Понеже гербаджиите явно не разбират шизофреничната ситуация на своя любим антикомунист-живковист Бойко, ще се опитам да им го обясня на тяхното ниво: Бойко падна за дузпа. Изпроси си от върховния суверен пощада чрез бягство от отговорност преди края на мача и в съблекалнята крои планове как да купи първенството отново.
Техният Бойко обича да се пъчи, че си има своя социология. Виждал народната любов да се отразява например в това, че се пълни спортната зала, която им построил ( на неговите си български граждани – останалите и на празна чиния могат да се пулят). Сега слугите му се опитват да си заслужат сребърниците на пропагандния фронт и са се запъхтели да му градят образа на мъченик, обичан от този същия народ, който той оприличаваше на куче, на което се полага да бъде държано здраво на каишка.
Кучетата на Бойко са отвързани повече от всякога. Джафкат здраво по форумите, включително и в този блог, опитвайки се да ме заклеймят като критик на вожда им. Лъжат, че съм искал оставката на Бойко, но сега съм се бил отметнал. Нима? Някой може ли да посочи една моя дума в тази посока- архивът е всеобщо достъпен за желаещите да ровят и да душат. Но ще им натрия муцуната- няма да намерят нищо подобно.
За разлика от протестиращите, които скандираха искания за оставката му, бях на обратното мнение. Той трябваше да си остане на поста до самите избори и да си понесе цялата непоносима за него тежест на разлюбването. Но малодушно избяга от бавното, но сигурно цялостно демаскиране на неговата т.н. харизма, заключаваща се в това да гъделичка със своята безпардонна простоватост себеподобните си, които никак не са малко. Най-преданите,благодарните или зависимите от тях бързат да се организират, прегрупират и да контраатакуват дори.
Право на всеки е да люби вожда си, но не и да го натрапва на околните, които му се наситиха, като се видя. Защото, както и да го извъртат сега, хората не скандираха по улиците през последните дни „да живее новият Тодор Живков, строител на магистрали”, а наистина му искаха оставката.
Само че един вътрешен министър, който вече докара бронетранспортьорите в центъра на столицата навръх честванията за Левски, няма право да плещи двусмислици ( най-меко казано), като обещанието му днес пред депутатите от ГЕРБ: „ще ги смажем”..!
Ами смазахте ги! Бихте и окървавихте снощи протестиращите в София и вместо да кажете едно „извинявай” поне, сега обещавате да „смажете” противниците си.
Цветанов теоретично се заканва „само” на политическите опоненти на изборите, но вече видяхме на какво са способни подопечните му. Ако някой си мисли, че е било грешка да бият до кръв, греши. Борисов днес го помоли на изпроводяк да благодари за кървавата служба на своите подчинени. Кой сега е подстрекателят- при това без маска?
Всъщност образът на провокатора много отива на Борисов като обобщение на неговия мандат. Той така го изконсумира, налитайки на думи срещу БСП и ДПС, че на дело БСП и ДПС „случайно” се оказаха в най-добри позиции за негови наследници. Уж щеше да ги „разкости”, обаче не пропуска да напада Костов, сякаш той е най-големият му враг.
Президентът Плевнелиев вече два пъти „намекна”, но нека да втвърдя малко посланието му: основният проблем в страната е липсата на справедливост. Колкото и общо да се изразява президентът, зад думите му прозира конкретната истината, че най-големият провал на Борисовото управление не е толкова икономически, макар че тъкмо той подпали искрата на бунта, а именно неизпълненото обещание да има възмездие за грабежите. Поради което те продължиха, а хората не са слепи като кутрета на каишка, за каквито се опита да ги таксува Борисов.
Падайки за дузпа нашият „футболист на годината” обаче се лъже, че фалшът му е тайна за зрителите. Бистришкият тигър в оставка тепърва ще изпитва законите на джунглата, която натори с управленското си наследство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар