За събора в Сборяново и за лучената ципа, деляща християните и мюсюлманите

      

Дядо Неофит е сред неизменните
гости на събора в Сборяново

 Сдружение „Сборяново” бе регистрирано преди 4-5 години, но дейността му е от близо 10 години. Преди години в едноименната местност, носеща това име от преди 50-60 години, се състоя голям митинг на ДПС и лично лидерът му Ахмед Доган държа реч. Районът е от 6-7 000 дка и е известен преди вскичко с Демир баба теке, а по-късно и с историческите разкопки. Текето е върху езическо светилище от преди 3 500 години. Липсват обаче данни за около 300 години от т.нар. българско участие. Намират се трима-четирима съмишленици, които решават да върнат присъствието на българите по тези места. Защото проучват, че след XVI в. то се губи. Заряват се в „темата”, а съборът на ДПС ги провокира да се ангажират със случая „Сборяново”. Събират се няколко души и на майтап обявяват, че на следващата година ще направят толкова курбани, колкото православни свещеника дойдат на събора. Вземат, че се явяват петима попове - от Силистра, Разград, Дулово, Исперих и Завет.

Фотоспоменникът
на бизнесмена от село Паисиево

Разпява се народът и на хората им харесва да се веселят на това сакрално място, което доскоро минава за мюсюлманско. След празника на бизнесмена от село Паисиево Стойко Николов му идват на гости 4-ма души от Исперих и му носят „документи”. Сред тях е и краеведът Йордан Стефанов, вече покойник, приживе неособено приеман заради дейността си. Той и колегите му поръчват на Стойко и приятелите му да продължат делото им. Година по-късно е първото истинско издание на съблора в Сборяново. „Неговата единствена цел е да популяризира фолклора и в прав текст да казва „не на политиката в тази местност”, защото от римско време политиката размахва пръст нагоре и надолу”, твърди Стойко Николов. На сцената се явяват представители на всички етнически групи. За участниците има разписани правила, предвиждащи поведението им. С годините съборът расте и расте. Би трябвало тази година на Илинден да се съберат към 8-10 000 души. Организаторите му твърдят, че няма аналог на този събор в цяла България. По техни сметки на други места обикновено подобни празници са под егидата на политик или на властта.

„На нашата сцена до този момент не се е качвал политик да държи реч, но сме слушали археолог, историк, краевед, ректори на институти, православни свещеници, вкл. настоящия патриарх Неофит още като владика на Русенската епархия, който е бил гост на почти всички досегашни събори”, твърди Стойко (б.а.-известен повече като Стойчо) Николов. По този начин се създават условия за предпазване на гостите от съпричастие към криворазбрана политика. Защото според разбирането на домакините, истинският политик трябва да се занимава и с проблеми, свързани с историята, отношенията между религиите и др. В това число и по темата за т.нар. лучена ципа, деляща християните и мюсюлманите. Задавали неведнъж въпроса към учени хора, които засега не искат да говорят по тази интересна и важна тема. Сред съгласилите се да участва в дискусия по нея е бил и акад. Андрей Пантев, но в последния момент не дошъл да участва в нея.