По повод 100
години от Балканската война
Силистренското село Добротица, с
партньорството на своите съседи от общинския център Ситово успя с достойнство
да отбележи 100-годишнината от Балканската война, в която българската армия е
на висота, но впоследствие родните политици не успяват да отстоят границите на
България. Това заяви в приветствието си към организаторите от НЧ „Й. Йовков”
общинският съветник Станчо Арсов. Донка Димитрова и Йовка Траянова, също
общински съветници, заедно с кмета на Добротица Иван Алексиев станаха участници
в мероприятието. „Спомени живеят още от деди до синове” и „...пъдпъдък в
дълбоки нощи с песен месеца зове в село Добротица” са само два от
забележителните стиха на поетесата Красимира Орлоева в новата песен за
някогашния Хаскьой, чийто музикален аранжимент е на Стоянка Стоева. Песента
засега е последна в репертоара на Женската вокална група към читалището в
Добротица. Заедно с гостите си от Ситово – Женска вокална група и ВК „Еделвайс”,
те бяха в основата на концерта за тържеството. Детското присъствие бе в лицето
на няколко ученици от най-малките в ОУ „Отец Паисий”, които също пяха. Специален поздрав изпрати и кметът на община Ситово инж. Николай
Неделчев.
Уредникът от РИМ – Силистра Вера Милева
припомни историята на Балканската война и подчерта участието на добруджанци в
нея. Вкл. и в името на саможертвата на наколко добротичани: Атанас Тодоров,
Васил Христов, Димо Мирчанов, Никола Драганов, Никола Неделчев, Тодор Бабаяшев,
Тодор Радев и Тодор Леков, чиито имена са в официалните документи на
тогавашното Министерство на войната. Мултимедийната й презентация придаде друг
автентичен вкус на тържеството. Тя не пропусна да спомене и имената на 32 души
от селото, които са завлечени в Молдова от румънският окупатор няколко години
след Балканската война.
Своя спомен от деди и прадеди
представиха Николинка Великова, Стоянка Белева и Станка Донева, която е родом
от Ямболския край. За да научим от техните разкази и прелюбопитната подробност,
че преди 100 години местният свещеник е можел да издава акт за раждане
благодарение на т.нар. комшийско свидетелство. Както се случило с прадядото на
Великова – Димитър Шербанов Петков, оживял след участието си в Балканската
война, но загинал при Кубадин през 1916 г. Негови са запазените документи,
свидетелство за времето: бележка за реквизиция на 1 хляб, свинска мас и чиф
навуща. Както и избирателна карта от 1908 г. редом до уволнителния му билет.
Припомнено бе също, че при завръщането на всеки войник от фронта близките му
замесвали и опичали прясна добруджанска пита, за да почерпят с нея роднини и
съседи за късмета му да остане жив в поредната военна касапница. „Трябва да
съберем средства, за да направим плоча на загиналите в двора на читалището в
Добротица”, заяви Стоянка Белева, дългогодишен учител и общественик. „Ще
направим изложба със снимки на наши войници от миналото, участвали във
войните”, обеща читалищният секретар Йорданка Великова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар