП и НДСВ. Но представителите на НДСВ на преговорите прекомерно извиваха ръцете на БСП и тя не се чувстваше сигурна в НДСВ. Като резултат НДСВ се включи в управляващата коалиция при доста по-неблагоприятни условия, БСП привлече ДПС за своя собствена сигурност. Всъщност ще е пресилено да кажем, че Станишев управляваше. Всяка партия по суверенен начин управляваше своите министерства. И това създаде условия да се краде на воля. В резултат на икономическия просперитет пари имаше много. Поради липсата на единоначалие най-малко пари отиваха в НДСВ, а най-много – в ДПС. Ако бюджетният излишък не се разпределяше за харчене по министерства с цел присвояване на значителна част от него, а се беше насочил към големи инфраструктурни проекти, вече щяхме да имаме изцяло изградени магистрали, пристанища, летища и бизнес паркове. Станишев все пак постъпи отговорно и влагаше и пари в резерва, което след това беше изключително съществено за оцеляването на правителството на Борисов. Ако Станишев не беше захранвал резерва, а беше харчил, щеше да спечели повече гласове на изборите и вероятно ГЕРБ нямаше да може да състави самостоятелен кабинет и освен това правителството му щеше да е с по-малки възможности да оцелее. Груба грешка беше назначаването на корумпирани хора по министерствата, включително в МФ, за усвояване на европейските фондове. За това вина носят Орешарски и ДПС. Просто от Европейската комисия (ЕК) нямаше как да допуснат да се краде, както се краде от другите пари. Гърция и Ирландия крадяха много от европейските фондове. Но това беше в периода отпреди 10 до 30 години, преди да се изработят адекватни механизми от страна на Европейската комисия. Безумни строежи като път в планината за никъде, маниакално енергийно неефективната поради изключи поради изключително високата си стойност каскада Цанков камък, неадекватно скъпите проекти в села на ДПС и прочие изпълнения ще останат паметник на краденето. И като паметник на безсилието на правоохранителните органи в страната. Неблагоприятно на цената на тока се отрази неколкократното увеличаване цената на хидроенергийния възел „Цанков камък” – от първоначална цена 220 млн. евро на 520 млн.евро. За 80 mW инсталирана мощност е направена инвестиция от порядъка на 6500 евро за 1 kW! Няма случай при изграждане на водни централи тези инвестиции да надхвърлят 1250 евро за 1 kW инсталирана мощност, което би гарантирало възвращаемост за 8–9 години. В случая става въпрос и за лошо избран проект, който не е трябвало да се строи. Изключително груба грешка на всички решаващи дали да се строи „Белене”, или не, беше, че не се възложи в самото начало щателна и много авторитетна и независима чуждестранна експертиза, която да отговори има ли ефективни за България начини да се построи „Белене” и кой е най-добър от тях. В България повечето експерти винаги са били заинтересувани от определен извод и обективна експертиза е много трудно постижима. Липсата на чужда експертиза показва, че към строителството на „Белене” се е подхождало не от гледна точка на интересите на страната. Крайно неподходящо с оглед наличието на конфликт на интереси е консултантът да получава процент при реализирането на проекта, както бе направено с консултанта на Българския енергиен холдинг – банката HSBC – през втората половина от управлението на ГЕРБ. Относително независими изводи има в доклада на специализираната британска фирма “НЕРА Иконъмик Консълтънт“ (NERA Economic Consultant), която е била наета от банката HSBC. Изводите на консултанта не са еднозначни и дават различни възможности – и благоприятни и неблагоприятни. Все пак в доклада се посочва, че българската енергийна система разполага с инсталирани мощности с общ капацитет от около 12 гигавата (GW), състоящи се от ядрена (2 GW), водноелектрическа (3 GW) и въглищна мощност (5,5 GW), а върховото потребление е от едва около 7 GW, посочва още докладът. Така се потвърждава, че в България още дълго ще има свръхпредлагане на енергия, чието производство може да се реализира само чрез износ в региона. В доклада се отбелязва, че предвид дългосрочността на изпълнение на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, има вероятност да се появят по-съвременни технологии, които да могат да доведат до по-ниски цени от сегашните ядрени централи. България не е единствената държава в