Патриарх Неофит: Да посрещаме страданията без гняв и отчаяние

               Патриарх Неофит оглави православната ни църква на 24 февруари 2013 г. Интронизацията съвпадна с мощните улични протести и кризата във властта. В първия си месец като глава на БПЦ дядо Неофит направи няколко силни послания към миряните. Сред тях бе и призивът му българите да не прибягват към самозапалвания. Новият патриарх упорито избягва медийните изяви. Пред "Стандарт" той даде и първото си голямо интервю след избора му за наследник на дядо Максим на патриаршеския престол.

- Ваше Светейшество, бяхте избран начело на Българската православна църква с огромно доверие и в труден за обществото и държавата момент. Към Вас са насочени много очаквания и надежди да помогнете на българите да възвърнат високия си дух. Как ще го постигнете?

- Православието е религия на Възкресението, на вярата, на надеждата. То ни разкрива Бога като всемогъщ, но и милостив, справедлив, но и любящ, едновременно вездесъщ и държащ всичко в десницата си, но и близко до всеки от нас, чуващ нашите болки, копнежи и надежди. Тази вяра ни учи как да посрещаме страданията и изпитанията в живота с достойнство, без да губим присъствие на духа и да се поддаваме на гняв и отчаяние. Християнството носи посланието на радостта и мира и ни показва вярната посока, когато сме объркани и в безизходица.

- В словото си след молебена за помирение на народа казахте, че обществото преживява дълбока криза на устоите, отношението към живота, света, ближния. Възстановяването е дълъг и сложен процес, не може да стане за ден-два, нито за година. Откъде да се започне?

- Когато св. Йоан Предтеча излиза на проповед, той призовава към покаяние. Обратът в живота, промяната към по-добро, за да бъде истински, а не външен и проформа, трябва да започва с лично покаяние: със сериозно вглеждане в себе си - в делата ни, думите ни, мотивите ни; с трезва преценка в какво нашата съвест - макар и дълго време заглушавана, пренебрегвана, залъгвана - ни изобличава. С решимост да оставим всичко, което противоречи на здравия християнски морал, и със завръщане към високите критерии на непреходните християнски ценности.

- Мерките за излизането от материалната нищета са работа преди всичко на политиците. Но и хората трябва да върнат вярата в себе си. Как църквата ще им помогне?

- Без вярата в Бога вярата в човека винаги ще ни носи разочарование и горест. Без вяра в Бога вярата в нас самите и в другите хора е суетна, празна, измамна. В Свещеното писание е казано: "Проклет оня човек, който се надява на човек" и "Благословен оня човек, който се надява на Господа и комуто надеждата е Господ". Защо е така? Защото увреденият от греха човек е несъвършен, немощен, склонен към грях: към алчност, гордост, завист, егоизъм... а при най-малките изпитания - и към униние и отчаяние. С колкото и добри и справедливи намерения да започва едно дело, ако човек няма Бога за своя опора, упование, надежда и коректив - резултатите няма да са добри. Всяко човешко начинание без Божието благословение няма да даде добри плодове. Какво значи да вярваш в себе си? Не един властник и силен на деня човек са вярвали в себе си и в правотата си. Но какво добро е донесла тази тяхна вяра без вярата, че има Бог и Той е нашият морален коректив и Съдник. В дни на изпитания трябва да знаем и да помним, че Бог е и неизчерпаемият източник на благодатни сили и вдъхновение за всяка почтена човешка проява. И който търси Неговата помощ, ще я намери. Който иска - ще му се даде преизобилно, "защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори". Няма баща, който ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия. Още повече Отец Небесний е щедър към чедата си на добри даяния.

- Една от големите цели, които миряните разчетоха в първото Ви слово като патриарх, е да върнете хората в храма. Имате ли вече план?

- Мисията на Църквата е да води хората по пътя на спасението. Но, както казва св. Йоан Златоуст, Бог никого не насилва да вярва в Него против волята му, а очаква свободно да се обърнем към Него. Вратите на храмовете са широко отворени за всички, които влизат в тях "с вяра, благоговение и страх Божи", а "кой е вярвал Господу и е бил посрамен?"

- Дългите години на атеизъм и лошите примери на отделни духовници със спорно поведение сринаха доверието в църквата. Клирът също има своите проблеми като ниски доходи - заплатата е около 350 лв., а от треби се печели само в големите градове. Как ще се преодолее това?

- Недостойните постъпки на отделни християни не бива да се приписват на самата Църква. Ние, духовници и миряни, сме в Църквата не защото сме свети, а за да се осветим. За Христовата Църква и всички, които наричат себе си "християни", пример за подражание и идеал, който се стремим да постигаме, е Сам Господ Иисус Христос. Той е основанието на нашата вяра и несъвършенството на този или онзи човек, па било то и духовник, не оправдават нашето нехайство по отношение на вярата и собственото ни спасение и няма да ни послужат за оправдание в съдния ден. А Църквата винаги е имала, има и сега, достойни свещенослужители, които независимо от всичко - тежките обстоятелства, нападките, клеветите срещу Църквата, недоимъка... - достойно, със страх Божий и любов, вършат своето служение, ежедневно принасят молитви за поверените им от Бога хора и се стремят да им помогнат по-леко да носят житейския си кръст.

- Посочихте като Ваши задачи грижата за свещенството, духовните учебни заведения, храмовете и просветната дейност. Кадровата криза в духовенството е един от големите проблеми на БПЦ. Какви мерки сте набелязали за преборването й?

- В последните години в редиците на православното свещенство навлязоха много млади, високообразовани и силно мотивирани свещенослужители. Това е факт, който ни радва. Но, за жалост, свещеници все още не достигат. Особено в обезлюдените бедни райони на страната, където един млад свещенослужител трудно може да обезпечи семейството си и с най-необходимото за нормален живот. Малко са и желаещите да учат в духовните училища. За да се промени това, не са достатъчни само финансови стимули. За един добър, безупречен духовник е нужна и вътрешна мотивираност и отдаденост на това служение. Така че т.нар. от Вас кадрова криза в духовенството може да бъде преодоляна само когато вярата в Бога започне да заема челното си място в ценностната система на повечето български семейства. Когато родителите са вярващи хора, те и децата си ще възпитат в Христовата вяра, а от тях съвсем естествено ще израснат и бъдещите възпитаници на духовните ни училища и добри духовни пастири.

- Приоритет на църквата е и въвеждане на вероучението като задължителен предмет в училищата. Как ще оборите критиците, според които духовенството трябва да привлече миряните в неделни школа, а не да опитва да достигне до паството през държавната образователна система?

- Прицърковните школи по вероучение и часовете по религия в светското училище не се взаимно изключват, а се допълват. Духовно-нравственото възпитание на децата е обща грижа на държавата, Църквата и семейството, и историята показва, че е най-добре, когато те си взаимодействат и сътрудничат в това благородно дело.

Църквата и властта имат грижата за един и същ народ и по-високият обществен морал е тяхна обща цел, а православната вяра има доказано благотворно влияние върху душите на хората, тяхното изграждане като пълноценни личности и добри граждани на обществото. Тя учи, че всеки човек има уникални дарби от Бога и духовни качества, които е призван да развива за свое спасение и за полза на другите хора.

- Ще замените ли църковнославянския с българския език в богослужението - за да го разбират миряните по-добре? Разбира се, там, където е възможно.

- Където и доколкото е възможно, това се прави и досега. Голяма част от молитвите и песнопенията са преведени на новобългарски и разбираеми за християните, Евангелието, Апостолското четиво, проповедта - също са на съвременен български език. Мнозина оправдават нежеланието си да идват в храма за богослужения с неразбираемостта на богослужебния език, но църковнославянският език не е пречка, ако християните имат желание да се молят, ако разтворят душите си за молитвите, за химните на благодарение и покаяние, които са се излели от дълбините на сърцата на великите боговидци, на великите духовни поети и певци, ако се оставят да бъдат завладени от техния духовен порив към Бога. Молитвата изисква известно усилие над собствената ни леност. Премъдрият Иисус, син Сирахов съветва: "Преди да наченеш да се молиш, приготви се." /Сир. 18:23/.

- Известен сте с благия си нрав, който успява да балансира между противоположностите. Митрополитите също са хора и имат своите противоборства - как ще ги помирявате?

- Духът на авторитарност винаги е бил чужд на св. Православие. Принцип при нас е въпросите да се решават съборно и всеки свободно да изказва мнението си. Когато не сме безразлични към проблемите, естествено е при разискванията да има различни виждания, позиции, различни гледни точки, да бъдат изказвани различни мнения и аргументи... Но, слава Богу, с взаимни отстъпки и след внимателен размисъл в Светия синод винаги сме съумявали да стигнем до съгласие и единна позиция, колкото и време да ни е струвало това.

- Част от коментарите след избора ви бяха, че че дядо Максим се радва на небето, защото любимецът му го е наследил на трона. На какво най-важно Ви научи покойният патриарх, с когото бяхте духовно близки, празнувахте заедно именните си дни на 21 януари?

- Просто съвпадение е, че паметта на нашите небесни покровители - св. Максим Изповедник и св. мчк. Неофит, Църквата отбелязва в един и същи ден - на 21 януари. Това е и един от важните уроци, които на дело ми "преподаде" блаженопочиналият патриарх Максим: да почитам своя небесен покровител и всички Божии угодници и да се стремя да подражавам в живота си на техните добродетели, на неотклонността, с която са живели и отстоявали вярата си: на думи, на дело и с мисъл. За всички ни патриарх Максим бе и ще остане пример за незлобие, за търпеливо понасяне на превратностите в живота и човешката несправедливост. На него му бяха неприсъщи злопаметството, злоречието, припряността във вземането на важни за Църквата и народа ни решения.

- Сега, ако позволите, няколко лични въпроса. Свикнахте ли с интереса към личността Ви? Вие и близките Ви ще прочетете много неверни неща в т.нар. жълти медии.

- Интересът към една публична личност, каквато безспорно е първойерархът на Българската православна църква, е разбираем. Стига този интерес да не е нездрав, да не търси непременно скандалното, а когато не го открива - да го измисля. Във всичко трябва да търсим духовна полза. Във вглеждането в другия човек - също, трябва да търсим пример или поука. Особено внимателни в това отношение трябва да бъдат популярните личности и журналистите - какъв пример представят на хората. Моето пожелание и надежда е: все повече да се стараем да спираме вниманието си върху добрия пример и онова, което ни насочва към доброто.

- Брат Ви Димитър Димитров също е обичана личност в църковните среди, диригент е на хора в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Шегувахте се, че той е баткото на дядо владика. Как престоят Ви на трона ще промени отношенията Ви със семейството - освен че ще имате по-малко време за тях?

- Задълженията на патриарха са много и не оставят място за нищо встрани от ангажиментите към Църквата. Слава Богу, в по-голямата си част моите близки по плът са ми близки и родни по вяра и по един или друг начин са свързани с Църквата. Живеят с ритъма на богослужебния и църковен живот и всеки на своето място изпълнява служението, което Бог му е възложил. Това общо служение на Бога и на Църквата, всеки "в званието, в което е призван" /1 Кор. 7:20/, ни свързва още по-дълбоко, независимо че времето, което можем да отделим един за друг, е оскъдно.

- Ваше Светейшество, влизаме във Великия пост, на 5 май е най-големият празник - Възкресение. Какво послание ще отправите към миряните чрез в. "Стандарт"?

- Великият пост е време, в което човек в по-голяма степен насочва вниманието си към Бога. През Великия пост, по примера на Христос, Който е прекарал четиридесет дни в "пустинята" в пост и подготовка за Своето служение, Църквата ни въвежда в пустинята на нашите собствени души. Та останали насаме със себе си и с Бога, да погледнем на бързопреходността на нашия временен живот, да обърнем ума и сърцето си към Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Бог е близо и винаги е готов да откликне на молитвата ни и може да ни помогне да намерим изход от всяко затруднение.

Изкушенията - духовни и телесни, на които Син Божи е бил подложен в пустинята, са около нас всеки момент, актуални във всяко време: да бъдем наситени с всяко благо, да бъдат задоволени всичките ни материални нужди, самоволно да се разпореждаме с живота си, без да се съобразяваме с Божиите повели, изкушенията да се радваме на власт, слава, почести. Във време като нашето сме изкушени да избираме между мира и разрухата, между безчинството и спазването на Божиите заповеди. Но, преминавайки през пустинята на Великия пост, нека чрез въздържание от блажна храна, вършене на зло и суетни желания да си припомним, че "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста", и да се изпълним с грижа към тези, които изпитват болка и лишения. Да се подготвим духовно и телесно да посрещнем с радостни сърца най-светлия християнски празник - Възкресение Христово, та с жива вяра, неизменна обич и преданост към Христа Спасителя, светата ни Църква и свидното ни Отечество, да можем да се поздравим: "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!" - "ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!"

http://www.standartnews.com