Митрополит Амвросий: След молитвите ни Господ проявява окончателната милост за покойния в съдния ден

          

     "Църквата е постановила всеобщо поменуване на всички, отишли си от този свят",  заяви митрополит Амвросий, духовен водач на Доростолска епархия, по време на панихидата в село Гарван. В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) е първата за годината задушница, когато всички българи извършват помен в чест на мъртвите. В навечерието на Великия пост тя бе проведена в чест на 120-ата годишнина на православния храм "Св. Димитър" и на 100-годишнината от рождението на неговия свещеник поп Константин. 

Общо четири са задушниците в традициите на църквата. Втората е на Патдесятница  и св. Дух след Великден, а именно „Черешова или Светодуховска”. Третата е забравена у нас, но е запазена в Русия. Тя е в събота преди Димитровден и има своето изключително значение, защото тогава се почита паметта – на всички, загинали на война или в морета и океани, т.е. нямат гроб, на който близките да пролеят сълзи. Св. Димитър е бил войн, поради което задушницата се нарича „Воинска”. Четвъртата е „Архангеловата” задушница.

            Всички сме грешни, поради което трябва да поменуване покойниците, не само по време на задушници. След смъртта на всеки се извършва т.нар. частен съд, чиято присъда не е окончателна. Починалият не може сам да извоюва прошка за себе си, поради което ние, живите, ги поменуваме. Господ е казал: „Там, където са двама или трима,у събрани от твое име, и аз съм сред тях”. Ние славим тези примеси в храма и отслужваме панихида, защото сме много повече от двама и трима, и Бог невидимо присъства сред нас. Когато всеки си вземе от житото и прелее виното, той ще каже: „Бог ги прости”. 

          Така след молитвите  ни Господ ще прояви окончателната милост за покойния в съдния ден.  В дни на задушници да имаме не само тъгата, но и надеждата, че всички са получили или ще получат вечния живот, в което вярват християните. Животът не свършва с нас. Логиката го отхвърля. Това, което човек успява да постигне в своя живот, изглежда безсмислено. А в Космоса  не може да има нищо безсмислено.