Югоизточна Европа, която обмисля ново ядрено развитие, отбелязва консултантът. Но в доклада се казва, че е възможно при определено развитие на обстоятелствата цената на тока от „Белене” да се окаже и конкурентоспособна. В икономиката има едно просто правило – ако проектът е пазарно ефективен, ще се намерят инвеститори да го реализират и без държавата да дава гаранции за точна цена и количество на изкупуваната енергия. Още повече, че България съвсем скоро е задължена да либерализира енергийния си пазар. Нещо, което страни като Чехия вече направиха. Ако обаче не се намери инвеститор, тогава явно нещо не е наред в пазарната ефективност. В такъв случай проектът „Белене” следва да се прекрати. Когато в резултат на тези отявлени корупционни практики Станишев видя, че ще загуби изборите, той предприе стъпки, които още повече го отдалечиха от избирателите. Такава стъпка беше координираното въздействие в съда и в ЦИК да не се регистрира СДС. Председателят на ВАС каза, че са му въздействали, но скри кой е правил това. Раздадоха се честоти на избрани телевизии, включително даде се национална честота на TV7. Създаде се нормативна уредба мултиплексите и с това целият контрол върху ефирния сигнал да отиде собственост на ДПС. Нещо, което сега Европейската комисия атакува. Дълго време след изтичането на мандата им шефове на регулаторни органи като КЗК, КФН и пр. не се избираха. Това бе направено непосредствено преди изборите с цел по-дълъг контрол върху тези органи. Много елементарен номер, който лесно бе преодолян от ГЕРБ. Част от новоизбраните шефове още тогава целунаха пръстена на Цезар (Б. Б.). А останалите бяха сменени. По този начин Станишев засили недоверието към себе си. Поизбледня и характеристиката на президент Буш, че Станишев е Mr. Сlean. Оставането на Станишев начело на БСБ даде изключителен аргумент на Б. Б. да казва: „ОК, разочаровани сте от ГЕРБ, но за кого ще гласувате – за тройната коалиция ли?” Станишев е образован, говори езици. Но не е достатъчно волеви, настъпателен и PR ориентиран. А и не винаги точно подбираше хората около себе си. Почти всички политолози са на мнение, че казаното от Доган точно преди изборите как той разпределял всичко в държавата, са по договореност с Б. Борисов. По този начин се осигуриха необходимите гласове на ГЕРБ без ДПС да изгуби съществени гласове. Доган не е чак толкова тъп, че да не знае какъв ще е ефектът от думите му. Не беше и пил, когато ги каза според категорични твърдения на немалко очевидци, включително и журналисти. А и беше съвсем излишно да ги казва, при положение че се знаеше, че няма да участва в следващото правителство.
Правителството на Бойко Борисов
Наличието на споразумение между ГЕРБ и ДПС скоро лъсна съвсем ясно. Медиите на ДПС славословят Б. Борисов до прехласване и със същия патос кълват противниците му. И снимките на Б. Б. са винаги най-добре подбраните. Въпреки че преди изборите Б. Борисов лично, а и плеяда хора от ГЕРБ се кълняха как ще преследват министрите от ДПС за очевидни далавери, нищо подобно не се случи. Мултиплексите бяха оставени на ДПС. ВАС, макар и с председател, явно свързан с ГЕРБ, прие, че за философа Доган няма конфликт на интереси, че е взел 1,5 млн. лв. като енергиен консултант. Приватизацията на Булгартабак бе решено да не е търгова. Вкараха се толкова фрапиращо антипазарни условия, че да може с парите на ДПС подставена банка безпрепятствено да го придобие. Примерите далеч не свършват с изброените. Б. Борисов има природно усещане за PR. Негови са думите „Не си ли направи човек сам пиара, нема кой да му го направи“. При това е и с харизма пред масовия българин. Докато той беше кмет на София, но града с нищо особено не се подобри. Вярно е, че строежът на метрото леко се ускори. Но дупките си бяха същите. Хората в общината също. Детските градини се строяха скъпо от определен кръг хора от обкръжението на Борисов като цените бяха около 2000 евро на 1 кв. м., което е поне с 50% над пазарните цени. Цариградско шосе стана на вълнички, но макар и след забавяне на фирмата беше платено. Направени бяха стотици заменки. Кортежите на Б. Борисов ползваха зелена вълна повече от президента. Което въобще не попречи за изборния успех на Борисов. Стотици пъти Борисов даже в рамките на дни казва ту едно, ту друго. Например той ту ще е кандидат за президент, ту няма да е; „Белене” ту ще се строи, ту няма; ДДС ту ще се намалява, ту няма; нападението на западните сили в Либия ту е майтап, ту е изключително сериозна акция; Хърватска ту е след България, ту е много пред България и т.