Свобода Рибарова - ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ДУХОВНОСТТА

                             

Св. Рибарова

            В свое интервю Свобода Рибарова споделя:”Книгите и библиотеката са моя живот! Като че ли съдбата определи това – да работя сред тях”. Днес дълголетницата Свобода Рибарова, леля Боди /както я наричат нейните почитатели/, става на 95 години. Години на обикновен житейски път, на премеждия и промени, но изпълнени с духовна същност. Защото 18 от тях тя отдава на библиотеката. И става важна част от нейната история. По-възрастното поколение силистренци добре я познават и помнят. За много от тях, тя е човекът, който ги приобщава към света на книгата.    Раждането ѝ преди 95 години е свързано с идването на пролетта и с една мечта. Мечтата за свобода на изселените от румънската чокойска власт в Молдова силистренци, повечето интелектуалци. Малцина от тях имат щастието да се завърнат в родния град. Сред тях е и семейството на възрожденеца Матей Рибаров. И затова малката му дъщеря може би расте с непокорен дух. Житейският ѝ път е изпълнен със събития  и превратности и в семейството и в града. Тя посреща с радост българската армия през 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към майка България, руските войници през 1944 г., промените след 1989 г. Живее далеч от политиката и успява да запази достойнството си на човек, гражданин и професионалист. В далечната 1954 г. поема щафетата от своя баща – общественика и читалищния деец Матей Рибаров и свърза за дълги години живота си с библиотеката. Заедно с колегите си Стоян Лазаров и Атанас Петров превръща читалищната библиотека в модерен библиотечен институт с регионално значение. Библиотеката става неин дом. Тя е тази, която участва в пренасянето на библиотеката в по-подходящи помещения на три пъти. И е щастлива, когато през 1963 г. книгите имат вече собствена сграда, просторна и светла. Това ѝ дава криле. Дългогодишният  професионален опит  ѝ дава възможност да приложи всичко ново в библиотечната практика. Отдава всичко от себе си на „своите читатели”. Така живее и до днес в техните спомени. До днес  не изневерява на голямата си страст – четенето и книгите.

            Днес тя има нов дом – този на хора като нея. И тук е уважавана и обичана, благородна и отзивчива, с несломим дух и чувство за хумор.        Човек е това, което оставя на другите. Нейният е да бъдем достойни хора и граждани,  да обичаме книгата. Плеяда библиотечни специалисти в Силистра поемат по нейния път. За всичко, които им е дала, отплата е едно голямо „БЛАГОДАРЯ!” В деня на нейния 95-годишен празник пожелаваме здраве и повече радостни мигове. Още веднъж да я уверим, че не е забравена. И при днешните трудни условия защитаваме благородната и високохуманна библиотечна професия.

                                                ДИМИТРИНА ХРИСТОВА