Журналистите в България да изберат роля между посредник, огледало и трансмисия на обществените проблеми

         Наскоро в СБЖ се проведе дискусия на тема „Герои и антигерои в българската журналистика”, заедно с Фондация „Фридрих Еберт”. Основни докладчици по темата бяха проф. Милко Петров от СУ „Св. Климент Охридски”, водещата Лора Крумова от БиТиВи и журналистът Илия Вълков от Дарик радио. Техни събеседници – журналисти от няколко столични телевизии, както и колеги от Бургас, Варна и Силистра. Дискусията откри Снежана Тодорова, изп. длъжността председател на СБЖ.

          Първите зададени въпроси в дискусията: „Тези, за които пишем, пример ли са? Футболистите, певиците и героите от риалити форматите ли са основните герои в медиите, които са лицата на държавата, възпроизвеждащи границите в поведението? Доколко добротворната социалност властва? На кого отдаваме любовта си като слушатели, зрители и читатели?” Според проф. Милко Петров,„Медиите трябва да изберат – посредник, огледало ли са или трансмисия?”

       Илия Вълков: „Медиите щитове на финансиращите ги ли са? Те копринени кърпи за лъскане на партиен имидж ли са или придатък на бизнеса? Цензурата и автоцензурата – журналистическа интерпретация?” По повод неговото изказване станаха актуални и темите: самокритичност, саморегулация и самооценка. Вълков прогнозира засилване на изявата на СБЖ и други организации. Според него е изтънена границата между медиите, властта и бизнеса, довела до смущаващи отношения между журналисти и политици. Все повече са безкритичните медии и журналистите с ниска политическа култура. Прави впечатление, че едни и същи лица са във всички телевизии, превърнали се в „говорещи глави”. Те произвеждат скандали или отклоняват вниманието на аудиторията от определени социални проблеми. Сериозно е настъплението на „политическото” в медиите, целящо повишение на рейтингите им. Включително и в почивните дни – събота и неделя, в програмите им има тежки политически формати.

       Йордан Георгиев: "Интересен е феноменът с политизацията на българското общество - колкото повече политика в медиите, толкова повече са объркани избирателите и не отиват да гласуват; и все искат нови и нови лица в листите, а не ги подкрепят в реални избори."

Лора Крумова: „Ситуацията е патова. Показващите позитивни истории са наказани, а показващите друго – „награждавани” с рейтинг.” Медиите се съобразявали с публиката. Тежка е медийната среда. Медиите имат обществени функции, но функционират като частна фирма, която, за да е на печалба, трябва да има рейтинг, т.е. да доказва гледаемост."

В дискусията бе въвлечена и темата за т.нар. риалити формати, в които виреят особен тип хора. Антураж от „звезди” обикаля форматите и телевизиите. В тях влиза и политиката. В нея журналистите също влизат пряко, излизайки от ролята си на морални компаси. От 3-4 години е промяната в медийната среда. Скандалът е основен момент, което изисква дори в сутрешните блокове подбор на участници, носители на папки с документи и компромати.

Антигерой ли е българската интелигенция в медиите у нас? Това също бе въпрос за дискусия. Смята се, че тя се е самоотграничила от проблемите в обществото и не изразява мнението си по тях. Приела е ролята на пасивна безкритичност, скривайки се удобно във фотьойла, наметнала омерзението си.

Розита Попова, член на УС на СБЖ: „Медиите като „четвърта власт” забравиха да бъдат посредници, а превърнаха скандала и клюките  в критерии за успешно свършена работа. Както всяка аудитория търси своята телевизия, така и всяка телевизия може да възпита своя аудитория.” В тази част от дискусията се сподели, че модерни станаха социалните мрежи като форма за общуване и за естетически въздействия. В условията на безкрайна чалгизация на обществото. За да се стигне до прозрението: „Сегашното младо поколение е повече информирано, но по-малко знаещо. У нас през 40-50 години извършваме революции и всичко започва отначало.”

Проф. Маргарита Пешева: „Медиите са болни колкото цялото общество. В някои от тях има изключителна тенденциозност. Наскоро една телевизия се обърна на 180 градуса.” Наблюдавала се своеобразна телевизионна шарада (б.а.-загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи). Журналистът сам се е превърнал в антигерой. Не се знае къде свършват журналистическите и къде почват платените предавания. Вижда се обаче, че риалити форматите са станали негативен бранд (б.а.-марка) на телевизиите.

Поставена бе и темата за собствеността на медиите. Участниците са категорични: „Не може собствениците да ги държат чрез офшорки, т.е. чрез компании, регистрирани извън юрисдикцията на територията, в която протичат основните им стопански дейности”. 

Доц. Георги Калагларски, член на УС на СБЖ: „Има перспектива за регионалните медии на хоризонта, личи от проучване на студенти от Варненския свободен университет и на колегите им в Бургас. Предвижда се засилване на интереса на регионалните социални общности към своите медии по места.” Припомнен бе европейският девиз „Мисли глобално, действай локално”. Развитие на регионалната медийността прогнозира и проф. Пешева в контекста на активирането на регионалната медийна култура.

В дискусията по естествен път си стигна и до темата за финансиране на медиите. „Телевизията и всяка медия са икономическа структура, развиваща бизнес”, е общото заключение на участниците. На практика медиите не продават пространство, а аудитория. Прекалено много е натоварена медийната среда, докато аудиторията е малка на фона на социалната характеристика. Изводът: обществените ангажименти на медиите остават на гърба на държавата, която трябва да плаща за това. Нещо като „социална поръчка”, каквато е имало в миналото.

Според публикация в сайта на СБЖ: "Девет препъни камъка има в българската журналистика: Собствеността - на практика деформира медийната среда, която се използва като щит за защита на интереси или "като копринена кърпа" за лъскане на партиен имидж. Финансирането на медиите - чрез държавата и европейските фондове. Цензура и автоцензура - много устойчиви показатели, разрастващи се, ограничаващи журналистическите интерпретации. Саморегулация и самооценка в медиите - тук бе подчертано, че СБЖ може да има своята незаменима роля. Наличие на безкритични медии с ниска обща култура - за пример бе дадена пресконференцията на президента Плевнелиев, когато след провеждането й журналист пита експремиера Борисов как оценява президента, "защото Вие го направихте човек" - недопустимо!          Премахване на границите медии-политика-бизнес. Появата на едни и същи лица по екраните, "говорещи глави", които или просто отклоняват вниманието от актуални проблеми, или подготвят почва за събития. Появата на протестни групи срещу медии - индикатор,че има недоверие сред обществото от начина на работа в медиите. Превръщането на политиката в инструмент за медийно присъствие и навлизане на медиите в политиката - доказват го тежките политически формати." Семинарът дискусия на СБЖ бе поредният в дейността на най-голямата журналистическа организация в България. При това в партньорство с Фондация Фридрих Еберт”, с която журналистическата гилдия общува повече от 30 години.