н., и т.н. Случаите са стотици. За 1040 дни на власт управляващите от ГЕРБ са дали 531 обещания, т.е. грубо, по едно обещание на всеки два дни, е нещо, което не може да бъде променено. Енергетиката е сред водещите теми в изказванията на политиците. Има много говорене и за инфраструктура и пътища, борба с организираната престъпност, изграждането на столичното метро, спорта, икономическата проблематика. Има обещания дори в сферата на конституционната реформа, законодателството, включително и изборното. Изказвания на политиците и особено на премиера има по отношение на европейската и външната политика. Не е подминато и здравеопазването. Министърът на финансите Дянков казваше, че осигурителните вноски трябва да се намалят, но те се вдигнаха. Също той казваше, че ДДС трябва да се намали – естествено, не беше намалено. Такива фундаментални изказвания за основни неща в държавната политика са съгласувани с премиера. Да цитираме премиера: „Има там едни, които ми ги броят, и ние всяко обещание, което сме дали, ще си го изпълним.” Премиерът Борисов е дал 228 обещания или близо половината от всички на ГЕРБ за 3 година Данни за това дава т.нар. Бойкометър на сайта www.politikat.net. Например Борисов обеща, че АЕЦ „Белене” ще се строи. И обратното – че няма да се строи, че трябва да се появят инвеститори. След това заяви, че и да има инвеститори, „Белене” не трябва да се строи. Другата тенденция е свързана с усвояването на еврофондовете. В началото г-н Борисов обещаваше 98–99% усвояемост, постепенно този процент падаше, стигна до 40%. Както се видя ГЕРБ не изпълниха даже обещанието си да построят повече магистрали от правителството на Тройната коалиция. По времето на ГЕРБ бяха построени 103 км магистрали, а по времето на правителството на Станишев – 123 км. В началото на юни 2012 година трябваше да бъде открита магистрала София–Ниш, но никой не е забелязал тази магистрала да се е появила. Борисов обеща през януари 2012 година да няма нито една контрабандна кутия цигари и контрабандата с петрол да е в историята, но стана точно обратното – контрабандата достигна недостигнати висини. Не се изпълниха фундаменталните обещания на ГЕРБ – да влезем в Шенген и в Еврозоната. Поради това не може да има никакво сравнение с правителството на НДСВ, което успя да вкара България в Европейския съюз, въпреки че почти всички държави членки имаха резерви срещу това членство.
Премиерът Борисов заяви, че двата правителствени самолета, купени преди това, ще бъдат продадени. Нищо подобно не се случи. За съжаление всичко се централизира до степен нито един голям бизнес проект да не може да стане без личната благословия на Б. Борисов. Една малка част от личното му обкръжение се превърна в по¬средник. 3а много поръчки към него. ГЕРБ акумулира колосален финансов ресурс. Лесно си накупи липсващите му депутати, за да има мнозинство. Б. Борисов много правилно подбра за кмет на София изключително симпатичната учителка по руски Йорданка Фандъкова. Вярно, че нищо не разбира от работата на кмет, но личният й чар плюс подкрепата на Борисов й осигуриха безпроблемно избиране. Какво друго му трябва на българския избирател? В общината всички важни проекти, като например концесионирането на боклука, стават след личното одобрение на Б. Борисов. Б. Борисов бързо разбра, че българският народ е ляво настроен и като цяло ненавижда реформите, особено пазарно ориентираните. И гледайки личния си интерес, не направи нито една съществена реформа, въпреки въпиющата необходи-мост от тях в период след криза. Но пък много от нещата, които правителството предприе като икономически мерки, бяха фиаско. Като резултат България беше една от последните държави, излезли от кризата. И само харченето на натрупания от предходните правителства държавен резерв спаси страната от мрачен колапс. През юли 2011 година спрямо юни 2008 година фискалният резерв се е стопил с около 7 млрд. лв., т.е. той е намалял с 60%. За тези пари България можеше да е опасана с няколко реда магистрали. През 2012 година поради тегленето на заеми държавният резерв се е повишил. Но и държавният дълг се е повишил.
