Г-н Лозанов, вероятно ще има предсрочни избори. Как се справят българските медии в тази ситуация?
Вече имах повод да кажа, че, общо взето, в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата всичко да мине през екрана.
В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика, така е от самото начало на прехода, политическата легитимност е медийна легитимност.
Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцеси, така че, мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят.
Да разбирам, че оценката за медиите в случая е позитивна?
Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медиите дават много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медиите беше протест.
Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в тази политическа ситуация?
След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока, и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста - или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция.
Като цяло медиите предпочита да информират и да набавят гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществените медии, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.
В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?
Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на прехода.
Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки иска да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.
Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?
Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат хората от другата страна.
Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това трябва да е и наш собствен отговор. (Със съкращения)
Вече имах повод да кажа, че, общо взето, в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата всичко да мине през екрана.
В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика, така е от самото начало на прехода, политическата легитимност е медийна легитимност.
Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцеси, така че, мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят.
Да разбирам, че оценката за медиите в случая е позитивна?
Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медиите дават много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медиите беше протест.
Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в тази политическа ситуация?
След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока, и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста - или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция.
Като цяло медиите предпочита да информират и да набавят гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществените медии, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.
В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?
Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на прехода.
Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки иска да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.
Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?
Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат хората от другата страна.
Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това трябва да е и наш собствен отговор. (Със съкращения)
Няма коментари:
Публикуване на коментар