На "Невруз" в Черник

            На 23.03.2013 г. (събота) от 18.00 ч. в читалището в село Черник, община Дулово ще се отбележи празникът Невруз. Като гости са поканени къзълбаши (алиани)от цяла Силистренска област. През 2009 г. ЮНЕСКО включва Невруз в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, на 19 февруари 2010 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която утвърждава Невруз като международен празник и 21 март е обявен като Международен празник Невруз. Тюркоезичните народи са го чествали от най-стари времена още отпреди 7 000 години. Невруз е персийска дума и означава "нов ден". Свързан е с пролетта, възкресяването на природата, новото начало, новото раждане. Различните народи го наричат по различен начин Невруз, Султан невруз, меврис, кърклар, всичките изброени наименования означават едно и също: нов ден, начало на нов живот. С празника Невруз се изпраща зимата и се посреща пролетта. Същевременно Невруз е денят, в който Слънцето навлиза в зодиакалното съзвездие Овен, т.е. денят на пролетното равноденствие или началото на пролетния сезон. Това астрономическо явление е установено от селджукския везир Низам ал-Мюлк (XI век) и той е определил този ден за официално начало на пролетта. Така Невруз е повече календарен празник, отколкото религиозен. Този древен и наситен с богати и интересни народни поверия празник представлява важна част от историята, бита и културата на турците. Турското население, живеещо в България чества този пролетен празник, известен под различни наименования: – в различните области празникът Невруз е известен като "Пролетно равноденствие", "Ден на яйцето" - кърклар, "Нервис", "Мервис" (Източните Родопи), "Султан Невруз" (в повечето области).

         Празникът Невруз - кърклар, жителите на с. Черник отбелязват на 21-ви март. Тази дата е важна и с факта, че на този ден се е родил Али. На този ден Ной е достигнал сушата със своята гемия, стъпил е на земята и сложил началото на нов живот. За Кърклар се коли курбан. Курбанджията минава, чете молитва и коли петела. На този ден се варят и яйца. По 6 яйца на семейство. З за мъжа и 3 за жената. За децата също се варят по 2 яйца. На този ден се правят сбирките – джем. Само на този ден децата се водят в джема. Това става късно след обяд когато вече е подготвенаобщата храна за сбирката. На децата се слага от всичко каквото е приготвено – супа, яхния, печено месо, яйца. След като се нахранят децата започват да идват възрастните и младите членове на джема. Започва ритуала с молитвите, нефесите, танца СЕМА, както при другите празници. След танца СЕМА, в който се включват мъже и жени сбирката свършва и всеки се разотива.

        Характерна особеност на празника Невруз в България е паленето на огън. За подклаждането на голям празничен огън се набавят сухи клонки и дърва от гората и се натрупват на мястото, където ще се проведе честването. В празничните дни жените не перат и не вършат ръкодeлна работа, не шият. Мъжете също не похващат работа. Сварените яйца се раздават и се чукат за късмет. Ядат се пити, пържени в масло (колачи). Огънят се прескача за здраве.