България изчезва
Нито едно правителство не взе мерки за повишаване на раждаемостта сред хората, които се грижат за децата си, и за задържане на младите хора в страната, особено на добре образованите. Това е пълен провал за всички правителства до този момент. Общият брой живо родени деца през 1990 година по данни на НСИ е 105 180. През 2009 година имаше 86 000 раждания. През 2010 година – 75 513. През 2011 година – 70 846. През 2012 година – 63 891 (според регистъра на ражданията на Министерството на здравеопазването). През 2012 година в България са се родили най-малко бебета от 1945 година насам. Приблизително 40% от тези деца са турци и роми. Само през 2012 година населението на страната ни се е стопило с 45 183 човека. Така България стана една от най-обезлюдяващите държави в света.
Сп. „Иконъмист” пише, че според ЦРУ по критерия „Смъртност на населението” нашата страна зае първо място в Европа. А в света, сред 231 страни, заемаме 9-о място, между Сомалия и Свазиленд. През 2009 година бяхме на 19-о място. Тоест само за 3 години „напреднахме” в смъртността на населението с цели 10 места. Смъртността при българските граждани вече е 14,32‰. Пред нас са само Чад, Лесото, Афганистан и др. През 2050 година според прогнозите на Световната банка населението на България ще бъде 4 531 000 души, като българите ще бъдат малцинство. И според „Евростат” България е на първо място по смъртност в Европейския съюз. България по смъртност е на 225 място от 230 държави според ООН.
Въпреки тези отчайващи данни, показващи пълната некадърност като цяло на управляващите, никой не си прави извода, че са необходими нови лица в българската политика. Никое правителство не се замисля над елементарния факт, че следва да се стимулира само второто дете. Първо дете искат да имат всички. Трето дете е желателно да си позволяват само хората, които изкарват достатъчно, за да гарантират неговото нормално социализиране и образование, а не да се издържат от детските. Никой не се замисля, че има идеална възможност да се внасят образовани и читави хора от страни като Куба, Китай, Филипините и други, на които да им се дава право на безсрочно пребиваване. Тези хора няма опасност да насаждат ислямски фундаментализъм.
През всичките тези години почти не се сложи край на контрабандата и измамите с горива и бандероли за алкохол. Въпреки че почти всички митничари са назначени с връзки или срещу подкуп, никое правител¬ство не подготви детайлен план за смяната им и за адекватното им заплащане. Нима се очаква някой да работи на другия край на страната за 500 лв. заплата, при положение че бензинът за колата му струва повече...
Никой от нашите премиери не посмя да реши въпроса с корупцията сред политиците, в администрацията и в съдебната система. А това при желание може да се реши много просто за изостанала страна като България – всички висши политици, администратори и всички съдии и проку¬рори минават тест на два полиграфа, оперирани от добре подготвени психолози; вторият полиграф е само ако първият показва наличието на корупция. Тестовете трябва да са под широк обществен контрол, включително и на авторитетни чуждестранни организации. И който се провали и на двата теста, си отива. Голяма работа, че има неголям шанс за грешка – в живота няма съвършени неща. Преди да се пристъпи към тестовете, е необходимо да се подготвят добре кадри, които могат в движение да сменят над 90% от митничарите, над 95% от пътните полицаи, над 75% от граничните полицаи над 30% от съдиите, над 35% от прокурорите, над 20% от данъчните. Решението на Европейския съюз да ни отложи за влизане в Шенген и желанието на ЕК да праща митничари и гранични полицаи по нашите граници е размазваща истина за тоталното безсилие за справяне с корупцията на всички правителства, включително сегашното.
Необходимо беше да се създаде и независимо звено с чуждестранно участие за детайлни данъчни проверки на политици и магистрати, членове на семействата им и подставени лица. Включително и на недекларираните им офшорни фирми и проследяване изпирането на парите. Не че някой политик би реализирал подобно нещо.
Интересно кога редовият българин ще разбере, че един кадърен министър не може да работи честно за 3000 лв. заплата. Не можеш да вземеш от частни сектор един компетентен човек с 12 000 лв. заплата, да го сложиш за министър с четири пъти по-ниско заплащане и да очакваш, че той ще работи честно за полза роду. За съжаление доста много хора са на такова ниско интелектуално равнище, че вярват на тези басни. И така се стига до положение да се иска замразяване на заплатите им. Естествено, и депутати, и министри без проблеми замразяват заплатите си, защото въобще не им дреме за тях – техните доходи не идват от заплатите и са много, много пъти по-високи. За да работи честно един министър (включително поради това, че е проверяван с полиграф) и за да се привлекат кадърни хора за министри, той не бива да получава по-малко от 15 000 евро заплата и 5000 евро пенсия при приключил пълен мандат. Един съдия от Върховен съд не може да работи за по-малко от 10 000 евро заплата и 3000 евро пенсия. Всичко това ще струва на бюджета по-малко от 50 млн. лв., но ще му спести минимум 1 млрд. лв.
Извънредни съдилища и запор върху активите на фирмите с цел конфискация плашат инвеститорите. Особено когато при създаването на тези съдилища се включват магистрати с общоизвестна незавидна репутация. Никой инвеститор или мениджър, включително и български, няма да се чувства добре да живее в държава, където повдигането на определено обвинение да означава осъдителна присъда поне на първите две инстанции. А след овладяването на председателското място на ВКС ще е гарантирано и осъждане на трета инстанция.
Сумарна оценка за управляващите от целия преход е извършващото се пред очите ни изчезване на българската нация. Нараства броят на българите, които биха напуснали държавата завинаги и които биха посъветвали децата си да емигрират, без да се връщат в България, сочат данните от национално представително проучване на НЦИОМ през октомври 2012 година. В края на септември 14 на сто от българите заявяват, че имат намерение да напуснат България завинаги. Социолозите констатират увеличаване на дела им с 3% в сравнение с регистрирания през ноември 2009 година.
По-често такава нагласа изразяват хората на възраст между 30 и 39 години – 25% от тях и най-младите до 29 години – 22% от тях. Повечето от желаещите да емигрират са сред висшистите. Намерение да работят или да учат в чужбина, без да напускат страната завинаги, декларират 28% от участвалите в изследването – също с 3 на сто повече в сравнение с ноември 2009 година. Подобни желания заявяват 63% от интервюираните на възраст до 29 години и 40 на сто от интервюираните на възраст между 30 и 39 години, 38 на сто от жителите на София, както и 50 на сто от безработните. Около една трета – 36%, от българите биха насърчили децата си да отидат да живеят в чужбина завинаги. През 2009 година делът им е бил с 6 процента по-малко.
От останалите биха постъпили така по-често хората на възраст до 49 години. Според изследването 67 на сто от анкетираните заявяват, че биха насърчили децата си да отидат да учат в чужбина, което е с 3% повече в сравнение с 2009 година.
Благополучието (Wellbeing) на българите е намаляло драстично
И в момента по този показател според Gallup World Poll през 2012 година вече сме на 140-то място, между Чад и Сенегал, от общо 155 държави в света, в компанията на такива страни като Уганда, Танзания, Мали, Либерия. Пред нас в регистъра са Албания, Македония, Етиопия и др. По благополучие сме на последно място в Европа. Факт е, че в нашата история сме имали и относително читави министър-председатели. За съжаление в прехода към пазарна икономика нямахме този късмет. Дано го имаме някой ден. Като не забравяме, че това зависи от всеки от нас и в най-голяма степен от активността на интелигентните хора в страната. Доколкото са останали…
Корупцията продължи да процъфтява
Като цяло властта присвоява под формата на подкупи около 7% от бюджета – това са данните от разговори с над 200 представители на българския бизнес, печелели интересни обществени поръчки. Това прави около 2,4 млрд. лв. годишно. А подкупите съвсем не се изчерпват подкупите при обществените поръчки. Към тези суми трябва да прибавим минимум 1 млрд., вземани от митничари, гранични полицаи пътни полицаи, прокурори, съдии и всякакви контролни органи. Всички тези подкупи лесно могат да се прекратят чрез използването на детектори на лъжата (полиграфи). Достатъчно е всички политици, членове на комисии за обществени поръчки, митничари, пътни полицаи, данъчни, прокурори, съдии, всички проверяващи от контролни органи и други подобни да преминават през тест с полиграф на авторитетна чужда фирма веднъж годишно. При установена корупция да се минава втори контролен тест. Но никое правителство не желае да предприеме тези единствени действени мерки срещу корупцията. Никое правителство не желае да премахне и провокацията към подкуп като съществуващо престъпление. Такова премахване ще даде възможност на полицията да стимулира към подкуп всякакви корумпирани лица и да ги вкара в затвора. Провокацията към подкуп от полицията и от ФБР в САЩ е най-ефективната мярка срещу корупцията заедно с използването на полиграфа.
Ще дадем един пример с обществена поръчка на контролираната изцяло от ГЕРБ и лично от премиера Столична община. В средата на 2012 година обединение “Трейс Лъвов мост” оспорва търга за избор на строител на кръстовището на две нива на „Лъвов мост” в София. Търгът беше спечелен от обединение “Лъвов мост” с водещ партньор “Главболгарстрой” (ГБС). Тяхната оферта зае пето място в комплексната оценка и така и не обясниха официално от Столична община защо са елиминирани другите четирима кандидати. Според неофициална информация всички кандидати, получили по-висока комплексна оценка, са били отстранени, защото не се успели да защитят цените си в тяхната пълнота!? От седемте отворени оферти цената на ГБС беше 22,26 млн. лв., За сравнение – най-ниска цена даде обединение „Трейс Лъвов мост” – 14,7 млн. лв. Съгласно тръжните условия изборът на победител става с комплексна оценка, включваща три показателя – цена (55 точки), технически показатели (35 точки) и срок за изпълнение (10 точки). Така най-много точки събра сдружение “Лъвов мост 2011” с водещ партньор “ПСТ Холдинг” 87,79 точки, следвано от “Трейс Лъвов мост” – 87 точки, турската “Доуш” – 84,94 точки и обединение “Център 2011” с водещ партньор “Геотехмин” – 80,88 точки. Едва на пето място е офертата на ГБС с 78,48 точки. През 2013 година е планирано да бъдат усвоени над 4 млрд. лв. европейски пари, по-голямата част от които са за инфраструктура. Извън европрограмите държавата е заложила да изхарчи за капиталови разходи 903 млн. лв.
Според анализ на Камарата на строителите около една трета от търговете са с насочващи условия за определена фирма. „Това, че намаляха обемите, е само едната беда. По-голямата е, че конкурсите целенасочено се обявяваха и провеждаха така, че да бъдат печелени от тесен кръг фирми“, коментира Велин Терзиев, зам.-председател на Строителната камара и вицепрезидент на международната строителна организация FIEC. Според него по този начин се „прави груб опит да се монополизира браншът“. Това става чрез окрупняването на обществените поръчки и залагането на прекомерни изисквания за оборотни средства, приходи, достъп до финансиране, определена техника, поемане на рискове, наличие на различни сертфикати и т.н. „Това са най-вече дискриминационни условия за малките и средните дружества. Става така, че колеги, които са изграждали атомната централа “Козлодуй”, в момента не могат да участват в обществена поръчка дори за детска площадка“, дава пример Велин Терзиев. Когато няма истинска конкуренция, най-големият губещ е обществото, което не може да получи най-добрата услуга на конкурентна цена.
Друг ефект на нагласените търгове са хилядите фалирали компании. По данни на строителната камара за последните две години работа са спрели над 2600 фирми. По данни на камарата за последните четири години над 140 хил. строители са загубили работата си заради съкращения в 80% от компаниите. Над 90 на сто от строителните фирми имат значително намаление на обемите, а около една пета от тях са замразили дейността си. Дори и бегъл преглед показва кои са печелившите участници в повечето търгове - “Главболгарстрой” (ГБС), “Трейс груп холдинг”, “ПСТ Холдинг” и “Хидрострой”, други трудно ще се вредят. Твърди се, че напоследък има напрежение и в челната тройка, тъй като всички поръчки от над 100 млн. лв. се печелят неизменно от ГБС на Симеон Пешов - самостоятелно или в обединения и консорциуми с други фирми. Последният спечелен търг е за 135 млн. лв. за ремонт на магистрални компресорни станции на държавната фирма “Булгартрансгаз”.
Дни преди да предаде властта кабинетът „Борисов” подписа договора за близо 360 млн. лв. за изграждането на 37-километровия участък от Дупница до Благоевград на магистрала “Струма”. Победителят е консорциум начело с “ГБС-Инфраструктурно строителство”. Сто милиона лева струваше и “спортното бижу” на София – зала „Арена Армеец”, където ГЕРБ откри предизборната си кампания.
Към големите поръчки за над 100 млн. лв. са и три кръстовища на две нива в София (120 млн. лв.), като това при Телевизионната кула вече е факт. Сред по-малките са ВиК мрежата на Суходол (4 млн. лв.), спортната зала на Пловдив (30 млн. лв.), Националният музеен комплекс т.нар. Българският Лувър (24 млн. лв.), кулата на летището (15 млн. лв.), водният цикъл на Габрово (20 млн. лв.), раковата болница в София (8 млн. лв.), ВиК мрежите на Раковски (44,6 млн. лв.), на Хисаря (50 млн. лв.), на Приморско (15 млн. лв.), околовръстното шосе на София (97 млн. лв.) и т.н. Както се изрази строител, като кликнеш в интернет на поръчките в бранша изскача “Главболгарстрой”. Тоталът, по думите на Бойко Борисов, вече надхвърля милиард, а ГБС се готви да вземе още завода за боклука на София (200 млн. лв.), водния цикъл на Пловдив (125 млн. лв.) и този на Банско (60 млн.лв.). Безспорно ГБС е една от трите големи фирми в бранша. Другите две са “Трейс” на Николай Михайлов и почти фалиралата “Холдинг Пътища” на Васил Божков съгласно финансовите отчети на дружествата за 2011 година (за 2012 година все още не са излезли). Според тях лидер по приходи е “Трейс” с оборот от 380 млн. лв. спрямо 243 млн. лв. за ГБС и 216 млн. лв. за “Холдинг Пътища”. ГБС обаче има най-голяма печалба 14,8 млн. лв. и собствен капитал – 187 млн. лв. За сравнение “Трейс” отчитат печалба от 6,9 млн. лв. и капитал от 79 млн. лв., докато “Холдинг Пътища” е на загуба от 13,4 млн. лв. и е почти декапитализиран с 3,1 млн. лв.
По-добрите финансови резултати на ГБС се дължат основно на факта, че за разлика от конкуренцията фирмата на Симеон Пешов успяваше да спечели търговете с високи цени. Това ставаше чрез елиминиране на другите кандидати преди отварянето на ценовите оферти и написани технически изисквания, на които можеше да отговори само ГБС. Така се развиха събитията със спортната зала на Пловдив, с централната жп гара на София, с водния цикъл на Хисаря и Раковски, с Българския Лувър, с кръстовището на две нива на „Лъвов мост” в София. За разлика от ГБС възходът на “Трейс” безспорно е свързан с управлението на Бойко Борисов. При кабинета “Борисов” успешната серия продължи и през 2010 година “Трейс” успя дори да направи “голям шлем” – пътна магистрала, железница и метро с поръчки за над 550 млн. лв. Това стана с изградения вече участъка от Стара Загора до Нова Загора на магистрала “Тракия”, железопътната отсечка от Пловдив до Бургас и два участъка от метрото. Успешната серия продължи с т.нар. нулев лот на магистрала "Хемус", обходите на Монтана и Враца и западната дъга на София и спря през пролетта на 2012 година За разлика от ГБС, която държеше високи цени, "Трейс" залагаше на нови технологии и ниски цени. Това доведе и до по-нисък марж на печалбата на холдинга, която намаля от 14,8 млн. лв. през 2010 година до 6,9 млн. лв. Освен това последните поръчки на “Трейс” по стойност са направо трохи в сравнение с договорите от по над 100 млн. лв. за ГБС.
Държавните пари в строителния бизнес на Васил Божков (според различни класации е един от най-богатите българи) секна и заради перипетиите около изграждането на най-дългия участък на магистрала “Тракия” от Ямбол до Карнобат и замръзналото строителство на магистрала “Марица” от Димитровград до ГКПП “Капитан Андреево”. Независимо че успя си издейства допълнителни средства заради “слаби почви”, строителството на “Тракия” изостава, а пътни експерти и държавни чиновници твърдят, че е нужно да се вземе политическо решение за магистрала “Марица”, за да не се загубят европейските пари. Фалирали малки подизпълнители на холдинга в началото на годината символично погребаха бизнеса си на строящата се “Тракия”. За 2011 година “Холдинг Пътища” е на загуба от над 13 млн. лв., а през миналата година дори поискаха обявяването му във фалит.
И докато едни са изправени пред фалит, други като варненската “Хидрострой” дръпнаха забележително при управлението на Бойко Борисов. Зад компанията стои бившият шеф на пътната агенция по времето на НДСВ Велико Желев, но възходът й е свързан с назначаването на доскорошния съветник от управляващата партия Николай Пашов за изпълнителен директор. Той напусна общинския съвет във Варна дни преди началото на предизборната кампания по настояване на ГЕРБ. “Хидрострой” обикновено печели почти всички поръчки в района на Черноморието и в Североизточна България, но има и няколко “скъпи” на софийски терен – като надлез “Надежда”. Първата му голяма спечелена поръчка е обходът на Габрово за 80 млн. лв. “Хирдрострой” е водещ партньор в избрания консорциум ПСВТ, като дни преди да предаде властта кабинетът на Бойко Борисов разреши подписването на договора. Финансовите отчети на варненската компания показват, че приходите й са скочили от 39 млн. лв. през 2009 година на 58 млн. лв. за 2011 година. ГБС печели най-много обществени поръчки и в София, и в страната. Например консорциумът с участието на ГБС спечели обществена поръчка за изграждането на помпени станции на „Булгартрансгаз” за 200 млн. лв.
През март тази година България взе скудоумното решение да се присъедини към „Евро +“, чиято цел е да спасява държавите в криза като Гърция и Ирландия след влизането ни в еврозоната. Ние ще спасяваме ирландците, които получават над 10 пъти повече от нас!? Не знам кой умник се е съгласил българската квота в този про¬ект да е към 17% от брутния вътрешен продукт – близо 4 пъти повече от суперразвити държави като Холандия. Даже с намалението наполовина, което ползваме през първите 12 години, пак ще плащаме пропорционално доста повече от богатите. И какво – нашият дълг е един от най-ниските (спрямо БВП) и въпреки това точно ние ще спасяваме тези, които са харчели и са оправили държавите си. На всичко отгоре „Евро+” ограничава възможностите да се привличат чужди инвеститори с ниски данъци.
По време на управлението на Станишев са пуснати 122,36 км магистрали, а през почти четири години от управлението на Борисов - 103 км магистрали. Като и в двата случая трябва да се отбележи, че магистралите са започнати от предходните правителства. Сбъднаха се и опасенията, че правителството ще започне да доплаща за из¬вършването на работи по магистралите – МРРБ обяви, че ще направи поръчка за укрепителни работи по магистрала „Тракия”. Строителят бил изне¬надан, че почвата била мочурлива... Сякаш за пръв път вижда трасето на магистралата. Нищо ново под слънцето. Така се и очакваше. И това стана докато Плевнелиев беше министър на ресорното министерство.
Нещата в здравеопазването останаха в пълен застой. В държавните болници задължително се плаща на ръка, ако искаш да ти обърнат внимание. Условията масово са мизерни, голяма част от лекарите – недостатъчно компетентни. Здравната каса се източва като за световно. Това тръгна с лобистки наложените прекомерно високи цени на здравните пътеки за сърдечни заболявания. Освен това болниците надуват разходите си почти за всичко. Например слагат се евтини стави и клапи, а вземат пари за скъпи. Или просто се описват несвършени дейности. В държавните болници продължават да се наливат средства като в бездънна яма. Поради което не може и да става дума за честна конкуренция между държавните и частните болници. Забравени бяха обещанията на ГЕРБ за частни здравни каси. От една страна, всички кадърни млади лекари, знаещи езици, напускат страната. От друга, по-възрастните добри хирурзи получават по-високи месечни възнаграждения отколкото хирурзите от техния ранг на Запад. Така например един читав сърдечен хирург в Австрия получава около 6000 евро заплата, а същият по квалификация хирург в България, който се води, че е име – към 30 000 лв. Сестрите масово напускат страната поради срамните им възнаграждения. Парите за здравеопазване се удвоиха за осем години, а качеството се влоши. Поради колосалните кражби. Един шеф на държавна болница присвоява от обществени поръчки и други дейности около 5 млн. лв. на година! Или здравеопазването да бъде като по соцвреме с централизирани и добре контролирани обществени поръчки или всички болници да бъдат частни и да има три големи здравно-осигурителни каси. Що за глупост за България е да има болници – държавни търговски дружества, което създава само възможности за корупция и с нищо не подобрява нещата, които си стоят парцелирани повече, отколкото при социализма.
Самият бивш финансов министър Дянков признава в статия в Уолстрийт Джърнъл“: „истинската причина за оставката е неспособността да реформираме сектори като енергетиката и здравеопазването“. Като резултат от всички тези бездействия и глупави ходове в икономиката в провинцията мизерията трайно се настани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар